Д-р Антоанета Ламбева е завършила Медицинския институт в Плевен през 1984 година. Седем години по-късно взема специалност очни болести, след което придобива следдипломни квалификации по катарактална хирургия, глаукома, детска офталмология, флуоресцеинова ангиография, лазери в офталмологията, функционални изследвания на око, лазерлечение, компютърна периметрия, пневматична тонометрия, контактни лещи. 
В професионалния си път д-р Ламбева е работила като офталмолог в Белене, в бившите Окръжна болница и Трета поликлиника в Русе. От 2005 година досега има собствен кабинет в ДКЦ-2 и на ул.“Съединение“ 37, ет.2 Същевременно е и офталмохирург в отделението по очни болести в УМБАЛ „Канев.

- Д-р Ламбева, кои са основните причини за трайно намаление на зрението?
- Основните причини за трайно ослепяване са сенилната макулна дегенерация, глаукомата и диабетната ретинопатия. Това са хронични и обикновено прогресиращи заболявания на задния очен сегмент. Ретината представлява вътрешния слой на окото, състоящ се от фоторецептори и чрез невроните се провеждат събраните светлинни сигнали от окото, чрез оптичния нерв до зрителния център, разположен в тилната част на мозъка. 
Макулата е високоспециализирана тъкан и е отговорна за финото, стереоскопичното и цветно зрение и засяга пациенти обикновено над 55-годишна възраст
Оплакванията са незначителни - петно, обикновено в центъра, което изкривява образа. Заболяването обикновено настъпва при травми, възпалителни и съдови заболявания и при високостепенна миопия - над 6 диоптъра.
- Кои са основни форми на макулната дегенерация?
- Основните форми на макулната дегенерация са две. Сухата форма се среща в 80% от случаите. При тях се появяват единични или множествени малки, кръгли, жълто-бели петна, наречени друзи. Те са видими обикновено след 50-годишна възраст, но са най-чести при пациенти над 70 години. Това е натрупване на полинеокислени мастни  киселини и протеини от възпалителен характер във външните сегменти на фоторецепторите под пигментния слой на ретината. Влажната форма започва с рязко и  силно понижаване на зрението с метаморфопсии /изкривявания на линиите и умаляване на образите/. При тях се появявят новосъздадени абнормални кръвоносни съдове, които кървят, натрупва се течност - ексудат. Влажната форма е класическа и окултна и се среща при 15%-20% от хората със сенилна дегенерация на макулата, но обхваща 2/3 от хората със загуба на зрение.
- Какви са причините за развитие на макулна дегенерация?
- Причините все още не са изяснени, но има доказана наследственост. По-високо рисковата група са по-белите хора, другите обуславящи фактори са възраст, метаболитен синдром, сънна апнея, тютюнопушене. Лечението е с хранителни добавки, съдържащи лутеин. Терапевтичен ефект има и подобряването на кръвообращението, като целта е да се забави процесът.
- Да преминем към следващата причина за намаляване на зрението - диабетната ретинопатия. Какво е характерно за нея?
- Диабетната ретинопатия е другата основна причина за влошаване на очното здраве, защото засяга централната част на окото. Микро и макроваскуларните усложнения  понижават качеството на живот на пациентите. 
Ранните оплаквания са забавена адаптация към ярка светлина и нарушено вечерно зрение
Непролиферативна дабетна ретинопатия е следващият етап за понижено зрение. Тя е лека, умерено изразена и напреднала, тоест виждат се микроаневризми, точковидни или щриховидни хеморагии.
Пролиферативната диабетна ретинопатия е израз на генерализирана исхемия - недостиг на кислород. Резултатът от нея е много ниско зрение, а при прогресиране може да се стигне до отлепване на ретината.
Лечението е със съдоукрепващи лекарства, но най-ефикасният метод е  лазертерапията. Интравитреалните инжекции с  антиVGF терапия и витреалната хирургия е   последната надежда за нашите пациенти.
- Всеизвестно е, че глаукомата е друга основна причина за ослепяване.
- Да това е така, но според най-съвременните схващания 
глаукомата не се разглежда като изолирано заболяване, а като група невродегенеративни заболявания
протичащи с нормално или повишено очно  налягане, което прогресивно уврежда зрителния нерв. В повечето от случаите за болестта има доказана наследственост.
- Кои са механизмите за повишаване на очното налягане?
- Механизмите за повишаване на очното налягане са два - повишена продукция на преднокамерна течност и намален оток. За отбелязване е, че поставянето или  отхвърлянето на диагнозата е продължителен процес. Последната, приета от Европейската глаукомна асоциация класификация на глаукомите, е няколко вида. При първична конгенитална глаукома продукцията на очна течност е нормална, но преднокамерният ъгъл е закрит. Тя се среща при деца, които имат големи, красиви очи, но лечението е хирургично.
Първичната откритоъгълна глаукома е най-често срещаната. 
Често е наричана „тихият крадец“, тъй като липсват симптоми на болестта
В началните стадии се забелязва смущение във възприемането на цветовете, контрастната чувствителност и адаптацията за тъмно и светло, честа смяна на очилата, необичайно главоболие, напрежение в очите, поява на цветни кръгове около светлинен източник. Болестта протича в начален, умерен и напреднал стадий. 
Първичната закритоъгълна глаукома е остро, интермитентно, хронично, състояние след пристъп. Тогава очното налягане се увеличава и достига изключително високи стойности, които причиняват тежко главоболие и болка в очите. Пациентът може да има гадене, болки в стомаха дори и повръщане. Окото е силно зачервено, зрението е замъглено, появяват се цветни кръгове от оток на роговицата. Това е спешно  състояние, изискващо неотложно лечение.
Вторична откритоъгълна глаукома може да бъде ексфолиативна, пигментна, при презрели пердета, вследствие от хеморагии, увеити, тумори, травми, отлепване на ретината, оперативни интервенции. Последният вид е вторична закритоъгълна глаукома. Тя настъпва вследствие невъзвратимо затваряне на преднокамерния ъгъл, при което се развиват трайни сраствания в преднокамерния ъгъл.
- Кои са методите за доказване на тези заболявания на окото?
- На първо място изследването на зрителната острота с корекция, която намалява при прогресия. Нужно е винаги да  се отчитат и придружаващите заболявания съдови, възпалителни и особено засягащите щитовидната жлеза. 
Тонометрията, като следващ метод, е измерване на очното налягане, което е контактно и безконтактно. Приетото идеално налягане е 14-16 мм, а при късогледи очи 12-14 мм, но задължително налягането трябва да е под 22 мм.
Флуоресцентната ангиография е инвазивен метод, при който се инжектира  контраст и се проследява запълването на кръвоносните съдове. 
Оптичната кохерентна томография, популярна като очен скенер, вече е рутинен метод в очната практика
Това е неинвазивен метод за клинична оценка на заболяванията на предния и задния очен сегмент. Тя осигурява висока резолюция на образа и наподобява ехографията, тъй като измерваме интензитета на отразения сигнал, но вместо ултразвук, се използва светлина с дължина на вълната, варираща от 800 nm до 860 nm.  
Лечението е с шест групи очни капки, лазертерапията и хирургичното лечение са следващите етапи.