На фона на сериозния недостиг на кадри в образованието и убеждението сред младите, че учителската професия е една от най-непрестижните, затова е и нежелана, вероятно скоро не сте срещали човек, който мечтае да стане учител. Но не просто да работи като учител, а да е призван да бъде учител. Е, 27-годишният Филип Тодоров, който за първи път ще прекрачи прага на класната стая в училище "Васил Левски" като учител по математика, доказва, че българското образование има бъдеще. 
"Трябва да има и такива хора.
Да бъда учител ми е детската мечта
Ако няма математици, ако няма учители по математика, не знам какво ще се случи с тези деца. Възнаграждението е важен фактор, тъй като всички работим за това. Образователната система в момента започва с липса на много учители и с крачките, които се поемат, се надявам да се подобри ситуацията. Наистина има голям глад за учители, а в същото време няма млади хора, които да завършват педагогика. И това е точно заради финансовата причина. Колкото и да си обича един човек работата, ако не е задоволен финансово, няма как, особено ако има семейство. Знам, че дори след мен в университета за моята специалност имаше нулеви години. Жалко е да пропускаме един основен предмет като математиката", споделя младият учител. Въпреки че е подписал договора си едва на 7 септември, Филип веднага се е сблъскал с ангажиментите и е започнал да разбира как е от другата страна. 
Всъщност младият педагог има едно огромно предимство в старта на кариерата си и това е познатата училищна обстановка, колектив и атмосфера. Филип е завършил средното си образование именно в училище "Васил Левски" през 2010 година, а
сега дори ще се върне и преподава в своята класна стая
Приема го като знак и твърди, че няма нищо случайно. 
"Много е странно чувството да се върнеш в училище след 8 години. Преди няколко дни, като стъпих за първи път в училище, си спомних веднага ученическите години и все едно никога не съм излизал оттук. Всеки момент очаквах звънецът да бие и аз да вляза в час", казва математикът. 
Доста от учителите са му познати, голяма част от тях са му и преподавали. 
Те много се радват, интересно им е, че техен ученик се връща като учител, обяснява младият мъж, който веднага получава съвети как да започне първия час, за да успее да прикове вниманието на децата и в същото време да запази дисциплината.
Едни от най-ценните съвети и препоръки обаче за Филип идват от учителката му по математика Марияна Йорданова, която е била и негова класна.
Именно тя е виновникът младежът да обича толкова много математиката
"Не знам дали друг учител би успял да накара толкова много деца от класа си да харесват математиката. Г-жа Йорданова е изключителен професионалист, внимателна с всеки, в същото време достатъчно строга, когато се налага, и всички я харесвахме. Страстта по математиката ми е още от пети клас, когато тя ни пое, а в осми клас ми стана и класен ръководител. Тя успя да ни запали и ние се гордеем, че тя ни преподаваше. Знам, че и г-жа Йорданова се гордееше, че ни е преподавала. Много често и с нея, и с други учители сме си говорили, че те делят времето си като работа във "Васил Левски" преди и след нашия випуск", разказва с гордост младият учител.  
И тук обаче съдбата изиграва своята роля. След предложението за работа като преподавател по математика във "Васил Левски", се оказва, че младежът поема точно по стъпките на любимата си учителка и ще запълни нейните часове, тъй като тя се е пенсионирала. 
"Искаше ми се да бъде тук, за да ми помага, тъй като в началото ще ми е трудно. Но се видяхме и разговаряхме няколко пъти. Тя много се зарадва, предложи ми помощта си и изрази готовност да ми подаде ръка", разказва Филип.
Сега той поема четири 6-ти класа от общо седем
като споделя, че в програмата са заложени много интересни уроци - пирамиди, конуси, пространствени фигури.
"Децата ще могат да погледнат от друг ъгъл, а не само дъската, триъгълника и окръжността, и вече ще могат да виждат в пространството едни триизмерни фигури. След това се учат стандартни неща - степенуване, комбинаторика, вероятности, където има игри, хвърляне на монети, зарчета", обяснява младият учител, за когото предстои подготовка на всеки урок. Той има квалификация да преподава и по информатика, но повече на сърце му е математиката. 
Математиката е точна наука и най-много ми харесва. Не обичам разтегливи науки, споделя Филип, който е бил отличник и силен по всички премети. 
Затова и след завършването на средното си образование не се поколебава и за миг и записва "Математика и информатика" с педагогически профил в Русенския университет, като не е имал никакво друго желание освен тази специалност. Още докато следва, започва разбота в "Техномаркет", където има възможност за кариерно развитие, но
вече е решил, че е време да следва мечтата си
Там работих три години като продавач-консултант, а след това салонен управител, тъй като работното време ми позволяваше да посещавам лекции и упражнения, но преди броени дни се разделихме и поех по друг път, казва Филип. През този период е имал предложения, включително и за работа в чужбина, но и за момент не се е поколебал дали да напусне родината. В семейството му няма педагози, но майка му Таня, която в момента е продавач-консултант, е мечтаела да бъде учител и също е била добра по математика, а сега синът й буквално реализира нейната мечта. Баща му Владимир е бивш капитан, а в момента е пенсионер. 
За Филип е било изключително важно да получи подкрепата на близките си, включително и на сестра си Анна, която е с 16 години по-голяма от него и е оперна певица в София. Очаквано така и става, но и семейството му, както и самият той, са много притеснени. 
"Очакванията ми са много смесени, дори още има лек страх.
Притеснявам се как ще бъда приет от учениците, притеснявам се как аз ще ги приема
Когато завърших университета и започнаха учебните практики, ми хареса да съм в тази среда, да работя с ученици и да давам нещо от себе си на някого. Много малко съм бил на университетска практика, а и там е по-различно, тъй като си с преподавател, който следи работата и помага, а освен това присъства и учителят на децата. Сега ще се сблъскам с реалността и с това какво е да застана сам пред учениците", обяснява Филип. 
Всъщност в университетската си практика, която по математика е била в Гимназията по строителство, а по информатика в Училището за европейски езици, младият учител е получил възможността да остане сам с учениците. 
"След няколко часа по математика с децата от осми клас попитах дали има вариант да остана сам, за да почувствам какво е. Въпреки че не е позволено, направиха изключение за мен. Беше много интересно и странно. В първия момент децата се опитаха да видят дали ще могат да ми се качат на главата, дали ще мине номера, но после в хода на урока им стана интересно. Много се зарадвах в края на часа, когато ме попитаха дали има вариант да остана да им преподавам, вместо тяхната госпожа. Тогава почувствах обичта на децата, макар и за няколко часа
Това е и най-голямото ми желание - да накарам децата да харесват предмета
Ако един ден видя, че децата успяват, това ще бъде най-хубавото нещо, което мога да постигна. Ние сме будителите за тях, трябва да събудим всичко хубаво и добро в тях и да ги изградим като хора", споделя Филип. 
Описва себе си като много търпелив, а в случаите, когато са го изкарвали извън релси, е успявал да запази самообладание. "Търпя, преглъщам, за да може всичко да е наред, така ще бъде и с децата, но всичко ще е в някакви граници. Мога да допусна децата близо до себе си, но трябва да се спазва и дистанция. Ще лавирам и всичко ще е според ситуацията. Не искам да съм строгият учител и да тропам по масата. Не съм имал такива учители, аз получих много топло отношение. Е, вероятно ще ми се наложи да повиша тон, но няма да бъда лошият учител", категоричен е Филип, който дори вече приема бъдещите си ученици като свое семейство.  
В подхода си на работа планира да вложи по-интересни методи, мултимедиа, тъй като смята, че за децата, които са в крак с технологиите, едва ли вече написването на урока на дъската ще е интересно. 
"Ще заложа на нещо по-съвременно -
електронни уроци, клипчета, с които да им покажа нещо от реалния живот
и което да се доближи до урока и да им приковве вниманието. Децата са много разсеяни и мисля, че точно като използвам новите методи, ще им задържа вниманието. Всички колеги ми казват, че децата харесват млади учители и може би ще се получат нещата", казва с надежда младият учител. 
Със съжаление обаче отбелязва и друг наболял проблем - агресията сред учениците, като споделя, че именно учителите са хората, които трябва да помогнат и да се потуши тази агресия. Натъжава го и фактът, че учениците в днешно време не са това, което бяха. 
"Те не проявяват необходимия интерес не само към математиката, а към нито един предмет. Не виждам какво ще бъде бъдещето на България", казва Филип.  
В навечерието на първия учебен ден обаче 27-годишният учител по математика си обещава, че ще се опита да промени нещо. Поне по математика.