Малин Орачев със сигурност искаше да направи "Дунав" стабилен отбор. Всеки иска да успее. Но не му се получи.
Специалистът с вглъбено лице пое тима на 27 октомври 2017 година след 3 бляскави години под ръководството на Веселин Великов. Е, онзи октомври не беше толкова весел, тъй като съставът започна да се пропуква след историческото си участие в Лига Европа. И жертвата на този срив стана точно архитектът на успеха Великов.
Назначението на Орачев бе изненада, защото вече бе освободен от "Поморие". Да, не може да се отрече - работеше усърдно, но още в началото бе видно, че бе приет с недоверие и от футболистите, и от феновете. А той задълбочи проблема, тъй като за разлика от Великов стоеше твърде далеч от играчите. Може би искаше да поддържа по-голяма дистанция, за да се знае кой е шефът и изглежда искрено вярваше, че подобно поведение ще бетонира авторитета му. 
Само че съблекалнята като че ли не беше с него. А той сякаш умишлено продължаваше да подчертава кой кара влака, но не по най-уместния начин. Прати титуляра Диян Димов на пейката. А Димов, каквито и колебания да имаше във формата му, бе капитан. Още тогава "Утро" попита Димов дали старши треньорът е намерил за необходимо да го уведоми, че няма място сред единайсетте. Отговорът беше "Не".
Да пренебрегнеш капитана си и да нямаш здрава връзка с него, едва ли е най-правилният ход. Каква ще да е била тогава комуникацията с другите футболисти? 
"Орачев е интроверт. Тренировките му обаче са перфектни", бе казал пред "Утро" президентът на клуба д-р Симеон Симеонов, който бранеше Орачев до последния му час в "Дунав". Малко треньори могат да се радват на такава подкрепа. 
Играчите също признаваха - да, заниманията са интересни.
Само че резултатите не се виждаха.
А "интровертът" буквално блокираше, когато трябваше да взема решения със смените. На почти спечеления мач с "Локо" /Пд/ внезапно пусна в игра юношата Благовест Ленков. Не че Ленков е виновен, но от 2:0 резултатът стана 2:2. И щом Благовест бе толкова перспективен играч, защо го няма в днешната селекция на "Дунав", защо не трупа опит и самочувствие?
След спасителния рейд в баражите някои казваха, че "Дунав" оцеля... въпреки Орачев. Има известна логика. Просто ключовите футболисти като Карагарен, Шопов, Антонов, Ковачев, Патев и низвергнатият по-рано Димов стиснаха зъби и решиха до довършат работата си като професионалисти.
После изведнъж в пакет си тръгнаха 7-8 основни футболисти. Някои като Васил Шопов нямаше как да бъдат спрени, но такива, като безценния Диян Димов, колкото и висока лична оферта да е имал от ЦСКА 1948, можеше и трябваше да бъде задържан.
И се почна с нова селекция, такава, каквато "Дунав" може да си позволи. Без звезди, с обикновени, да ги наречем, футболисти. Не че са за изхвърляне, ако изключим някои странни чужденци. Колебанията не закъсняха - хаотична и разпиляна игра в защита, никаква визия и тежест в средата на терена, атака, която разчита на солови проблясъци.
С 6 точки преди мача с "Етър" победата бе задължителна. И отборът бе на път да направи обрат от кошмарното 0:3. Може би не им достигна малко късмет. Феновете избухнаха отново. Отдавна искаха оставката на Орачев. Този път чашата преля, въпреки че дежурните очаквания бяха да получи нов кредит на доверие. Може би бившият корав и всеотдаен дефанзивен халф имаше нужда от време, но опитът от работата му дотук означаваше поредно късащо нервите танго - крачка напред, две назад. Не че треньорът е единственият виновник, да не забравяме, че трябваше да направи в движение почти нов отбор. И да признаем - изключително трудна работа! 
Няма съмнение, че Малин Орачев работи за "Дунав" с всички сили. Но както се казва, едно е да искаш, друго е да можеш, трето - да го направиш.
Той не го направи.