Бостън крем пай не е пай. И това е единствената загадка около тази торта. Защото Бостънският крем пай всъщност е торта - от два блата, слепени със сладкарски крем, и глазура от шоколадов ганаш. Защо е наречена пай, няма никакви исторически сведения. А когато няма факти, има версии. В случая - две.
По-кратката е, че в средата на 19 век, когато се появява Бостънският крем пай, пайовете са по-разпространени от тортите. Освен това тавите за торти не са били широко достъпни и пекарите са използвали предимно тави за пай, обяснява кулинарната книга на Дара Голдщайн „Oxford Companion to Sugar and Sweets“ - най-изчерпателното изследване за мястото на захарта и сладкишите в кулинарията, издадена през 2015 г. и получила наградата на фондацията на легендарния американски готвач Джеймс Биърд. Тези тави често били наричани тави за печене на Вашингтонски пай поради голямото разпространение на сладкиша.
Така стигаме до втората версия - че Бостънският крем пай е разновидност на Вашингтонския пай, един от най-популярните американски десерти по онова време. Всъщност разликата между двата е в глазурата. Вашингтонският пай е поръсен с пудра захар, а бостънският е полят с шоколад. Кулинарният историк Патриция Ребер уточнява, че са съществували два вида Вашингтонски пай - единият е с крем и се предполага, че именно той е първообразът на бостънския, а другият няма нищо общо с него. Защото се правел от остатъци след приготвянето на торти. „Когато пекарите се окажеха с много начупени парчета от блатове за торти, те обикновено отиваха за Вашингтонски пай. Потапяха ги във вода и мляко или сметана, смесваха ги със стафиди и някои подправки, слагаха ги върху кора за пай и резултатът беше Вашингтонски пай“, пише „Тhe Brooklyn Daily Eagle“ през 1898 г. Този пай много прилича на пудингите с останал от великденските празници козунак.
Възможно е всичко това наистина да обяснява защо една торта е наречена пай. По-интересното обаче е друго. Бостън крем пай си има безспорен автор - готвачът от арменско-френски произход М.Санзиян, който създава и сервира за първи път тортата на 8 октомври 1855 г. в Parker‘s Restaurant по случай откриването на Parker House Hotel. Първоначално тортата е наречена Шоколадов крем пай и много бързо придобива завидна слава в Бостън. Това, което я прави уникална, е... шоколадовата глазура. Когато хотелът отваря, щоколадът няма нищо общо с тортите, а се пие вкъщи като топла напитка или се поднася във вид на крем. Така че Санзиян прави малка кулинарна революция в сладкарството, като покрива тортата си с шоколадова глазура.
Хотелът „Паркър Хаус“, който днес се нарича „Омни Паркър Хаус“, е историческа забележителност в Бостън и най-дълго работещият непрекъснато хотел в Щатите, член на Historic Hotels of America. Той е основан от Харви Д. Паркър, който го ръководи от откриването му през 1855 г. до смъртта си през 1884 г. Оригиналната сграда и разширенията, извършени между 1866 и 1925 г., са разрушени в средата на 20-те години на 19 век и са заменени със сегашната елегантна сграда, открита официално през 1927 г. Едното крило на стария хотел обаче остава отворено, докато бъде завършена новата сграда, което позволява на хотела да претендира за най-стария действащ хотел в Америка. Той е първият, в който има течаща топла и студена вода и който въвежда т.нар. Европейски план, като определя цени само за нощувки, а храната да се плаща отделно. Дотогава тя била включена в цената на стаята и я предлагали в определено време.
Всички тези нововъведения превръщат „Паркър Хаус“ още с откриването му в най-привлекателното място в Бостън. Той става домакин на Съботния клуб - неформална месечна среща на писатели, учени, философи, историци и други значими мислители и творци. Чарлз Дикенс е негов гост в продължение на 5 месеца през 1867-1868 г. и за първи път изпълнява своята „Коледна песен“ за Съботния клуб. Днес хотелът пази вратата към стаята за гости в апартамента на Дикенс и огледалото, пред което е репетирал. Актьорът Джон Уилк Бут прекарва в „Паркър Хаус“ осем дни, преди да убие 16-ия президент на САЩ Ейбрахам Линкълн. Друг виден гост е френският композитор Жак Офенбах по време на обиколката си на Щатите през 1876 г. Една година по-късно в хотелската стая на Марк Твен влиза напорист репортер от „Бостън Глоуб“. Писателят се обръща към него с думите: „Вие виждате сами, че съм съвсем близо до небето, не теологически, разбира се, но според хотелския стандарт“. Тези думи вдъхновяват Сюзън Уилсън да озаглави „Небето“ книгата си за историята на „Паркър Хаус“, издадена през 2014 г. Легенда разказва, че на маса 40 в ресторанта на хотела Джон Кенеди предлага на Джаки Бувие да стане негова съпруга. И ако това не е доказано със сигурност, то е документирано, че именно в хотела той обявява кандидатурата си за президент през 1946 г., а през 1953 там организира ергенското си парти, след като Джаки казва „Да“. И няма как да се е минало без Бостън крем пай и шампанско.
Но не това е причината тортата да се впише в историята, а фактът, че на 12 декември 1996 г. е обявена за официалния десерт на щата Масачузетс.

Бостън крем пай

Необходими продукти:
за блата:
1 1/2 ч.ч. брашно
1/4 ч.л. сол
1 1/2 ч.л. бакпулвер
1/2 ч.ч. масло
3/4 ч.ч. захар
2 големи яйца
1 ч.л. екстракт от ванилия
1/2 ч.ч. мляко
за крема:
2 големи жълтъка
1/4 ч.ч. захар
1/4 ч.л. сол
1 1/2 ч.ч. мляко
3 с.л. царевично нишесте
1 с.л. брашно
1 ч.л. екстракт от ванилия
1 с.л. масло
за ганаша:
100 г шоколад
1/4 ч.ч. сметана
Начин на приготвяне:
Жълтъците за крема се разбиват със захарта и солта. Царевичното нишесте се смесва с брашното с 1/4 ч.ч. мляко. Останалото мляко се сипва в тенджера и се сгорещява. Една трета от него се налива при жълтъците, разбърква се и сместа се връща в тенджерата. Остава се да заври, като се разбърква. Добавя се ванилията. Кремът се изсипва в чиста купа и се оставя да се охлади за 10 минути. Прибавя се маслото и се разбърква. Покрива се с фолио и след като изстине, се прибира в хладилник
В средно голяма купа се смесват брашното, солта и бакпулверът. В голяма купа се разбиват захарта и маслото. Добавят се яйцата и ванилията. Постепенно брашното се прибавя към яйчената смес, като се редува с млякото. Тестото се сипва в намазнена и постлана с хартия за печене кръгла тавичка с диаметър 20 см. Пече се в загрята на 180 градуса фурна 35-40 минути. 
След като изстине, блатът се разрязва на две части. Кремът се разпределя върху едната част и се покрива с другата. Отгоре се намазва с охладения ганаш. Той се приготвя, като нарязаният шоколад се слага в загрятата сметана и се бърка, докато се разтопи.