Диана КОЛАРОВА
Градинарите по света познават една чудно красива и уханна роза - розата на българския княз Фердинанд, която вече повече от век радва очите и сърцата на хората от Европа и Америка.
Някога в моето детство, когато в центъра на град Русе имаше предимно къщи с дворове и градини, можеше да видите Царската роза.
Годините минаваха, блоковете - тези клетки за хора - настъпваха неумолимо и къщите с дворове една по една изчезваха. А с тях полека-лека си отиваше и един тих уют, съчетан с романтиката на цветните лехи, плодните дръвчета и тайните кътчета за почивка и любуване на природата. С тях изчезна и Царската роза.
Аз бях омагьосана от хубостта на тази великолепна, грациозна, изящна, благородна, ароматна и безкрайно красива роза,
а любопитството откъде произлиза името й и каква е нейната история ме съпътстваше в следващите десетилетия
Много години  търсих информация за розата, но баба ми и други русчуклии говореха само за Царската роза и никой не знаеше как и кога се е появила в Русе. 
Въпреки това при всяко идване в родния град и при всяка среща с възрастен русенец не спирах да разпитвам за загадъчната роза. И упорството ми бе възнаградено! Янка Ковачева, снаха на големия дарител, банкера Иван Ковачев, стара русенка, прекрасна жена ми разказа, че знае историята на Царската роза от майка си - Магдалена  Радева.
Преди много години в Градската градина пристигнали рози, дар за русенци от цар Фердинанд. Подаръкът предизвикал фурор, а засаждането на красивите цветя се превърнало в събитие, наблюдавано с интерес от малки и големи. Сред любопитната публика била и Магдалена, чийто семеен дом бил срещу Градската градина.
Водена от тази нишка започнах да разплитам кълбото и попаднах на това, което толкова дълго търсих - информация за сорта „ROSE PRINCE DE BULGARIE“ - какви са й характеристиките, кога й от кого е създадена.
И това беше началото на пътешествието ми в света на розите, чието отглеждане и селектиране преживява истински разцвет през ХIX век.
Розариумите, които се грижат за едно от най-обичаните, възпяваните и обожавани цветя, са 
модерни сред монарси, президенти и други важни персони
които поръчват да селектират рози, носещи техните имена. Списъкът на тези поръчки е като клуб с изключително консервативни и строги правила. Попадането в него никак не е лесно, а присъствието е знак за истинска елитарност, а не парвенюшки напъни. Защото това е компанията на британската кралица Виктория, на американските президенти Линкълн и Тафт, на първата световна артзвезда - актрисата Сара Бернар и т.н. 
Но любовта към цветята и насладата от тях не е привилегия само на хората от каймака. Затова всяка уважаваща себе си градина - градска или частна, трябва да има розариум. Такъв розариум имат и русенци в Градската градина.
С напредването в света на цветята попаднах на известните градинари Перне Дюше от френския град Лион.
През 1845 година Фабиен Перне Дюше организира първата изложба на цветя в света. Пред 1900 година неговият син Йозеф Перне Дюше селектира една специална роза, посветена на българския владетел Фердинанд и регистрирана под името „Князът на България“. Изящната роза бързо добива известност сред ценителите и нейната неувяхваща слава продължава и до днес да шества сред ценителите по всички земни ширини. Предлага се на цветните пазари по целия свят и продължава да е сред големите гордости на градинарите Перне Дюше, чието шесто поколение продължава да я продава с успех.
Но 
след този мек пролетен повей на откривателството дойде бръснещият леден вятър на скептицизма
и недоверието. Разговорите ми с български лесовъди и озеленители бяха отчайващи, никой не беше чувал за розата и всички дълбоко се съмняваха, че в периода 1902-1905 година в Градската градина в Русе е имало розариум. Единственият начин да се докаже, че Царската роза не е просто градска легенда, а реален факт, бе да се намерят писмени доказателства за съществуването на Градската градина в първите години на ХХ век, което щеше да потвърди разказа на Магдалена Радева за розариума и благородната му обитателка.
Тогава се появи книгата „Зеленото богатство на Русе“ на известния русенски озеленител Тодор Памуков. На стр.17 в нея се цитира заповед на кмета на града полк.Панайот Ангелов „Със заповед 196/3.4.1904 е наложена глоба 2 лева на нощния пазач, поради немарливостта му, защото е допуснал да се откраднат четири рози на 2 март с.г.от централната градска градина“.
И така пъзелът се нареди. През 1904 година в Градската градина на Русе има розариум с рози „Князът на България“, подарък от цар Фердинанд за русенци. Аристократичният дунавски град нарича цветето Царската роза и то се разпространява и отглежда няколко десетилетия в обществени и частни градини в града.
А сега нека се върнем на невероятната история на „Князът на България“.
Освен във Франция, където е селектирано, следите на височайшето цвете водят и към Ню Йорк, където се намесва Хелът Тъфт, съпругата на 27-ия президент на Съединените американски щати  - демократът Уилям Тъфт /1909-1913/.
Оказва се, че 
Първата дама на САЩ е така омаяна от разкошната роза, че прави първата поръчка за „Князът на България“ в разсадника на Перне Дюше
още през 1902 година. 
Това придава допълнителен блясък на и бездруго обвеяната с романтика роза и търговците на цветя зад океана не пропускат да се възползват от неочаквания, но твърде щедър за бизнеса им подарък. Е, и с типичната американска безпардонност, която често се появява в такива случаи, разбира се. 
Така из Щатите се понася ароматът на „Мадам Уилям Тафт“, а продажбите са изключително успешни, защото всяка американка иска да има в градината си розата на Първата дама.
Но това не е всичко и в играта твърдо се намесва и политиката.
Един от значимите търговци на цветя, върл републиканец, започва да разпространява популярния сорт под името „Антъни Ревоар“. Така се стига до парадоксалната ситуация едно и също цвете да се продава под три имена. Започва да мирише на скандал и то от големите. Не толкова защото става въпрос за голям търговски оборот, а защото все по-ясно се очертават контурите на една грандиозна измама.
И тук идва ред на друга прословута американска черта - търсенето на истината до край, до последната възможност.
Американски ботаници и градинари изпращат розата във Франция за идентификация. 
Отговорът не закъснява и е достатъчно категоричен - това без съмнение е „Князът на България“!
Резултатът е публикуван през 1911 година от основаното през 1897-а от Жилберт Грант и излизащо и до днес авторитетно американско списание за градинарство „Florist‘ Review“. Най-титулованият познавач в Щатите Андрю Парсън, наричан Краля на розите в САЩ, пише в представянето на вида, че розата е извънредно красива и устойчива. През същата година неговият разсадник продава 11 000 рози от този сорт.
Година по-рано, през юли 1910-а, цар Фердинанд и царица Елеонора посещават Франция и розариума в прочутия парк Багател, придружени от Жул Граверо и Жан Форестие, считани за най големите специалисти на розата. Като символ за произхода на българския владетел по линия на майка му Клементина и българо-френското приятелство Форестие изработва герб от две рози - „Звездата на Франция“ и „Князът на България“.
Това е особено топъл жест за цар Фердинанд, известен с ботаническите си познания и трудове в международните среди. Именно Жул Граверо му препоръчва френския ландшафт инженер Едуард Андре, чието дело е парка в Евксиноград.
Баща ми имаше разнообразни възпитателни методи. Един от тях беше да ме учи на латински поговорки и тук искам да споделя с моите съграждани една от тях - „Трябва да обичаш и уважаваш сам себе си, за да го изискваш от другите“.
Русе трябва да се обича, неговата история трябва да се учи и популяризира, за да припомним на всички останали, че 
това е един прекрасен европейски град в миналото и да го направим такъв в настоящето
Може ли розариумът в Градската градина да се възобнови и Царската роза да радва отново русенци, както радва нюйоркчани и парижани? Може ли плакет с нейното име и година на засаждане да напомня на русенци и гости за минала и настояща слава и култура, подобна на други европейски градове? Розата „Князът на България“ триумфира повече от век по света, но в България тъне в забрава. Стотици разсадници продават този прекрасен екземпляр, но у нас за жалост той не се предлага.
Белгийският художник Франс Мортелманс пресъздава изящната роза в картината „Two pink Prince de Bulgarie roses“. Копия на картината се продават с голям успех и разнасят нейната неувяхваща слава по света. А ние можем да направим най-доброто - да докараме оригинала в България, в Русе.