Най-прочутите конни състезания „Кентъки Дерби“, които се провеждат от 1875 г. на хиподрума „Чърчил Даунс“ в Луисвил, щата Кентъки, не са само тръпката от залаганията, които още през първия ден стигат и до 150 милиона долара, нито пък искреното възхищение от красотата на расовите коне и спортния хъс на жокеите. Емблематичното състезание, на което с удоволствие присъстват американски президенти и дори английската кралица Елизабет Втора, е мода, забавления, храна и реки от... ментов джулеп. Коктейлът от бърбън, захар и мента е официалната напитка на дербито и любителите на статистиката твърдят, че по време на събитието се изпиват повече от 120 000 джулепа, за които са били нужни 1 тон мента, 33 тона лед и повече от 10 000 бутилки бърбън.
Легенда разказва, че уникалната комбинация била открита съвсем случайно. Един английски заселник се разхождал край река Мисисипи и си сипал малко от водата в чашата с бърбън, за да го разреди. По брега растяла дива мента, той откъснал няколко листчета, пуснал ги в чашата - и ето ти ментов джулеп. Доста несериозно звучи и затова някои кулинарни историци са потърсили и други обяснения. Например като това, че името на напитката идва от арабската дума julab, превеждана и като роза, и розова вода. Julep пък са били наричани всякакви лечебни сиропи. Съществуват факти, че през 1784 г. ментови сиропи са предписвани за успокояване на болки в стомаха и затруднения при преглъщане. Именно през този период се смята, че ментовият джулеп е донесен в Британска Вирджиния от английски преселници. А те го научили от завръщащите се от Близкия и Средния Изток британски офицери, които там били свикнали да пият розова вода с лед и добавени листа от мента или джоджен. За по-сигурна защита от върлуващи болести те доразвили рецептата, като щедро добавяли бренди или ром.
В Америка брендито и ромът били заменени с бърбън, който бил много по-достъпен. А родното място на бърбъна е град Бардстоун в окръг Бърбън, Кентъки. В този щат и до днес се произвеждат популярните марки „Jim Beam“, „Wild Turkey“, „Four Rouses“, там се намира и най-старата дистилерия „MakerТs Mark“, работеща от 1805 г., а всяка години се провежда Фестивал на бърбъна - пет дена жива музика, танци, исторически турове, дегустации, специалитети с аромат на бърбън. Има един бърбън, който е възхваляван като истински еликсир от Марк Твен - „Woodford Reserve“ на едноименната дестилерия, отворила през 1812 г. във Версай, на около 60 км от Бардстоун. Това е бърбънът, с който задължително се прави ментовият джулеп за „Кентъки Дерби“ още от 1938 г.
На дербито джулепът се продава в сувенирни чаши по 11 долара. Но „Woodford Reserve“ всяка година предлага специална ограничена селекция чаши - златни с инкрустиран медальон с кон и венец от рози по 1000 долара и златни с инкрустиран сребъран медальон за 2000 долара бройката. Всички те са ръчно изработени от бижутер в Луисвил и са поставени в специални поръчкови дъбови кутии, облицовани отвътре със същата коприна, от който шият униформите на жокеите. Предлагат се и ограничен брой златни екземпляри от Купата на Британската обшност на цена от 2500 долара. Приходите от продажбата „Woodford Reserve“ предоставя на благотворителни фондове за подпомагане на жокеи, претърпели тежки наранявания на пистата, за „пенсионирани“ състезателни коне.
Независимо дали пиете от чаша за 2000 долара или от 11 долара, трябва да има най-малко 22 глътки, преди джулепът ви да свърши, казва главният дестилатор в „Woodford Reserve“ Крис Морис, който съветва коктейлът да се пие със сламка, тъй като така най-добре ще се смесят ментата и захарта в напитката. Приготвянето на ментовия джулеп варира според мястото, в което се предлага, и барманът, който го приготвя. Единственият спор обаче е дали листата от мента трябва само да бъдат пуснати в чашата или да се намачкат преди поставянето на леда и наливането на бърбъна. Вторият вариант обаче категорично е по-ароматен.
В ранна рецепта, публикувана в „Dishes and Beverages of the Old South“ („Ястия и напитки на стария юг“), издадена през 1913 г., авторът Марта Маккулох-Уилямс дава много подробно описание на приготвянето на ментов джулеп, където дори допуска смесване на уиски с бренди и ром (!) и ягода, череша или резен праскова в чашата - „главно за удовлетворяване на окото“, като това нямало да навреди на основния ментов вкус. 
„Woodford Reserve“ пък експериментира с добавянето на розова вода и заскрежени розови листенца, което връща историята в самото й начало - на Изток и арабския julab. 
Бърбънът и ментата са любовници, пише J. Soule Smith в своята книга „The mint julep: The very dream of drinks“ и за да се убедите в това, ви предлагаме класическата рецепта за ментов джулеп - една изключително приятна възможност за разхлаждане през лятото.

Ментов джулеп

Необходими продукти:
60 мл бърбън
1 ч.л. студена вода
1 ч.л. пудра захар
4 свежи листа от мента
натрошен лед
Начин на приготвяне:
Свежите листа мента се слагат на дъното на чаша хайбол (вид универсална чаша, най-често вкъщи ползвана за вода или безалкохолно и предпочитана в баровете за много от миксираните напитки или за коктейлите). Добават се захарта и водата и с чукче се намачкват листата мента, така че да пуснат своя ароматен сок и той да се смеси с водата и захарта. Внимателно се добавя натрошенияг лед до 3/4 от чашата. Бърбънът се сипва върху леда, чашата се украсява със стръкче свежа мента и коктейлът се сервира с бъркалка и сламка.