„Златният Орфей“ трябва да се възстанови. Това каза синът на бележития пианист и създател на музикалния фестивал Райчин Генов в интервю за БГНЕС.

Повод да се повдигне темата е предстоящият концерт на 3 октомври в City Stage, на който ще бъдат изпълнени песни от „Златния Орфей“ в памет на 90 годишнината от рождението на създателя му Генко Генов-Чудакът. На сцената ще излезе първият награден изпълнител в конкурса през 1965 г. Мими Николова, която ще изпее песента „Кръговрат“. След нея под прожекторите ще застанат Камелия Тодорова и Орлин Горанов, които също са призьори от фестивала.

Не липсва и приемствеността между старото и ново поколение творци. Част от изпълненията, звучали на сцената на летния театър в Слънчев бряг ще прозвучат на 3-ти октомври с нов аранжимент. Те ще бъдат изпълнени от джаз певицата Весела Морова, Марина Драгомирецкая, Петър Петров, Теа Николова, сборна и младежка формация DStars, трио „Тринити“ и мн. др. Входът за концерта е свободен.

„На мен най-много ми липсва „Златният Орфей“. Аз израснах на него. 1999 г. беше последният фестивал. На следващата година фестивалът беше почти готов един ден се обадиха на майка ми и й казаха, че той пада. Тогава летният театър в Слънчев бряг беше продаден, а на следващата година разрушен. Тогава попитах майка ми ако „Златния Орфей“ го няма каква е нашата роля в това общество? Оттогава до днес аз знам, че фестивалът е нещо, към което трябва да се стремим отново да го има, да съществува, да бъде полезно за младите изпълнители и за българската песен. Много се надявам един ден да го видим отново по един достоен начин и адекватен на времето си“, коментира Райчин Генов.

Днес синът му не се занимава с музика, но живее с идеята да продължи делото на баща си.

„Изключителна привилегия е за мен да съм син на Генко Генов. Той е човек от когото абсолютно всеки ден мога да се уча, макар и 25 години след като почива. Сестра ми, с която имаме 8 години разлика имаше удоволствието да общува по-дълго с него. Тя се роди, когато той влезе в затвора да излежава 20 годишна присъда. Той беше лишен от свобода 8 години, защото през 1990 г. IX Народно събрание го реабилитира. Аз имах малко време да общувам с него, изгубих го когато бях на 11 години. Може би това го превърна в мой кумир, който няма аналог и всичко, което правя е с идеята, че доброто трябва да победи винаги и навсякъде“, каза Генов.

Той добави, че преди баща му да създаде фестивала е бил виртуозен пианист. След инцидент с асансьор губи един от пръстите си. Вместо да се отдаде на униние и да се озлоби от случилото се, Генко Генов решава да създаде „Златният Орфей“ и да бъде полезен на творците. В началото фестивалът е бил с идея да популяризира българската музика, защото според него тя изоставала.

„Баща ми е измислил формулата да бъдат популяризирани българските курорти с български песни. Неговата основна сила е създаването на новата българска песен, която със „Златния Орфей“ е успяла да обиколи целия свят. Три години след началото на фестивала, той се сдобива и с международна част, в която участниците са били задължени да изпълнят една българска песен като част от конкурса“, добави още той.

Генов подчерта, че ако днешните формати акцентират на изпълнителя, то фестивалът е бил насочен към композиторите. Заради „Златният Орфей“ създателят му е обвинен в шпионаж и идеологическа диверсия.

„Причината да получи тази присъда и това да се случи с него е била професионалната завист. Тя е била в основата на всичко. Той твърдеше, че проблемът не е бил в системата, а в едни и същи хора, които през различните години са правили различни неща“, заяви Райчин Генов.

Той разкри и малко известни факти за „Златният Орфей“, а именно, че през 1972 г. в системата на Интервизия, най-гледаното предаване е именно фестивалът – с над 200 милиона зрители, следван от Олимпиадата в Мюнхен, която е с 18 милиона по-малко. Синът на Генко Генов-Райчин отбеляза, че много от чуждестранните телевизии, сред които тези на Англия, Белгия, ФРГ, Швейцария са правили филми за фестивала, превърнал се във визитна картичка на България.

Синът на Генко Генов- Райчин разказа, че през 1992 г. баща му е възстановен за директор на фестивала, но през 1993 г. получава инфаркт и на 23.09 почива. Съпругата му Дариана Генова го наследява на поста и създава фондация „Генко Генов“, която провежда изданията на фестивала до 1999 г.

Историята на фестивала Генко Генов описва през 1990 г. в книга, чийто първи тираж е „арестуван“. До момента изданието е било преиздадено 3 пъти като последното е през 2015 г.