Петя Чешмеджиева е доктор по педагогика, магистър по психология, със специализация по консултативна психология (индивидуално, групово, семейно, кризисно консултиране, телефонно и интернет консултиране). Професионалната й практика включва психологическо консултиране, водене на обучения, психодиагностика, диагностика на детското развитие с програми за оптимизиране. Тя е психолог-управител на Център за психологически услуги и развитие "Псикомфорт" (гр. Русе, бул."Цар Освободител" №14, ет. 2, GSM 0887923413; http://psycomfort.com/). Научните й интереси са насочени към възможностите за превенция на неврозата, оптимизиране на здравето и повишаването на качеството на живот чрез подобряване на общуването и отношенията - усъвършенстване на комуникативни умения и на умения за разрешаване на конфликти.
Всяка седмица Петя Чешмеджиева ще отговаря на въпроси на читатели на "Утро", които може да се задават на адреса на редакцията Русе, ул."К.Иречек"6 или в офиса на "Псикомфорт", както и на електронните пощи на редакцията и Центъра за психологически услуги и развитие [email protected] и [email protected].
Важно е хората, които имат въпроси, да знаят: тук може да откриете съпричастие без съучастие; може да получите препоръки, които да ви ориентират в посоки, но не и директни съвети какво трябва да изберете или да направите; гарантира ви се дискретност, с каквато се ползват всички клиенти на Център "Псикомфорт" /имената на питащите ще бъдат сменяни, за да не бъдат идентифицирани от никого/; предвид ограниченията на дистанционното консултиране, при което човекът в нужда е анонимен и представя накратко проблема си, случаят остава неизследван, затова отговорите ще дават принципни насоки, така че да бъдат общополезни за читатели с подобен проблем. Няма универсални рецепти и консултирането не дава рецепти, а пространство, което разширява перспективата на нуждаещия се, за да се окуражи към справяне. 
С тази рубрика се надяваме да допринесем за възможностите за справянето със страховете и със стреса в ежедневието на нашите читатели.

Любимият ми прекрасен баща почина преди два месеца. Бивш учител по биология и химия. Не мога да живея без него. Искам да ви разкажа живота си. Моля ви помогнете ми. Лекарите от два града за няколко дена умориха баща ми. Искам справедливост. Живея на село. Страдам нечовешки. Не съм омъжена, не успях да се реализирам в живота. От детството си имам комплекси за малоценност относно външния си вид и интелектуалните си възможности. Почти нямам средства за преживяване. Страхувам се от хората. Допуснах непростими грешки в живота си, защото не знаех какво да правя. Нито един ден в живота си не бях щастлива. Ще се пръсна от страх. Години наред сънувам само кошмари. Объркана съм да мисля само лоши неща за себе си. Изпитвам болезнена завист към другите, но мисля, че тя идва от чувството за несправедливост. Имам погрешни модели на поведение. Консултирала съм се с психолози за проблемите си, но те само ме нараниха. В момента заедно с майка ми отглеждаме малко животни, за да оцелеем. Преди много години след 9 изкарани семестъра прекъснах образованието си за агроном. Хората винаги са се отнасяли към мен като към жертва. Винаги са си правили каквото си искат. Аз трябваше само да им угаждам. Дори приятелките и близките ми издевателстваха над мене. Е, за това си има причини. Надявам се да ми помогнете да ги разбера. Много Ви моля, помогнете ми. Умирам от мъка, гняв, омраза и безпомощност към себе си. Имам проблеми с концентрацията и паметта. Искам и аз да съм като другите, но не става. Напразни усилия толкова много години.             Генка, 46 г.

Драга Гени, споделяш, че тежко преживяваш загубата на баща ти. Изпитваш гняв към лекарите му, че са ти я причинили. Искаш справедливост. Може би няма човек на света - в миналото, сега и за в бъдеще, който би могъл да е пощаден от несправедливостта. На изпитание са нашите възможности, умения, издръжливост да понесем това, над което нямаме власт - „непреодолима сила“, както се нарича възможността за поражения при бедствия. Едни с повече късмет остават незасегнати, други ги сполетява разруха, трети загубват живота си или любимите близки. Ако искаш да управляваш живота си, би могла да раздвижиш „прожектора“ - досега насочван към отделни несполуки и към другите, които са те уязвили, да го обърнеш да освети неизползваните ти възможности, да погледнеш честно събития и малки моменти в ежедневието, да се настроиш за действия и за справяне с трудности, които засягат всеки един от нас.
Животът не клони към залез на 46 години
Може би след достатъчно отлагане е дошло време да се помириш с него, да му дадеш уважение, а на себе си - самоуважение. Представи си как разочарованието ти би се отразило, ако го споделиш, на хора, които, подлагани на унижение в брака си, се развеждат на тази възраст с надежда сами да укрепят живота си; на тези, които овдовяват, но склоняват да продължат без любимия човек, като намерят смисъл до дълголетие; на тези, които поради катастрофи или други нелепи инциденти загубват дете; на тези, които по незнайни причини ги покосяват редки болести, осакатяват, тялото им става постоянен източник на болка, но и на усещане, че още са живи. Те преминават през всички етапи на сбогуване с много скъпи за тях мечти, представи за себе си и важни планове, каквито преди са имали и... лека-полека намират сили да се заявят смели пред живота. И откриват възможности, психични и физически потенциали, до които никога не биха достигнали в себе си без голямата лична беда. Работата ме среща често с тази велика сила на човешкия дух. Но не, аз няма да те убеждавам, че трябва да намериш такава твоя сила. Ти си се барикадирала от рисковете, така си в безопасност - да не те наранят, да не сбъркаш, само да се гневиш на живота, че не те награждава с нищо - вече си платила за това с преголямо страдание. Недоверието към другите ти гарантира недоверие и към себе си и сигурност, като не се сближаваш с тях. Има обстоятелства, за които нямаме избор, но за други
животът не ни пречи да избираме според наличните възможности
Казваш, че от детството имаш комплекси за малоценност относно външния вид и интелектуалните си възможности. Интелектът ти, макар и черногледо, ти служи в добра степен да описваш факти, да споделиш мисли, да изразиш емоции, чувства, преживявания. Успяла си на конкурсен изпит - ученето ти е било продуктивно, за да се подготвиш за него и да учиш до 5-та година. Като малка може да ти се е струвало, че не си красива, сравнявайки се с други момиченца от класа ти? В предпубертета и пубертета децата стават малко „безформени“ поради хормонални промени. На близките се пада специалната роля да показват на детето си, че го харесват и то да преодолява нехаресването си в огледалото и съмненията как го възприемат връстниците. Вероятно любимият ти прекрасен баща е бил за теб този чудесен първи кавалер в момичешкото ти детство и би могла да си спомниш и хубави моменти, когато ти е правил комплимент за прическа и за нова поличка по празник? Прости ми, Гени, ако засягам травматичен опит, ако близките не са ти говорили хубави неща за теб. Ако е така, твоят случай сега помага други родители да поправят подобни грешки с децата си - ти допринесе със споделеното и аз им го казвам. С годините всички големи момичета и жени могат да намерят нескъпи начини да изглеждат добре, ако сами имат добро отношение,
уважение към себе си и към хората, с които ежедневно се срещат
Твърдиш, че имаш проблеми с концентрацията и паметта. Вниманието ти се фокусира много ефективно върху негативни неща и паметта ти е силна за негативния опит. Има нещо, заради което ти не ги ползваш да забелязваш и да си спомняш взаимоотношения с хора, които са правили опити да те подкрепят. А може да си ги обезсърчила, ако усилията им не са покълнали у теб, ако си отказала да попиеш добрината им, да я умножиш у себе си и да започнеш и ти да я отдаваш на други.
Искрена си, че изпитваш болезнена завист към другите, търсиш корените й в чувството ти за несправедливост. Със сигурност си чувала за хора и с по-малко възможности за подкрепа - сираци, деца в многодетни бедни семейства, дискриминирани, но вместо да завиждат, по-добрите възможности на други са давали простор на мечтите и целите им и правенето на живота по-добър се е превърнало в житейски навик. Баща ти е бил учител - възможност да ти е помогнал за кандидатстването, сама си учила и си се справяла далеч от вкъщи и роднини, но не си доучила до дипломирането.
Понякога хората сами саботират успехите си,
но назовават причина извън себе си. Обикновено тези, „на които им върви“ с високи възнаграждения, се ангажират с тежък труд или с високи отговорности или с голяма заетост с професионални задачи. Може преди да не ти е допадала специалността ти и перспективата, но в бъдеще да я използваш. На село трудно се намират учители по всички предмети. Макар и като нередовен учител би могла да продължиш учителското дело на баща ти, което чрез уважението на деца, родители и колеги би поддържало и самоуважението ти и би имала средства за преживяване, срещи с хора и би преодоляла страха си от тях. Но ще трябва да се ангажираш. А пък да живееш на село не е безкъсметие. Виж тези, които са избрали там да бъдат учители, лекари, администратори, агрономи, селскостопански техници. По интелигентност и професионализъм не се отличават от градските им събратя с тези професии.
Считаш, че, неомъжена, не си се реализирала в живота. Има жени, които само за да не останат неомъжени, свързват живота си с неподходящ мъж и се погубват, затворени под ежедневен психически тормоз, искат, но им се забранява да работят, децата им израстват в домашно насилие. Сравняваш се само с такива, които имат благополучие, но сравнена с първите,
какво си склонна да направиш днес от свободата си?
Отчиташ непростими грешки, защото не си знаела какво да правиш. Съобщаваш, че имаш погрешни модели на поведение, така все едно ти е диагноза по рождение, дошла някъде отвън, от съдбата. Миналото не можем да променим, но правилното му разбиране помага да се захванем с настоящето и да направим нещо, което ще има резултат в бъдеще. Ако си допускала едни и същи грешки, значи не си се учила от опита си, за да създаваш нови подходящи, безопасни, удовлетворяващи връзки и приятелства.
Считаш, че лекарските екипи от два града са уморили баща ти. Следвала агрономство, ти познаваш растителните култури - жизнения потенциал на всички вегетативни етапи, това, което благоприятства растежа им, удължава продуктивността и живота им, болести и вредители, но и поразителната сила от заразявания или от унищожителни градушки. Агрономите биха ли могли да бъдат богове за всяко поразено стръкче и да го спасят? С познания и професионализъм спасяват част от масива, в поразени участъци някои по-жизнени стръкчета оцеляват, но за тяхно голямо съжаление не успяват да спасят всички. Не, не свеждам човешкия живот до стойността на едно растително стръкче, но ти показвам ограниченията на дадено професионално могъщество. Тези лекари може би също съжаляват, Гени, че не са могли да удължат живота на баща ти, ако са успявали с подобен проблем при други пациенти. Не всички жизнени сили са подвластни на науката и опита им. Може би и сред твоите университетски преподаватели има такива, които съжаляват, че са вдъхновили множество твои колеги, вече добри специалисти, но не са били богове да възпрепятстват прекъсването на следването ти. И психолозите, които си посетила, не са богове, които по вълшебен начин да премахнат твоето невярване в себе си и в хората, ако ти не посветиш усилия за това. И аз не съм, затова ще ти предложа
нещо, което можеш да направиш сега с ангажиране и с малко отговорност
според твоите възможности. Ако в селото ти има детска градина или в училището, може би ти би могла със съгласие на учителите да помогнеш в двора да си направят малко опитно поле, на пролет да си отгледат разсади, които по-късно да засадят в лехите. Децата обичат да си имат работа с можещи специалисти. За тях са много красиви всички, които им показват новите чудеса. Още днес и утре с удоволствие ще се научат от теб как да поливат цветя, без да им навредят. Дали след такива дни, в които някой ти се възхищава, ще сънуваш кошмари, Гени? Само лоши или и също и хубави неща ще мислиш за себе си, знаейки, че други мислят за теб и те чакат? И усилието няма да е напразно - ще поникват цветя, плодове, зеленчуци и деца ще вкусят от твоя жест и вълшебен за тях твой труд. Ще ти се заплати истински справедливо - не с пари, а с голямо уважение и обич. След такова внимание и уважение към хората понякога животът (в лицето на усърдни хора, каквито са учители, читалищни деятели, добри администратори) награждава с иницииране и на финансиращи добри идеи и дела проекти.
Поплачи си за пропуснатото време и като изтриеш сълзите, остава само да тръгнеш към голямото приключение на живия живот и не да си му потърпевша, а да си правеща живота!