"Паметникът на моряка се е превърнал в свърталище на наркомани, събират се компании с младежи от различни възрасти, често има и непълнолетни, напиват се, викат, надуват музика до дупка... Направо не се живее тука! Да не говорим, че оскверняват паметника! Ето, това лято още същата вечер, след като бяха честванията на военноморския флот - когато хората полагаха венци, свиреха маршове, моряците отдаваха чест - часове след това купонът се събра, изритаха венците и ги нахвърляха настрани, разположиха се на стълбите и си започнаха както те си знаят и както си го правят буквално всяка вечер!". 
Това разказа в редакцията русенец, който живее в непосредствено съседство с паметника и е свидетел на вечерните сбирки на млади и недотам млади хора, които са си харесали точно това място за своите 
нощни разюздани купони
Човекът казва, че многократно се е обаждал на полицията, разговарял е с представители на градската и областната управа, често се обажда и информира и кмета Пламен Стоилов за това какво се случва под прозорците му. По думите му, често пъти от полицията не му обръщали внимание - ако имало шум, викове и силна музика преди 22 часа, не било нарушаване на спокойствието. А от другите институции обещавали да вземат мерки, но реален резултат така или иначе обитателите на едно от най-красивите кварталчета на Русе с прекрасен изглед към Дунава до този момент нямат. Най-малкото не може ли да се приеме някаква  общинска наредба, в която да се забрани да се пие алкохол на обществено място и особено в близост до паметници?! - питат се комшиите на Моряка. 
"Понякога идват и като пийнат или като се надрусат там с каквото си носят или каквото си купят, 
почват да играят футбол - в 11 вечерта, в един след полунощ 
или дори и по-късно. Катерят се по паметника, без да се замислят, че оттам може някой да падне и да пострада лошо. Идват дилъри - спират със скъпи коли, извършва се покупко-продажба, после автомобилите потеглят и от стълбите на паметника се разнася специфичен мирис. Понякога се случва да дойдат и съвсем малки деца. Наскоро някъде към пет следобед бяха дошли едни хлапета, момченца, около 12-13-годишни. Идват, мятат колелета настрани и едното казва: "Хайде, давай да пием, че в осем часа трябва да си бъда у дома трезвен". Преди няколко години пък късно вечерта в компанията, дето се беше събрала, имаше едно момиче, сигурно беше някъде на 13-14 години. Напиха го, а явно алкохолът е бил менте, защото на момичето му стана лошо, то взе да повръща, да се присвива... Съседите тогава извикаха бърза помощ, дойдоха и го откараха да му промият стомаха в болницата, а полицията вместо да привика компанията, която беше напоила и натровила детето с онова менте, вика за показания съседите, които се бяха притекли на помощ. И какво излиза - като се притечеш на помощ да спасяваш някого, после теб те разкарват по инстанции, а не виновните. Затова тука вече 
никой не смее вечер да си отвори прозорците
Такива работи могат да ти чуят ушите, че по-добре като онези маймуни - ни чул, ни видял, ни разбрал! Защото много като знаеш и като се обаждаш, може да те вземат на мушка тези, дето идват да купонясват тука, и животът ти ще стане съвсем черен!", казва мъжът. 
Преди година на стълба до паметника били сложени прожектори, които да осветяват пространството около монумента. Какво си мислите - завъртяха ги настрани, така че да не им блести, докато се забавляват, а и отстрани да не се вижда много-много какво става, обяснява сърцато русенецът. Той по едно време взел да записва в тефтерче среднощните сбирки - ама изписал не едно, ами доста повече. Пак там вписва и часовете, когато звъни да подава сигнали, в повечето случаи безрезултатни. И сега даже самият той вече гледа с тъжна ирония на изписаните страници.
През юли миналата година една от компаниите опитала да разбие входа на скривалището наблизо. Те като хапнат и пийнат, започват да си търсят забавления, коментира съседът, който не може да спи нощем. 
Само за миналата година той се обаждал в полицията 10 пъти
Не знам какво става, ама когато изобщо дойдат да проверят, често пъти купонджиите скачат като предупредени и се изнасят, разказва той. И тогава полицаите го питат него: "Ама само на вас ли ви пречат, защото никой друг не подава сигнали...". 
Очевидно обаче любителите на свободния нощен живот пречат не само на русенеца, който за лош късмет има къща точно на това прелестно място. 
Едно от развлеченията на компаниите е по някое време през нощта да нахлуят с велосипеди или със скутери по пътеката на римската крепост Сексагинта Приста. Следите от това се виждат по самата пътека - потрошени дъски, хлътнали покрития. А колко често сутрин намираме тук празни бутилки, метални кенчета, спринцовки, казва една от екскурзоводките на крепостта. 
По изгрев мястото наоколо е осеяно с опаковки от метадон, пълно е с торби с някакви пликчета, има какво ли не, добавя и съседът. Понякога пък призори идват други, клошари ли са, какви са, не ги знам - ама те пък
обръщат кошчетата за боклук, ровят и търсят фасове 
и нещо недоизпито в бутилките, обяснява той. 
"Неотдавна даже имахме такъв случай. Сутринта идва един турист, който е пристигнал от Испания. То при нас обикновено идват най-вече чуждестранни туристи. Човекът иска беседа, тръгваме с него полека, аз разказвам, посочвам, обяснявам. И докато вървим бавничко с испанския гост, ето че насреща ни бърза едно момче, стажант беше при нас. "Горе на изхода кошчетата с боклука са обърнати на пътеката!" - казва стажантът. И докато колегите да разгребат боклука и да го приберат, аз надълго и нашироко разказвам пространно какво ли не, за да не види посетителят какви чудеса се творят на територията на експозицията! Ами ако момчето не ме беше предупредило?!" - възкликва гидът. 
Случвали се и по-драстични ситуации. Един от работещите в музея сварил под навеса двойка, увлечена в енергични сексуални ласки. Смаян, историкът не повярвал на очите си. А момичето невъзмутимо се обърнало към него и го попитало: 
"Само ще гледаш ли или ще се включиш?"
"Надвечер тук наистина става страшно. Все едно, че гледаш някакви епизоди от "Кръстника". Насядат по стълбите на паметника, а като се зададе някой, посрещат го шумно, приветстват го. Като се разгорещят страстите, удрят по халката на котвата, блъскат бутилки и кенчета в стержена. Колко пъти казвам тази котва да я заварят най-после... Често в разгара на купона звънят по телефоните, поръчват си - трева, пико, след малко поръчката пристига, веселбата продължава... Зад паметника им е тоалетната, а и други неща правят там в храсталаците", разказва възмутеният русенец, чийто дом за зла участ е на метри от нощните забави. И макар да не е спрял да сигнализира и да протестира срещу това, което се случва под прозорците му, все пак интонацията му издава, че човекът все по-малко вярва, че нещо наистина ще се промени. 
Лошото е, че ако - и когато! - нещо трагично наистина се случи, тогава всички ще скочат и ще почнат да вземат мерки, казва той. И без ентусиазъм прибира тефтерите с изписани дати, часове, сигнали, номера на автомобили... При това се опитва да не поглежда към Моряка от паметника - обзет от неудобство, тъй като и самият той е моряк и за него този паметник и това място не са само географско обозначение на картата на Русе. Не са място, което да се почисти и да дойдат от общината да подстрижат тревата веднъж годишно - обикновено половин час, преди да се зададе маршът на почетната рота от Военноморското училище, отдаваща чест на онези, които са създали родния флот. Ама това кого ли интересува в днешно време...