„Какво може да бъде по-възхитително от дружеските обеди, когато сътрапезниците водят непринуден разговор, подпрели лакти на бялата покривка? Като много опитни хора ние всички обичахме да хапваме. Количеството на блюдата съответстваше на темпераментите и количеството рецепти от нашите родни места. Флобер искаше нормандско масло и охранени руански патици; Едмон дьо Гонкур, човек изтънчен и склонен към екзотика, си поръчваше конфитюр от джинджифил, Зола похапваше морски таралежи и стриди, а Тургенев се лакомеше на хайвер. Да, не беше лесно да ни нахраниш, парижките ресторанти ни помнят“. Това пише в мемоарите си „Тридесет години в Париж“ (1888) френският писател и драматург Алфонс Доде.
Повече от половината от живота си класикът на руската литература Иван Сергеевич Тургенев (1818 – 1883) преживява във Франция и благодарение на Флобер влиза в близкия кръг на известните по това време френски писатели, а не след дълго става част и от легендарните им обеди, за които пише Алфонс Доде. Първият от тези обеди се провел на 4 април 1874 г. в парижкия ресторант „Cafe Risch“ и поставил началото на 6-годишна традиция. Приятелските похапвания се случвали всеки месец в някой от луксозните парижки ресторанти, но най-често умните глави се събирали у Флобер. Тон на литературно-кулинарната сбирка задавали трима гурмани - Флобер, Зола и Тургенев.
Някак извън творческата история на Тургенев като художник на словото и първия романист в руската литература остават някои негови чисто човешки черти - отличен шахматист, добър художник, ловец и тънък познавач на кулинарното изкуство. Роден в богато дворянско семейство, у него още от детските години се възпитава усет към добрата храна. Майка му Варвара Петровна много сериозно се отнасяла към приготвянето на храната и строго следила всички ястия да са вкусни, полезни и с високо качество. В огромното имение Спаское-Лутовино, за което се грижели 60 семейства прислуга, се отглеждало всичко. Огромни градини с ябълки, круши, сливи, френско грозде и малини стигали чак до околните поля. В оранжерии се отглеждали кайсии, праскови и гордостта на майка му - ананаси. В парници пък растели дини и пъпеши, аспержи, артишок и салати. Оборите побирали над 200 дойни крави, а в две езера развъждали риби. Любими занимания на Варвара Петровна били пчеларството и цветарството. През лятото варели конфитюри от различни плодове, а Тургенев особено много обичал сладкото от ягоди, приготвено с розова вода. Имали и водна мелница, в която мелели елда, ечемик, овес и ръж. 
Когато Тургенев бил на 10 години, баща му му подарил ловна пушка и той започнал да стреля по диви гълъби и плаващи патици. Постепенно ловът се превърнал в негова страст. В началото тръгвал с половин бутилка портвайн и два геврека, но с възрастта започнал да разчита все повече на комфорта и го придружавал готвач с необходимите продукти и блокове лед за виното и дивеча. Писателят винаги се старал отстреляните от него птици и животни да се превръщат във вкусна храна. В Тулска и Орловска губерния бил разпространен един негов особен начин за приготвяне на заек. Заекът се одирал, изкормвал, запържвал се на силен огън и отново се „обличал“ с кожата, след което се заравял в земята и отгоре се палел огън.
В приятелския му кръг в Русия били писателите Лев Толстой, Николай Некрасов, Иван Гончаров, поетът Афанасий Фет, актьорът и театрален педагог Михаил Шчепкин, преводачът Дмитрий Григорович, литературният критик Сергей Аксаков и други изтъкнати представители от културния елит, за които той като гостоприемен домакин организирал обеди в имението Спаское-Лутовино. Менюто често включвало любимата му пилешка супа с грис и копър, супа солянка, пай с пилешко, котлети по лутовиновски по рецепта на майка му, кисели краставички, кокурки - изпечени в тесто варени яйца, солени бухтички, мекици с мед. Тургенев толкова много обичал пилешката супа с грис и копър, че когато гостувал на Лев Толстой в Ясна поляна, домакинът винаги го гощавал с нея като знак на уважение.
Съдбата, която завежда във Франция писателя и той остава там дълги години, се казва Полин Виардо-Гарсиа - френска певица от испански произход. Тургенев се запознава с нея и семейството й през 1843 г., когато италианската опера гастролира в Петербург и тя пее в ролята на Розина в „Севилският бръснар“. Тургенев се влюбва в изключителната Полин, от чийто талант се възхищават поети и композитори. И когато операта напуска Русия, Тургенев тръгва с нея и така попада и сред цвета на западноевропейската интелигенция, а Флобер го прави част от прочутите обеди на парижките литературни творци. В Париж Тургенев най-често се хранел в ресторант „Le Grand Vefour“, тъй като наблизо жевеела Полин Виардо. Обичал да пие кафе и да чете вестници в многочислените кафенета в Pale Royal.
Но освен от добра храна, Тургенев разбирал и от добро вино. Своята страст към тази напитка той обяснявал с един случай от ранното му детство. В семейството му се говорело, че когато 5-годишен се разболял тежко, приятелката на родителите му Авдотия Ивановна го спасила, като му дала да пие унгарско червено вино. На масата на писателя често имало и бутилка шампанско „Roederer“. Поостарял и болен от подагра, Тургенев бил принуден да се откаже от виното, но не и от по-твърдите напитки. А за най-добра закуска смятал хайвера. 
В последните си години обаче писателят бил подложен от лекарите на жестока диета - пълен отказ от храна и да изпива по 12 чаши мляко на ден. Измъчвали го ужасни болки в гърба до последния му дъх на 22 август (3 септември) 1883 г., когато издъхнал на 65-годишна възраст в Буживал, близо до Париж и недалеч от имението на Полин Виардо. По-късно било установено, че смъртта му е в резултат на злокачествен тумор на гръбначния стълб.

Пилешка супа с грис и копър

Необходими продукти:
1 бр. пилешки гърди пеперуда
3 картофа
1 морков
1 глава лук
голяма китка копър
дафинов лист
грис
сол
Начин на приготвяне:
Пилешките гърди се нарязват и се сваряват в 2-3 л подсолена вода. Във врящия бульон се добавят едро нарязаните картофи, нарязаната глава лук и настърганият на едро ренде морков, дафиновият лист. Когато и зеленчуците се сварят, в супата се прибавят 1-2 с.л. грис или повече в зависимост от това колко гъста искате да е супата и нарязаната на ситно цяла китка копър. При нужда се добавя сол и се оставя да поври 5 мин под капак.