Не е правено специално изследване, но и без него е ясно, че тази професия е сред най-обсъжданите и мненията за нея варират в широк спектър, но това е само едната страна на монетата. Защото същата тази професия гарантира на всеки, че има кой да положи всички усилия, за да получи правосъдие, че държавата няма да може да го смаже само защото силата е в нейните ръце, че всеки юридически  спор ще се решава със силата на правото, а не с правото на силата. Професията, както вече всички се досещате, е адвокатската. Тя е свободна, но не самоцелна и е посветена на обществото. Поводът за тези обобщения е 110-ата годишнина на Русенската адвокатска колегия
Професията на законен "повереник", "пълномощник", "упълномощен", "представител и защитник пред съдебните органи" днес се упражнява от над 300 адвокати в Русе! Това наложено и утвърдено с времето име идва в нашите земи първоначално с прозвището и занятието на "арзухалите", "просбописците", "векилите" в османската съдебна система. Съвсем не е случайно, че още когато през 1864 г. Русчук става вилаетски център, в него са документирани писалища и работа на векили и законни представители пред вилаетските съдилища. 
Вярно, 
блестящата юридическа защита на Илия Цанов на процеса срещу Ботевите четници и въстаниците от 1876 г.
е най-значителната и популярна от времето на османската власт. Но още през 1873 г. в Русчук започва да адвокатства Драган Цанков. Преди това той е постоянен член на апелативното търговско съдилище на Дунавската област.
С възстановяването на българската държавност след Руско-турската война от 1877-1878 г. при т.нар. Временно руско управление, сиреч през първата руска окупация, стремежът на руската гражданска администрация е да приспособи и наложи в основната си част руските юридически термини и закони към съществуващото българско обичайно право и действащите в Княжество България почти до 1881 г. османски съдебни правила. Във всички съдебни и юридически актове се използва терминът на "законен повереник" или на русизма "присяжний" т.е. "заклет" пълномощник за защитата.
Още от края на 1876 г. правителството на Русия създава Канцелария за гражданско управление на освободените зад Дунава земи. 
Наименованието "...на освободените зад Дунава земи" не е случайно 
и цели да подчертае официалния характер на войната. Въпреки че за такова нещо народът ни има една хубава поговорка: "Рибата още в морето, той гласи тигана". Канцеларията е прикрепена към командването на Действащата руска армия на Балканския полуостров. Начело е руският императорски комисар княз Владимир Черкаски, способен администратор с богат опит, натрупан при провеждането на реформата в Русия от 1861 г. и на аграрните преобразувания в Полша през 1864 г. Той познава добре както Османската империя, така и различните проявления на Източния въпрос.
Ръководството на новоизграждащата се администрация в българските земи се осъществява от канцеларията на императорския комисар. 
Освен руски офицери и чиновници в тях работят и голям брой българи, някои от които са и руски поданици 
Марин Дринов, Марко Балабанов, Димитър Греков, Тодор Бурмов, Васил Караконовски, Киряк Цанков, Илия Цанов, Христо Стоянов (юрист), Константин Кесяков, Иван Кишелски, Петър Оджаков, Димитър Карамфилович. За свои съветници и сътрудници Черкаски привлича изтъкнати руски и български познавачи на Турция, като Сергей Лукиянов и Александър Пипин.
След смъртта на княз Черкаски на 3 март 1878 г. в Сан Стефано, ръководството на канцеларията се поема от княз Александър Дондуков-Корсаков. Седалището на комисаря първоначално е в Пловдив (от 20 май до 10 октомври 1878 г.), а след това е преместено в София. 
Интересна е една от заповедите (приказите) на новия руски имперски комисар под номер 28 от 16 (28) април 1879 г., издадена в Търново, за отчисляване, освобождаване и назначаване на окръжни началници и полицмейстери /началници на полицията по места/ в България по силата на указ №27 за смяна на дотогавашните руски граждани с български, публикуван в русенския вестник "Славянин". Тя гласи, че 
председателят на Русчушкия окръжен съвет Павел Братоев е преназначен за такъв на Самоковски окръг
а на негово място е назначен българинът Сава Илиев, откомандирован от същия пост в Габровския окръжен съвет.
Успоредно с работата на Учредителното народно събрание и до произвеждането на избори за Обикновено народно събрание, в княжеството функционират разработените още от Черкаски и Дондуков-Корсаков юридически нормативни актове и най-вече "Времените правила на устройството на судебната част от 1878 г.".  Чиновниците от Временното руско управление и българските поставеници на възлови юридически и административни постове продължават да ги усъвършенстват.
За работата на "поверениците" е гл. II от "Временни правила на устройството на судебната част от 1878 г.", утвърдени в Пловдив на 24 август 1878 г. Според разпоредбата на чл.98 "всяко правоспособно лице може да се явява в съдилището или само, или чрез свой повереник. Повереник може да бъде всеки, който е достигнал совершенолетието и е неопорочен по съд, освен лица от съдебното ведомство". 
Съгласно чл.99 "лицата, които се теглят на съд, могат да заявяват пред окръжния съд за избраните от тях повереници устно, или писмено. Те могат и да дадат на повереника си пълномощие...".  
За разлика от големите изисквания към кандидатите за придобиване на адвокатска правоспособност в Европа и Русия, 
в новоосвободените български земи не се въвеждат критерии за допускането на лицата като съдебни защитници
За повереници са подбирани хора с известни познания по съдебните дела, независимо от техния образователен ценз или нравствени качества.
Няколко обявления и призовки в "Държавен вестник" от Русенските съдилища през 1879-1880 г. показват действието им при прилагане на Временните правила. Показват и нагледни примери на приспособяването, или по-скоро "присламчването" на някогашните хъшове и революционери, (главно необразованите, без необходимата квалификация), в заемането на държавни постове или в съдопроизводството. Някои ще успеят да се "трудоустроят" макар и временно, други с упоритост и с присъщите им интелектуални качества, ще се развият и утвърдят, като юристи, и като адвокати.
Още в тези години русенското адвокатство участва активно за изменение и подобрение на Временните правила
Адвокатът Т. И. Димитров прави предложения по апелациите и исковете. Дълбоко удовлетворен и впечатлен от приемането им, той ръкописно допълва печатния си екземпляр, активно използван в практиката му, с  нововъведенията.
С изменение на Временните правила от 3 ноември 1880 г. се създава известна регламентация по отношение на лицата, които се явяват пред съда като повереници, и се поставя началото на формирането на адвокатското съсловие. Изменя се чл. 98 на Временните правила, като се ограничава кръгът на лицата, допускани до упражняване на адвокатската професия, и се поставят ограничения. Установяването на "правоспособност за ходатайстване по чужди дела пред съда" става чрез удостоверение, издадено от съответната община. Разпоредбата на чл. 98 получава нова редакция, според която "всяко правоспособно лице може да се явява в съдилището или само, или чрез свой повереник или адвокат".
Съгласно текста на следващата алинея "повереник или адвокат може да бъде всеки, който е достигнал совершенолетие, знае официалния език, е български поданик и не е опорочен по съд". Изключват се лицата от съдебното ведомство. 
И чуждият поданик може да бъде адвокат, но само на чужд поданик. 
Адвокатската гилдия в Русе е многобройна и ерудирана
но това все още не е организирана професионално обособена група. Не може да не се отбележи присъединяването към нея на д-р Димитър К. Вачов, съгражданин на д-р Васил Хр.Радославов и също възпитаник на Хайделбергския университет.
Отново в."Славянин" запознава русенското гражданство с новата свежа струя в русенската адвокатура.
"Д-р Д. К. Вачов, Бивший член на Руссенский Аппелативен съд. Чест има да обяви на почитаемата публика, че от 5-й Марта т.г. отваря в гр. Руссе, срещу Градското общинско управление, постоянно Адвокатско Писалище.
И приема да бъде защитник по углавни и поверенник по граждански дела пред всичките съдилища в България, както и да дава юридически съвети".
От Русе идат и първите опити за адвокатски съдружия, като това между бившия поборник Тома Кърджиев и Иван Данев
"Ив. Данев & Тома А. Кърджиев
Обявяват на почитаемата публика, че занапред задружно ще се занимават с адвокатство, за която цел имат открити две адвокатски писалища в г. Руссе, едното - в къщата на Тома А. Кърджиев, улица Флотска №4200, и другото - по Александровска улица №526, близо до окръжното съдилище. Те приемат да защитават всякакви гражндански, търговски и углавни дела пред всичките съдебни инстанции както в Руссе, тъй и другаде в Княжеството, като обещават на своите клиенти най-голяма акуратност и усърдие при водението на делата им, а при това и най-умеренни условия, относително възнаграждението. Освен това, в реченните техни писалища интересуващите се лица могат да се отнесат за написвание на прошения, протести, контракти и разни актове и сделки, както и за превеждание на документи, написани на който и да е от по-главните Европейски езици".
Несъвместимостта на адвокатската професия със заемането на държавна или съдебна служба често води до конфузни ситуации, разгаря още повече страстите в желанието за промяна и утвърждаване на нов Закон за адвокатското съсловие. 
С ширещите се "партизански" страсти в Русе се занимава и Четвъртото Обикновено Народно събрание
Едва с излизането на първия български Закон за адвокатите през 1888 г. те се обособяват като едно професионално съсловие. Приет е на втората редовна сесия на Петото Обикновено народно събрание (октомври-декември 1888 г.), а по-точно, на 22 ноември 1888 г. 
За Русе е важно да се отбележи, че наред със съществуването на Регионален адвокатски съвет до 1908 г. и след това, адвокатите все още не са организирани в адвокатска колегия, която има значително по-разширени правомощия на съсловна организация.
Организирането на такава колегия става според някои автори и изследователи през 1908 г. Основанията за това им тълкуване им дава един протокол на РАС от 7 май 1907 г., който окончателно приема правилника за адвокатската колегия и решава да го предложи на гласуване от общо събрание на адвокатурата на 26 май н. г. Цитирам го дословно.
"Протоколъ №6
Заседание на съвета от 7/май 1907 год.
Присъствуват 4 души, отсъствува един. Прочете се протокол №5 и се прие безъ изменение. Дневен ред: 1. Приемание правилника на Русен. адв. съвет. В. Ганев предлага да се приеме по принципъ правилника и с прибавките на ония членове, които направихме, като така се докладва в Общо събрание на адвокатите. В. Ганев ще редактира всичките попълнения на редактираните членнове, след което общото събрание да се свика на 26 май н.г.
Секретар (п.) Д. Анастасов"
Съкращението "н.г." се отнася за "новата година", въпреки че в десетки документи и обявления в пресата под това се разбира "настоящата година"
При липсата на други документални свидетелства (следващите документи в Държавен архив-Русе са едва от 1909 г.), считам, че създаването на русенската адвокатска колегия може да се отнесе към датата 7 или 26 май 1907 г. Пряка заслуга за това има хайделбергският възпитаник, бъдещият професор, доктор, регент Венелин Ганев. 
Нека още веднъж да отдадем заслуженото уважение и почит на всички ония достойни русенски адвокати, които за 111 години оставят забележителна следа в обществения живот на града.
Б.р. Правописът на цитираните документи е автентичен.