Слънчеви невести с алени премени сияят на картините на младата русенска художничка Савина Николова. Пъстри пауни разперват опашки, вглъбени момци гледат влюбено красавиците, в ръцете им греят червени ябълки, които преливат с виталната палитра на топлите светли тонове. Толкова много светлина и оптимистично настроение рядко може да се види да излъчват платната на съвременен художник. Но Савина Николова по природа е оптимист, тя винаги оставя отворена вратата, през която да мине доброто и красивото. Най-хубавото на нощта е, че след нея задължително идва ден - това е и философията на живота: зареденият с надежда ден, който сменя нощта, събуждането, новото начало с нови надежди, казва Савина Николова. 
"Достатъчно ни е трудно в живота и без друго, поради обстоятелствата, затова е по-добре човек наистина да бъде оптимист, да мисли позитивно, да не се оставя да го разнищва и разяжда стресът - а 
когато човек има сетива за хубавото и за доброто, той винаги го открива и може да му се радва
Точно това е нещото, което прави битието ни не просто поносимо, но смислено", убедена е Савина. Тя самата не спира да обича приказките, особено българските народни приказки, в които има толкова много мъдрост, житейска поука и като правило винаги отворен към позитивното финал. Фолклорът и най-вече българският фолклор е една неизчерпаема съкровищница, в която човек може да намери какво ли не, казва художничката. В народното творчество и в митологията тя открива своите сюжети и своите герои, на които придава цветен двуизмерен образ и пренася върху своите платна. 
Затова в нейните картини винаги има много символни персонажи, които в различните живописни комбинации съставят цветните послания на Савина Николова към хората. Ябълката е символът на плодородието, паунът - на безсмъртието, търпеливо обяснява младата русенка. Аленият цвят внушава жизнелюбие и празник, 
дървото на живота крие тайни и щедро раздава мъдрост... 
Когато се загледа в нейните живописни приказки на платното, на човек му се струва, че започва да чува музиката - жизнерадостния ритъм на хорото или протяжната песен на момичетата, които изпращат своята дружка в дома на нейния избраник, химна на раждането на новия ден, провъзгласявана от герестия петел или нежната балада, която изпява влюбените чувства на прегърнатите момче и момиче. Връщам се в миналото, за да погледна в бъдещето, казва художничката. И добавя: "С моите картини искам да подаря на хората усмивка. Човек трябва да вярва в нещо добро, иначе би загинал".  
Днес картините на Савина Николова са тъй богати на ярки и топли цветове, че когато тя разказва как като ученичка в гимназията е рисувала най-вече графика, това направо не е за вярване. 
Както обикновено признават повечето художници, и Савина е рисувала от съвсем невръстна. Всъщност, никога не съм мислила, че ще правя нещо друго, усмихва се младата русенка. Вън от съмнение, фактът, че 
нейният баща Лъчезар Станев е познат русенски художник
е дал отражение върху заниманията на момичето. 
Мама също е искала да се занимава с рисуване, но нейното семейство е предпочело тя да има "сериозна" професия, затова е станала учителка, уточнява Савина. Но пък тъкмо майката чете на момиченцето приказки, които го карат да фантазира и да мечтае.  
До седми клас Савина учи в училище "Васил Левски", а след това постъпва в Националното училище по изкуствата.
Случих на много добри преподаватели, които не само преподаваха специалните дисциплини, но и самите те като пример ни даваха много, обяснява русенката. 
В класа са били 16 деца - дали поради това или по други причини, но са били задружен клас. И до днес помнят уроците на своите преподаватели - русенските художници Пейно Пейнов, Мая Кубратова, Златка Стойкова, Гриша  Кубратов. 
Савина от малка предпочита да рисува черно-бяло - с туш, с перо. Така продължава и в гимназията. "По време на една лятно практика Пламен Монев, друг от прекрасните ни учители, и Златка Стойкова ме подхванаха: 
"Няма ли най-после да започнеш да рисуваш с бои?! Стига с това черно-бяло!"
Но аз продължих с графиката. И когато кандидатствах във Великотърновския университет, влязох именно специалност "Графика"! А ето че после цветовете си дойдоха сами. Това стана, след като завърших университета", казва Савина Николова. 
"Истината е, че в България особено в последните години графиката не се радва на голяма популярност. Тя някак остана изкуство най-вече за ценители и колекционери. Докато живописта въздейства на много повече хора. Моята печатарска преса така си остана у дома - вече доста време стои неизползвана, докато преди печатах и мои работи, и на колеги", разказва Савина. 
Следването й също е белязано от късмета да общува с именити преподаватели. Тя е в класа на доц.Христо Цацинов, сред преподавателите й са проф.Иван Бочев и Георги Стойчев. 
Стойчев ни караше да работим на тъмно, късно вечер - за да правим по-ярки тоновете на картините
припомня си Савина. Всичко това много помага на младата авторка да усъвършенства азбуката на изобразителното изкуство и да открие своите собствени пътеки в него. 
Първата си изложба тя прави още докато е студентка - със своята приятелка и състудентка Нина Ковачева подреждат свои работи в съществувалата тогава стилна русенска галерия "ВИП". 
Усещането е изключително приятно, признава Савина. 
Но истината е, че тя не се изкушава често да прави изложби. През месец май 2016 година прави самостоятелна експозиция в столичната галерия "Минерва", като галеристката сама открила русенката и й предложила пространството в самия център на София. 
Много съм доволна от тази моя среща - това бяха хубави уроци, които ме научиха повече да ценя труда си, казва художничката. 
През същата година, но есента, в Русе Савина показва свои картини заедно с баща си Лъчо Станев. Тази експозиция прави впечатление на публиката - и баща, и дъщеря работят в един ключ, с доминанта фолклорът и приказните послания. Но работите на двамата са различни и не могат да се объркат, а присъствието им в една зала звучи като диалог и размяна на реплики, като 
цветна двугласна песен, в която отчетливо звучат и двата почерка - и на Лъчо Станев, и на Савина
Година по-късно двамата правят съвместна изложба и в Бургас, където жънат адмирации. 
Но истината е, че Савина не се фиксира върху излагането на картини в салони и галерии. Но предоставя свои творби на галерии в България и чужбина, така че нейни работи притежават ценители и колекционери от Канада, Македония, Белгия, Япония, Полша. Записала е в биографията си и илюстрации към четири книжки за детски курс по китара в Дубай, участия има в групови изложби и биеналета у нас и зад граница. 
От 12 години Савина Николова е и учител в училището, където самата тя е била ученичка до седми клас. Започва да работи там, когато е на 26 години - и каквато е дребничка и фина, не се е различавала много-много от своите ученици. 
Децата обичат да имат млади учители, контактите стават по-лесно, а младите преподаватели като правило са по-креативни, смята русенката, която преподава на ученици от пети до седми клас. 
"Децата са отворени, на тях им е интересно да научават нови неща и да правят самите те нещо по-разлчно. Затова често правим доста работи, които не са предвидени в учебната програма и в учебника. Много обичат да рисуват и да експериментират - и като видят какво се е получило, са много горди със себе си. Затова
рисуваме върху стъкло, върху порцелан, дори върху коприна
в момента подготвяме коприната за работа с нея с паралелката, която изучава японски език. Децата си носят коприната - всеки каквото парче плат е намерил у дома, правим контурите, след това предстои същинското рисуване. Много се увличат - така попадат в друг, магичен свят, а аз точно това се опитвам да правя: да отворя за тях света на изкуството, да ги накарам да разбират красотата и хармонията и сами да я търсят. Така и да не станат художници, ще ценят картините и ще знаят какво могат да видят в галериите. Нещата с културата у нас стават все по-сложни и по-сложни. И ако ние отсега не си отгледаме бъдещата публика и поколенията, които ще имат потребност от изкуство, след още едно поколение вече съвсем няма да можем да го направим", размишлява Савина Николова. 
Тя рисува по всяко време, когато остава насаме със себе си. А когато такова време й липсва в светлите часове на денонощието, 
случва се да стане преди разсъмване - още в четири сутринта, да си направи една грамадна чаша с кафе 
и докато у дома цари пълна тишина и второкласничката Йоана и съпругът й още спят, Савина нахвърля нови сюжети и теми върху платното. 
Много обичам да рисувам - това за мен е като дишането, нужно ми е като въздуха и водата, признава Савина. И е благодарна на мъжа си, който й помага да включи нарисуваните от нея картина във виртуалното пространство. 
Аз не си падам много по тези технологии, но без тях вече комуникацията е невъзможна, признава русенката.
Вероятно за малката все още Йоана няма да има такъв проблем, тъй като тя е от децата, които обитават друго време и буквално се раждат с други умения. Но Савина повече се радва на това, че без да е натоварвала с майчини амбиции малката си дъщеричка, детето вече има три награди от различни конкурси за рисунка. Всъщност, може би по-скоро щеше да е странно, ако Йоанна не рисуваше, нали?