Задържаният за обира на русенския клон на Пощенска банка - Илиян Павлов, остава в ареста до края на октомври, когато ще стартира процесът срещу него, стана ясно на проведеното вчера разпоредително заседание от тричленен състав на Окръжния съд.
Ударът бе направен на 27 март 2016 година по изключително прецизен начин, като от трезора бяха задигнати левове, евро, долари и паунди на обща стойност 188 385 лева. След издирване на 7 декември миналата година Павлов бе арестуван на столичното летище на път за чужбина и бе конвоиран до Русе. 49-годишният видинчанин добре познава обстановката в Западна Европа, тъй като се издържа с внос и продажба на коли втора ръка. Затова ако беше успял да излети, щеше да отвори сериозна работа на Интерпол.
Търсеният втори участник в обира все още не е открит, а арестантът мълчи.
През нощта на 27 март 2016 година, неделя, двама бандити влезли в подземния гараж до клона на Пощенска банка на ул.“Александорвска“. След това извадили няколко единични тухли и така стигнали до тънката 2-милиметрова ламарина на трезора. С помощта на газова горелка изрязали в преградната стена отвор колкото да се провре човешка ръка и да стигне до рафт, върху който са наредени левовете и валутата. 
След прибирането на пачките двамата крадци се измъкнали незабелязано и изчезнали. На следващата сутрин служители в банката видели празния трезор и в 8.28 подали сигнал на тел.112. 10 минути по-късно банката беше оградена със сигнална полицейска лента, а работата с клиенти - преустановена.
След технически и ДНК експертизи и разпит на 22 свидетели е установена самоличността на Илиян Павлов. Търсенето на съучастника му продължава в отделно дело.
По данни на русенски криминалисти това е единственият банков обир в страната, разкрит за последните 10 години. 
Юробанк /бившата Пощенска банка/ е подала в съда граждански иск за 188 385 лева плюс лихвите от 27 март 2016 година насам. Защитата на подсъдимия обаче оспори молбата на трезора, защото не била подадена от русенския клон, а от централата на банката в София. Възражението беше отхвърлено, тъй като искът е подаден своевременно от юристконсултът на Юробанк, което не е нарушение.
Следващата стъпка на адвокатката на Павлов бе да оспори обвинителния акт на прокуратурата в почти всички точки. Според юристката нямало доказателства, че обирът е бил замислен в началото на 2016 година от Павлов и неговия съучастник. Липсвали и доказателства за използвани технически средства за обира, както и за приложените специални разузнавателни средства. С тези аргументи защитата настоя делото да бъде върнато в досъдебно производство заради процесуални нарушения. 
Прокурорът разясни фактите и разви тезата, че двамата мъже са извършили обира след предварителен сговор, което е доказано в досъдебното производство. 
Времето, мястото и начинът за извършеното престъпление са пределно ясни, така че няма процесуално нарушение в обвинителния акт, посочи обвинителят.
Адвокатката на Павлов поиска клиентът й да излезе от ареста с по-лека мярка за неотклонение, тъй като нямало опасност да се укрие или да извърши друго престъпление.
Клиентът й пък се оплака, че за осем месеца в ареста в Русе бил нахапан от дървеници и никой не му обърнал внимание както тук, така и в затвора в Белене, където е от 25 дни. 
Прокурорът не прие доводите за по-лека мярка и изтъкна, че макар да е реабилитиран, преди 20 години Павлов е откраднал голяма сума пари, няма гаранция, че на свобода няма да извърши друго престъпление.
Съдът остави за постоянно Павлов в затвора в Белене, не се съгласи, че в обвинителния акт има процесуални нарушения и насрочи следващото заседание по делото за края на октомври, когато в рамките на два дни трябва да бъдат разпитани 22 свидетели.