Хачик ЛЕБИКЯН
Под това заглавие в "Алманах за историята на Русе", том IХ от 2009 г., проф.Васил Дойков публикува рецензия на книгата "Европейски влияния в българското градоустройство, архитектура, паркове и градини 1878 -1918 г.". Нейни автори са Христо Ганчев, Григор Дойчинов, Иванна Стоянова. Книгата е издадена в София през 2002 г., като авторският колектив е ползвал помощта на известните русенски архитекти Павел Дочев и Тончо Тончев. В началото на 70-те години на миналия век рецензентът е участвал в групата, извършила регистриране на архитектурно-историческото наследство на Русе за изработване на Генерален план на града. В рецензията си Васил Дойков констатира много груби грешки и несъответствия, засягащи сградите. За него тази тема е добре позната - с нея той се занимава повече от 45 години. Безспорно той е много компетентен по въпроса за архитектурно-историческото наследство на Русе. Издал е многобройни пътеводители и книги, между които "Русе и неговите околности. Пътеводител" в съавторство с Иван Иванов през 1983 г., три издания на "Русе. Биография на един град" -  2002, 2008 и 2016 г. И продължава да пише по тези въпроси.
Колкото и да е чудно обаче, и Васил Дойков допуска грешки за архитектурата и историята на Русе.
Да започнем от най-скъпия бисер на русенската архитектурна огърлица, както той нарича Доходното здание. Дойков, както всички други, писали за него дотогава, казва, че архитектът се казва Раул-Паул Бранк. Впоследствие се разбра, че името му всъщност е Петер Паул Бранг. По-късно Дойков се коригира. Той твърди, че декорите на театъра са изработени от Жул Ромер от Букурещ, а истинското му име е Ромео Жером. В същата статия в "Алманах за историята на Русе", том 1 от 1996 г., стр. 145, експертът казва, че фигурата на покрива е на Меркурий - бога на търговията. Двадесет години по-късно той обвинява други, които твърдят същото. Казва, че не било бог, а ангел.
Но в споменатата вече негова книга "Русе. Биографията на един град", трето издание от 2016 г., на стр. 56 пише, че архитект на Доходното здание е Раул Паул Бранк и че фигурата на покрива е на Меркурий, а на стр. 175 - архитектът е Петер Паул Бранк, а фигурата  не е на Меркурий, а на гола до кръста жена с шлем - "Ангела". На кое да вярваме? Същата теза за ангела професорът развива и в последния, тазгодишен ХVIII том на Алманаха. Дойков казва, че Училищното настоятелство взема решение да построи Доходното здание на 11 юли 1897 г., а от протоколите на Общинския съвет става ясно, че това решение е взето предната година - на 11 октомври 1896 г. Журито по оценяване на конкурсните проекти започва работа на 26 март 1897 г. в Окръжното управление (днес Регионален исторически музей). Впрочем в същото трето издание на книгата от 2016 г., авторът пише: "сега тази сграда се преустройва за градски музей" (стр. 57).  А музеят се е настанил в нея 9 години преди това - в 2007 г.
На много места Васил Дойков пише за Паметника на Свободата, че е издигнат или изграден през 1908 г. Паметникът всъщност е открит през 1909 г., а иначе е изцяло готов още през 1907 г. Дълги години погрешно се смяташе, че паметникът е осветен (открит) през 1908 г.
За паметника на 5-и пехотен полк Дойков казва, че е издигнат през 1902 г. (стр. 54 на пътеводителя). Той е открит през 1902 г., а е построен в 1901 г., видно от текста върху самия паметник.
Грешките продължават и с най-стария паметник в града. Навсякъде Дойков пише, че колоната на султан Махмуд II е издигната по случай неговото посещение в града на 29 април 1836 г., а истинската дата е 14 май 1837 г. Тя е отбелязана и в книгата на пруския капитан Хелмут фон Молтке, който е придружавал султана в неговото пътуване из българските земи.
Дойков пише също, че в Пантеона на възрожденците се четат имената на 39 видни български революционери, а те са 30, и че върху дърво са издълбани имената на 453 дейци. Истината е, че имената общо са 453 и всички са изписани с метални букви на гранитни плочи, а на махагоновото пано са изваяни човешки фигури.
В своите писания авторът взема отношение и за първата публична кинопрожекция в България, състояла се в Русе през 1897 г. Във в."Русе" от 26 октомври 1993 г. той твърди, че собственикът на апарата Георги Кузмич, познат на русенци от предната 1896 г., когато в заведение по ул. "Полицейска" (сега "Иван Вазов") показвал фонограф (предшественика на грамофона), който "свирел песни и музика". Всичко тук е вярно, с едно малко изключение. Фонографът е показан през 1896 г. от Г. Кузмич в заведение на ул. "Княжеска" (сега "Иван Вазов"), само че става дума не за Русе, а за град Велико Търново. Това се разбира от  публикацията на д-р Панайот Хитров "Първото кино-представление в България" в сп. "Филм", кн. 6, год. III, 1-15 август 1944 г.
Целта на този материал не е заяждане на дребно с един безспорен авторитет като проф.Васил Дойков, а коригиране на някои наслоени с времето грешки, които трябва да бъдат поправени, тъй като авторът е сред учените, писали много за Русе, и трудовете му ще бъдат използвани десетилетия напред. Затова информацията в тях трябва да е коректна.
Б.р. Да се пише за историята е отговорност и към миналото, и към настоящето, и към бъдещето, затова фактите трябва да са точни и коректни. В името на истината и точността сме готови да публикуваме и други мнения по темата. Разбира се, подплатени с факти и аргументи, а не с квалификации и лични нападки.