Има една песен на Владимир Висоцки, която отскоро за първи път пее българският бард Николай Атанасов, когото много хора познават от радиоефира като дългогодишен водещ в програма "Хоризонт" на Българското национално радио.
"Дълги години не смеех да посегна към песента "Капризните коне" /"Кони привередливые"/, признава софиянецът. "До ден-днешен смятам, че това е най-личната му и по някакъв начин автобиографична творба. Престраших се за пръв път тази година, на концерта ми, посветен на 80-годишнината от неговото рождение. Преди срещата с публиката на 25 януари в салона на Театралната академия в продължение на няколко седмици репетирах заедно с двама мои приятели и професионални музиканти, соло китаристите Венци Станев и Емо Лазар. Исках да прозвучи с по-богат аранжимент и точно така стана! Изпях я с мъничко страх в душата си, но бурните аплодисменти на публиката изличиха съмненията и притесненията ми", разказа специално за "Утро" Николай Атанасов. 
На русенци им предстои нова среща с него -
на 30 септември в зала "Филхармония". Естествено, в концерта акцент е творчеството на Владимир Висоцки, от чието рождение тази година на 25 януари се навършиха 80 години, обяснява радиожурналистът. Този концерт той е изнесъл първо в театралния салон на НАТФИЗ, където  всеки януари прави такова музикално отбелязване на рождения ден на великия руски бард. Русенската публика обаче освен песни на Висоцки ще чуе също и популярни балади и на Булат Окуджава, ще прозвучат също и песни от филми като "Бялото слънце на пустинята", "Белоруската гара", "Диамантената ръка", "Жесток романс", "Вертикал" и др. Няма да пропусна любимите на всички почитатели на руската класика шлагери като "Мурка", "Поручик Голицин", "Очи черные", Две гитары", бърза да добави Атанасов.
Първата си китара Ники Атанасов получил, когато бил в осми клас.
"Баща ми ми я подари и оттогава свиря и пея", казва бардът. 
Песните на Висоцки пък открил случайно 
благодарение на негов близък приятел. 
"Бяхме се събрали на поредния купон у дома и той донесе магнетофонна лента със записи на актьора от легендарния руски театър "На Таганка". Всички онемяхме, когато чухме хрипкавия му глас. След тази вечер той стана любимец на моята компания, а аз започнах да разучавам песните му. Една от първите, които запях, беше "Корабли". И досега всеки мой концерт започвам точно с тази песен", казва радиожурналистът. 
Той пее с удоволствие пред приятели, в компании, но на голямата сцена стъпва точно преди 20 години. Това става не къде да е - а направо във възможно най-авторитетната зала "България" в София. 
"Заедно с мага Астор решихме да направим съвместен концерт-спектакъл, посветен на 60-годишнината от рождението на Висоцки. Това се случи на 25 януари 1998 година. Салонът беше препълнен: 1500 човека плюс още 300 правостоящи... Беше наистина невероятно!", спомня си Ники Атанасов. 
"Лично аз нямах притеснения, но тъй като този спектакъл направихме съвместно с Астор, човек с богат артистичен опит, а и почитател на барда, реших да го послушам и да поканим повече изпълители на руски песни, "за да станела по-богата и разнообразна програмата..."
Послушах го и ...сгреших
Аз вече бях популярен изпълнител на руски песни благодарение на Дарик радио, където водех като гастрольор неделното ток шоу "Дарик наздравици". Винаги с мен в студиото беше и китарата ми, в продължение на 5 години. Така ме откриха за себе си не само софиянци, но и хора от почти цялата страна. Започнах и концертна дейност, тъй като ме канеха почти отвсякъде. Дарик ми издаде и първия руски албум: "Мурка". Въпреки че не бях лишен от самочувствие, доверих се на Мага и той осигури за концерта негови познати и приятели, изпълнители на руски песни. Концертът започна при претъпкана зала. В началото пуснахме "колегите" като подгряващи музиканти, водещ беше артистът Явор Милушев, който четеше между отделните изпълнители стихове на Висоцки. Слушайки зад кулисите изпълненията на другите участници, разбрах, че са на доста посредствено ниво. Публиката беше търпелива в началото, но по едно време чух тропане с крака и свиркания. Погледнах иззад кулисите и се ужасих: голяма част от хората бяха станали и се опитваха да напуснат залата... Веднага изскочих на сцената, прекъсвайки песента на певицата, която се изявяваше в този момент, седнах на стола, хванах китарата и запях "Корабли". Всички седнаха като по команда по местата си и бурно ме аплодираха. След това концертът продължи както трябва, пях близо три часа, а на финала имах 5-6 биса. 
Сред зрителите беше и един актьор от Театъра на Таганка, Валерий Иванов-Тагански. С него се запознахме дни преди събитието. По едно време, беше на първия ред, ми даде знак, че иска да се качи на сцената. 
Дойде при мен, разплака се и ме прегърна с мечешките си лапи, а после сподели с хората в залата възторга си от моите изпълнения 
Бях безкрайно поласкан", разказва Ники Атанасов.
Той признава, че с руския език е "на ти" отдавна.
"Тогава започвахме да учим руски още в пети клас. Учителката ни беше рускиня и много взискателна. Още в първия час ни прати да търсим книги в руските книжарници. Така моя любима книжарница ми стана онази, която беше на ъгъла на "Раковски" и бул."Руски". Първото, което си купих оттам, беше 8-томникът на Артър Конан Дойл. Постепенно натрупах огромна библиотека с книги на руски. Вече в гимназията открих за себе си Илф и Петров и техните шедьоври "Дванадесетте стола" и "Златният телец". Това бяха настолни книги за мен и най-близките ми приятели, а и до днес, когато се събираме, почти винаги си подхвърляме реплики от тези книги. В казармата пък открих за себе си друг велик руски творец: Иван Бунин, до Есенин се докоснах в годините на първите любови и трепети, Исак Бабел също е сред любимците ми, както и Катаев. После имах късмета да следвам журналистика в Софийския университет с двама руснаци, московчани. Сприятелихме се още в началото на първи курс. 
Техният български беше катастрофален и се договорихме, че аз ще им говоря на руски, а те на мен - на български
и взаимно ще се коригираме. Така и направихме. Благодарение на това приятелство подобрих руския си и това ми помага и при пеенето на руски песни", казва журналистът-певец. 
До момента той има издадени 6 албума: три с руски песни - "Мурка", "Поручик Галицин" и "Русская водка", и три български: "Мъжът на 50", с 12 песни на композитора Стефан Димитров, "Да става каквото ще" и "Хайде да се влюбим". 
"С Висоцки, за жалост, не можах да се срещна, тъй като по време на гастрола на Театъра на Таганка в София аз бях в... родната казарма. За сметка на това, години след смъртта му, се свързвах два пъти с неговата майка Нина Максимовна Высоцкая и я включвах пряко в ефир в моето предаване "Ники и приятели" по програма "Хоризонт" на Българското национално радио. Благодарение на нейна близка приятелка - българка, на която тя няколко пъти е гостувала у нас, 
Нина знаеше за мен и сподели, че искрено се радва, че аз пея песните на нейния син 
и изнасям концерти из цяла България", казва бардът. 
Скоро му предстои първата му изява с песните на култовия незабравим руски артист... в Москва! Досега софиянецът е бил само веднъж в Москва и Санкт Петербург, това е било, когато Ники Атанасов е бил 10-годишен.
"Заедно с майка ми бяхме на гости на моя баща, който беше аспирант в Московския държавен университет. Родителите ми ме заведоха на два спектакъла в Болшой театър: "Ана Каренина" и "Лебедово езеро". Няма да ви казвам какво изпитание беше това за мен, хлапака...", усмихва се днес софиянецът. 
Сега обаче мечтае за срещата си с московската публика и много се надява тя да се състои според предвижданията. Той издава, че "обещанието за два концерта е от човек на властта там. Моите интерпретации много му допаднаха и направо беше изумен от приликата на моя глас с този на Висоцки. Доминанта в тези концерти ще бъде творчеството на Володя". 
Изнасял е концерти в почти всички големи български градове, радвал се е на вниманието и възхитата на публиката в Кипър, Македония, Гърция, а в Италия бил поканен специално на юбилейния фестивал на документалните планинарски филми в град Тренто, посветен на жените-алпинистки, за да изпее "Скалолазка", "Песня о друге" и "Прощание с горами" на Висоцки.  
Самият той определя като най-любими неговите "Корабли", "Он не вернулся из боя", "Песня о погибшем летчике", "Лирическая", "Что случилось в Африке", "Утренная гимнастика", "Моя цыганская", "Песня о друге"... 
"Няма негова песен, която да не мога или не искам да изпея! Но просто няма как да вкарам в репертоара си всичките му над 600, а според някои негови биографи, повече от хиляда песни. Още повече, публиката, където и да съм, иска да чуе най-популярните му, онези, които звучаха преди време в радио ефира. 
За всеки пореден концерт задължително разучавам и запявам песни, които не съм изпълнявал"
казва Ники Атанасов. 
За своите дълги години в ефира на "Нощен хоризонт" той е натрупал и неимоверно много почитатели като радиожурналист. 
"Много пъти ме спират по улицата хора, които са ме слушали, и ми казват колко им липсвам в ефира... Е, на мен също ефирът ми липсва, но това е положението. Имам някакви надежди за появата в ефира на Дарик радио или на радио "Фокус", но на този етап все още нищо. Дано да се случи, много ми липсва радиото!", надява се журналистът. 
Затова пък сега има свободно време "в повече от необходимото". 
"Две са моите любими дестинации: вилата, която построих преди години и е на 40 км от София, и Гърция. Влюбен съм в тази страна! Пътувам доста често из страната, по покана за концерти и участия и сега музиката е основното ми занимание. Продължавам много да чета, киноман съм от тийнейджърска възраст. Свиря почти всяка седмица, разучавам непрекъснато нови песни на съвременни руски изпълнители, а обичам и да готвя! Според моята внучка Изабела аз съм най-фантастичният готвач на планетата, внукът ми Николай също оценява високо готваческите ми умения. Лятото съм заедно с двамата на вилата. Гледаме филми, главно руски, четем задължително и с двамата книги, на руски, тъй като Николай ще бъде в седми клас, а малката - в трети в Училището при посолството на Руската федерация в София. Всички мои познати мислят, че това е било мое желание. Да, ама не, както казваше Петко Бочаров. Оказа се, че това била детската мечта на моята любима дъщеря Неда: децата й да учат точно в това училище. Е, мечтата й се сбъдна", засмива се Ники Атанасов. 
И напомня, че с нетърпение очаква срещата си с русенската публика. Обичам този град и хората му, очаквам ви ва 30 септември в зала "Филхармония", завършва бардът.