Доц. д-р Тодор Иванов Тодоров е дългогодишен преподавател в Стопанската академия в Свищов. Научните му интереси са насочени към икономическите проблеми на устойчивото развитие, международните икономически сравнения, статистическите изследвания на икономическия растеж, демографските проблеми и други. Автор е на учебници по статистика, международни икономически сравнения и система на националните сметки, както и на няколко монографии, студии, научни статии, анализи и доклади по актуални проблеми на икономиката. Активно участва като ръководител и съавтор на проекти, посветени на изследването на икономически, регионални, демографски и етнически проблеми. Той е част от проекта „Ранна социализация чрез успешна образователна интеграция“ на русенското сдружение БРТИМ. 

- Г-н Тодоров, вие сте автор на подробен доклад по въпросите на образователната интеграция на децата от етническите малцинства, каква е целта на вашето изследване?
- Основна цел на изследването е да се подпомогне процесът на образователна интеграция като предпоставка за успешна творческа, професионална и социална реализация на децата в неравностойно положение. В този аспект се изследва ролята на образователната интеграция за активно социално приобщаване на децата в неравностойно положение със специален фокус върху ромите и търсещите или получили международна закрила. Обект на изследването са децата в неравностойно положение, формиращи целевата група на проекта и техните родители, а предмет на изследването е ролята на образователната интеграция и релевантните начини за нейното оптимизиране. 
- Образованието на ромите е един от основните социални проблеми, какъв е ключът за разрешаването му?
- Както експертите по ромските въпроси, така също самите роми и техните лидери, са единодушни, че това е така. Показателно е, че по-голямата част от анкетираните родители считат, че образованието е основна предпоставка за успешна бъдеща реализация в живота.
До тази констатация се стига на всеки научен и изследователски форум
на всяко правителствено обсъждане и по време на всяка дискусия, посветени на въпроса за интеграция на ромите у нас. Много убедително представят именно този извод и всички ромски неправителствени организации в своите изследователски проекти. 
За разрешаването на този проблем е необходимо мобилизирането на няколко екипа от специалисти, в това число и международни, за да се използва техният капацитет и опит. Полезни в тази дейност биха се оказали не само титуловани университетски учени, но така също политици, формални и неформални ромски лидери, ромски неправителствени организации, успешно интегрирани представители на ромския етнос, учители с дългогодишен педагогически стаж, работещи в мултиетническа среда.
- Докладът е на база на проведено проучване и анкети, кой участва в тях и какво показват резултатите?
- За нуждите на изследването беше проведено репрезентативно анкетно наблюдение, чиято цел е набирането на информация за мнението на учителите в предучилищното образование и родителите на децата от ромския етнос относно ранната социализация на подрастващите и тяхната интеграция в обществото. Включени са всички учители от партньорските учебни заведения и 150 родители на децата от целевата група и участници в проекта.
Извадките се състоят от 60 учители и 100 родители
което е абсолютно достатъчно, за да се получат пълни и достоверни сведения относно предмета на изследването. Убедени във връзката между образователното ниво на анкетираните родители и резултатите от изследването, в извадката на родителите  бяха включени граждани както с начално и основно, така и със средно и висше образование. За да не се деформират резултатите, като се проучи единствено мнението на ромите, в извадката са включени и етнически българи. Резултатите биха могли да се представят в синтезиран вид по следния начин: Първо, част от децата от етническите малцинства на възраст от 4 до 6 години не посещават заведение за предучилищно образование поради техните специфични етнокултурни традиции и ограничените финансови възможности на семействата. Голяма част от тях
не владеят напълно или владеят отчасти български език
Преобладаващо е мнението, че ранната социализация на децата от етническите малцинства е гаранция за успешната им бъдеща интеграция в обществото. Водещи причини за незавидното състояние на процеса на ранна социализация на децата от етническите малцинства са традициите, формирани с векове в тяхното съзнание, ниският им социален статус и ограничените финансови възможности. Преобладава мнението, че принудата, изразяваща се в налагане на санкции (глоби, спиране на социални помощи, лишаване от родителски права и др.), е най-сигурният стимул за мотивиране на родителите да включват децата си в предучилищно образование. Анкетираните одобряват полагането на усилия за ранна образователна социализация на децата от етническите малцинства, но относно тяхната интеграция не считат, че тя ще се случи в най-кратки срокове и ще обхване цялата общност. 
- В кои учебни заведения се проведоха анкетите и как бяха подбрани те?
- Основната цел на проекта „Ранна социализация чрез успешна образователна интеграция“ е да допринесе за формиране на благоприятни условия и подкрепяща среда за активно социално приобщаване на децата в неравностойно положение и за изграждането им като пълноценни личности и граждани в общините Русе и Ветово. В качеството на партньори са двете общини, детските градини „Червената шапчица“, „Ралица“, „Пинокио“, „Роза“ - Ново село, училище „Никола Обретенов“, детско заведение „Щастливо детство“ - Ветово“, „Звънче“ - Смирненски, и училище „П.Р.Славейков“. Целевата група се състои от 484 деца на възраст от 3 до 6 години, за които българският език не е майчин, обучаващи се в партньорските учебни заведения, и от 150 родители на децата.
- Какви проблеми и затруднения срещат деца, родители и учители?
- Безспорен факт е, че децата от етническите малцинства масово не посещават предучилищни детски заведения поради причини от различно естество. За някои родители основна причина да не се посещава детска градина, са недостатъчните парични средства, с които разполагат. За други основна причина са техните ромски традиции и начин на живот, които
повеляват децата им да се отглеждат в семейството
Някои родители посочват като основна причина нетолерантното отношение на учителите, децата и родителите от другите етноси към техните деца. Явно усилията на обществото трябва да се насочат към преодоляване на тези затруднения и проблеми, за да се постигне успешна ранна интеграция на децата от малцинствените групи по отношение на толерантността, образователната среда, доходите, социалната система и т.н. 
- Какви са пречките за ранната социализация на децата?
- Основна пречка е етническият състав в наблюдаваните детски учебни заведения и по-конкретно степента на владеене на български език. В извадката преобладават детските заведения с деца от ромски и турски произход - 22 броя. Само с деца от турски произход са 19 учебни заведения, в 8 заведения се обучават само деца от ромски произход, в други 7 заедно се обучават деца от ромски, турски и татарски произход, а в останалите четири учебни заведения се обучават заедно деца от турски произход с деца от други етноси. При това разпределение на децата по етнически признак анкетираните са посочили, че повечето деца срещат затруднения по отношение на владеенето на български език. Отговорите от анкетната карта са
индикатор за наличието на сериозни проблеми
при обучението на децата в изследваните обекти именно поради слабото владеене на български език. Владеенето на български е основна предпоставка за постигане целите на образованието. 
- Какви са стъпките, за да могат все повече родители да осъзнаят колко е важно образованието за техните деца?
- Резултатите от проведеното проучване характеризират състоянието на предучилищното образование сред децата на малцинствените групи в двете общини и отношението към него от страна на учителите и родителите. И едните, и другите, са еднакво убедени в необходимостта от предучилищно образование и със загриженост споделят проблемите, които го съпътстват. Изводите от проучването трябва да станат достояние на гражданите и съответните общински органи, за да се използват като база за бъдещо обсъждане, разработване на стратегии и набелязване на конкретни действия в посока оптимизиране на работата по предучилищното образование. 
В рамките на научноизследователския проект са дефинирани десет препоръки. Необходимо е да се предложи на общинските ръководства да предприемат действия за осигуряване на подходяща образователна среда за включване на децата от обособените по етнически признак детски градини чрез поетапен
прием в детски градини извън ромските квартали
в разноетнически групи. Нужно е да се полагат усилия за подготовка на децата от малцинствените етнически групи, за които българският език не е майчин, в ранна детска възраст (4-6 години) за бъдещото им пълноценно включване в образователния процес чрез допълнителни занимания в детските градини. Постепенно да се работи за въвеждане на форми на взаимодействие и дейности в детските градини за изграждане на положителни нагласи към образователната интеграция на ромските деца, чрез организиране на мероприятия в областта на културата, фолклора и традициите на различните етноси, насочени към съхраняване и развиване на културната идентичност на децата от етническите малцинства в интеграционна мултикултурна среда. Друга препоръка е да се работи за формиране на отговорно родителско отношение към ранната образователна социализация на децата от етническите малцинства. Заедно с това да се въведе система за ефективни санкции срещу родители, които нарушават разпоредбите на закона, според които училищното обучение до 16-годишна възраст е задължително. Необходимо е да се активизира работата относно мотивирането на родителите от етническите малцинства чрез организиране на информационни кампании за повишаване на осведомеността им за ползите от предучилищното образование, ангажирането им в училищните настоятелства, провеждането на съвместни дейности с родителите на ромските деца и останалите родители,
сформиране на мултиетнически родителски клубове
в образователните институции. Нужно е да назначат квалифицирани и сертифицирани помощник-възпитатели и образователни медиатори за работа в мултиетническа среда, а така също повишаване на квалификацията на учители, директори и други педагогически специалисти за работа в мултикултурна среда. Въвеждането на рестриктивна политика спрямо ромските родители, за които предучилищното обучение не е ценност и които не подпомагат процеса на образователна социализация на своите деца, чрез спиране на детските надбавки и помощите от социалните служби, а също така чрез насърчаващи мерки като обучения, включване в различни проекти, е друга препоръка. Трябва да се създадат предпоставки за успешна социализация на децата от етническите малцинства, чрез осигуряване на равен достъп до качествено образование за всички деца и поощряване на взаимното уважение, разбирателството и сътрудничеството между децата, независимо от етническата им принадлежност. Необходимо е да се прилага модел на поведение за равен достъп до образование, толерантност и защита на децата от ромския етнос в условията на интеркултурното обучение чрез разкриване на практически приложими форми за приобщаването им посредством диалог между ученици, родители, учители и общественици от различни етнически и религиозни общности, както и чрез включването им в проектни дейности към БРТИМ-Русе, чиито експерти имат натрупан солиден опит в това отношение. Последната препоръка е да се проучи опитът на Испания и Румъния, както и на някои български общини по отношение на социализацията и интегрирането на ромското малцинство с цел да се заимстват работещи ефективно практики, които биха могли да бъдат въведени в работата на двете изследвани общини-партньори - Русе и Ветово.