Клуб „Русчуклии“ е гражданска организация с идеална цел, създадена от група родоизследователи, хералдици, историци, краеведи и обществени лица от Русе и приета като колективен член в Българската генеалогична федерация „Родознание“. 
Мисията на клуба е да издава и отпечатва изготвяни от членовете му изследователски материали, свързани с историята, теорията, методиката и практиката на генеалогията, хералдиката и сродните им науки, както и да участва в поддръжката и изграждането на паметници на националните герои и личности.
Вестник „Утро“ е партньор на клуб „Русчуклии“ и ще публикува материали на неговите членове за познатата и непознатата история на Русе и региона.

Доц.Атанас КОЛЕВ
Мрачните тайни от непрочетените страници на историята  трябва да се знаят, за да не се стига до неприятното им повторение. Поводът за тази публикация са статията „Възкресението на Южна Добруджа“ във вестник „Утро“ от 7 септември 2018 г., представяща събитията с отнемането и връщането на Южна Добруджа към България и книгата на доц. дин Любомир Златев „Без борба - няма свобода! Вътрешната добруджанска революционна организация (ВДРО) 1923-1940“, описваща историята на ВДРО и тормоза над българското население през периода 1914-1940 г. 
Новите, неизвестни факти за историята на Южна Добруджа през този период, безпристрастно изложени, без насоченост към сегашна Румъния и днешните румънци, които не носят вина за стореното преди 80 и повече години, доказват 
неизвестни, силно подценявани и недопустимо премълчавани досега, русенски приноси в националноосвободителната борба 
довела до края на добруджанската Голгота. Те сe откриват в провежданата в Русе организационна, логистична, културно-просветна и пропагандна дейност в Южна Добруджа, както и в оказваната политическа и обществена подкрепа на добруджанското движение в България.
Основният принос е изграждането и дейността на  Вътрешната добруджанска революционна организация (ВДРО) и предшестващите я структури в Русе, като: окръжната комисия за подпомагане на бежанци, координираща организационната и информационна служба в окупираните Тутракански, Силистренски и Дуловски райони на Русенски окръг; „Черната ръка“; „Тайният секретариат“; задграничното представителство на ВДРО; изпращането на чети в Добруджа и др. Извършвани нелегално, приносите са слабо познати, но те са поддържали жив духа на добруджанските българи и съпротивата на хората в страната и най-вече на русенци срещу статуквото. Те са важен сегмент от русенската история разкриващ града като важен център на националноосвободителна борба през периода 1920-1940 г. 
Румъния получава след Освобождението Северна Добруджа от Русия, като компенсация за отнетата Бесарабия. През 1913 г., 
отново с участието на Русия към Северна Добруджа е предадена и Южна 
При настъплението на българската армия, през Първата световна война, в Добруджа румънските власти отвличат като заложници българи от Южна Добруджа и ги откарват в концентрационни лагери в Бесарабия!?! Това се повтаря по-късно и с българи от Северна Добруджа. Според документи за историята на Тутракан: „През военните години „цивилизаторската мисия“ на Румъния се проявява не само в ограбване на  храните на местното население, но и в обявяване на 25 хиляди мъже, жени и деца за „граждански пленници“ и заточаването им в Молдова, където повечето от тях загиват“. И днес никой не прави усилия за отбелязване с християнски кръст голготата на тези невинни жертви в бесарабските полета. 
Дано следващите поколения им отдадат полагащата се почит!    
Вътрешната добруджанска революционна организация, със седалище Русе на Централния комитет (ЦК) и на Задграничното й представителство, е създадена през 1923 г. ЦК на ВДРО включва десни и леви дейци на добруджанската организация: Никола Кямилев, Иван Хаджииванов, Слави Алексиев, Стефан Боздуганов, Върбан Петров, Дочо Михайлов и др. За председател на ЦК е избран Ив.Хаджииванов, заради авторитета му на русенски адвокат и връзките сред управляващите. Десницата, бореща се  за присъединяването на Добруджа към България,  постепенно поема ръководството на ВДРО и отстранява деструктивните елементи, защото левицата воюва със всички сили за Добруджанска социалистическа република и Балканска федерация. 
Иван Хаджииванов е основен двигател на ВДРО, апостол и стратег на добруджанското освободително движение
но предпочита да стои в сянката на известните си съратници Асп. Айдемирски, Сл. Алексиев, Н. Кямилев, Ст. Боздуганов и затова малко се знае за неговите заслуги по добруджанския въпрос. Делото му, по мащаби и ефективност е с национални измерения и той трябва да се почита като истински апостол, но кой да чуе, като в „града на свободния дух“ си играем на ледени и пясъчни фигури?    
Публичните изяви в подкрепа на „поробените братя“ започват от 14 септември 1919 г. със събрание на дружество „Добруджа“ в Русе против окупацията на Южна Добружда и продължават с реагиране на издевателствата, с митинги и събрания, по всеки повод. Дружествата „Добруджа“, „Родна защита“, „Кубрат“, на запасните офицери и др. протестират на 6 юни 1926 г. срещу избиването без съд и присъда на 2045 души от 1919 до 1926 г., срещу отнемането на имоти чрез „нечовешки закони“, липсата на елементарни граждански права с цел обезбългаряване на областта.
Тези патриотични организации отбелязват ежегодно със статии и публични изяви годишнината от гибелта на Стефан Караджа в началото на август, а в началото на септември с многохилядни митинги за годишнината от Тутраканската битка, на които се издигат лозунгите: 
„Робството в Добруджа е срам за ХХ век“
„Искаме да се завърнем по родните си места!“ и др.
Добруджанската емиграция протестира в Русе по различни поводи. Женската група към дружеството непрекъснато провежда  благотворителни акции.
Вестник „Русенска поща“ препечатва от швейцарския вестник „Courier de Vevey“ статията на Марсел Айер (син на Луи Айер, основател на гимнастическото движение у нас и учител в Русе и Силистра) „За комитаджиите в Добруджа“. Той изтъква, че кланетата, които „само средновековната история познава“, са най-жестоките средства за румънизиране на областта, а за България Добруджа е, каквото са Елзас и Лотарингия за Франция и затова на „комитаджиите се гледа, като на рицари, защитаващи потиснатите“. 
Русенската преса гневно реагира на убийството на  26 българи край с. Старо село, Тутраканско, на 4 юли 1926 г. с остри статии: „Плач и ридания в Добруджа“, „Акцеуна румъняска избива добруджанците“, „Жертвите на румънската жестокост“ и други подобни през целия юли. На 18 юли е обявен официален траур и е отслужена панихида за загиналите. В ответна реакция, 
четите на ВДРО провеждат активни действия по границата през цялото лято
Десетата годишнина от Тутраканската битка е почетена от 800 русенци с посещение на Силистра и Тутракан и отслужване на литургия за загиналите  през 1916 г. Младежкият добруджански съюз „Стефан Караджа“ в Русе издава през 1929 и 1930 г. два цикъла стихотворения на русенския поет Светлозар Димитров (известен по-късно като Змей Горянин), посветени на „поробените братя в Добруджа“. През цялата 1928 г. не стихват протестите в Русе и Варна срещу заселване в Добруджа на арумъни (куцовласи от Македония и Сърбия) и „мекушавостта“ на българската политика относно добруджанските неволи. За да облекчи положението на непрекъснато стичащите се бежанци, 
Русенската община им отпуска места за строеж на къщи и постепенно в покрайнините на града се появява нов Добруджански квартал
Членове на ЦК на ВДРО Ст.Боздуганов, Асп.Айдемирски, Стефан Симеонов и др. подновяват четничеството, чрез което през 1930-1932 г.прехвърлят нелегално в Добруджа 3000 български буквара. Дружество „Добруджа“-Русе се стреми да привлече всички емигранти, да набави средства за по-значима дейност за превръщането му „в крепост на добруджанската емиграция в България“ и да се създаде в Русе стабилна обществена и материална опора на ЦК на ВДРО и на подновената четническа пропаганда.      
Събитие за града, център на ВДРО, е срещата в Русе, през октомври 1933 г., между румънския крал Карол II и цар Борис III. Следващата година тържествено се отбелязват 20-та годишнина на организирано Добруджанско движение и деня на Добруджа. Поставен е и основният камък на паметник на Стефан Караджа.
Русенската преса редовно отразява издевателствата в областта. Най-последователен е вестник „Русенска поща“, за което на собственика му Владимир Биков, на гл. редактор Кирил Кръстев, както и на съпругата на Кръстев, Лалка, председателка на женското добруджанско дружество в Русе, е издадена забрана да посещават Румъния, заради активни връзки с ВДРО. По повод Тутраканската битка, родолюбиви млади българи издават в Русе на 6 септември 1939 г. позив, заклеймяващ „изтребителите на българизма“ в Добруджа.
Крайовската спогодба връща Южна Добруджа на България, но дори по време на преговорите се отнемат храни, машини, инвентар и покъщнина
унищожени са горските масиви и дървеният  материал е изнесен в Румъния, повечето обществени сгради, включително болниците, са така ограбени и порутени, с изкъртени врати и прозорци, че са необитаеми, съборени са оградите, а плодните дръвчета - изсечени. Мобилизираните българи в румънската армия, са задържани в лагери край Кюстенджа, като заложници (!!!). За защита на българското население в областта е изпратена чета, поддържаща с радиостанция връзка с ЦК на ВДРО в Русе, която респектира развилнелите се колонисти. Русенски принос, в административната организация на новоприсъединената област, е назначението на русенския кмет Кирил Старцев за кмет на Добрич, където той създава модел на управление на българска власт в региона.  
ВДРО е закрита през 1942 г., но типично по български, тя и най-активните й дейци, вместо да бъдат възвеличени, имат трагичен край 
Ив.Хаджииванов е обявен на 30 септември 1944 г. за „безследно изчезнал“, т.е. убит в развихрилия се червен терор, поради „острото му противопоставяне на левицата в Добруджанското движение“. Стефан Симеонов е осъден на смърт за дейността си като полицейски комендант на Русе след 1940 г. Асп.Айдемирски е арестуван, малтретиран и съден от народния съд в Силистра, но ненадейно получава помощ от регента русенец, проф. Венелин Ганев. „Решаващата намеса за спасяването на големия радетел за освобождаването на Южна Добруджа от  смъртна присъда е на проф.Венелин Ганев. От името на Регентството той изпраща нарочен човек в Силистра, който внушава на съдиите, че добруджанските общественици, които са работили честно, безкористно и храбро за  добруджанската кауза, не заслужават тази участ. Навременната намеса на регента проф.Ганев променя коренно съдбата на видни силистренски граждани и дейци на културата“. (Цитатът е от брошурата Липчев, Р., В.Милева. 120 години от рождението на Аспарух Айдемирски 1892-2012. Силистра, 2012.) 
Най-жестоката истина, относно добруджанската Голгота е, че обществеността не знае и не се интересува от физическото изтребление на българския етнос в Румъния до 1940 г. Според историка Цочо Билярски съществува и „Добруджански мартиролог“ (мартиролог - Прен.1. Изброяване на преживените от някого страдания и мъчения;2. Списък на жертви, преследвания и загинали за една идея. - б.р.), не по-малко зловещ от македонския... Само два народа съперничат по своята мартирология на нашия - еврейският и арменският, мартирологията, на които отдавна е излязла извън рамките на страните им. За съжаление българската мартирология все още е непозната не само на света, но и на нас, българите, заради продажни учени, държавници и политици, които не искат или не намират сили да разкажат за мъките и страданията на народа ни..., а става дума за физическото му изтребление“.
В Балчик има паметник на убитите от румънските окупатори 73-ма жители на града и над 900 от околните села, а в Русе?! Част от Русенски окръг също е била поробена и защо да не се издигне паметник на ВДРО, организацията тясно свързана с Русе, който да увековечи историческия принос на града за връщането на Южна Добруджа към България и втори - на най-дейните русенци участници и съратници в добруджанското освободително движение, оставили костите си в русенска земя и незаслужено забравени и досега. А защо не и трети - на видния апостол на добруджанската освободителна борба Иван Хаджииванов. 
Защо загърбваме такива големи исторически приноси на Русе?!?
Крайно време е! Длъжници сме пред светлата памет на загиналите!