Райна Абрашева е една от най-популярните личности не само в село Красен, но и в цялата община Иваново. Особено сред хората от третата възраст, защото почти няма интересно събитие без нейно участие. Като председател на пенсионерския клуб в селото и на Съюза на пенсионерите-2004 в общината тя е инициатор и организатор на културния и обществен живот на хората от третата възраст. След време те може и да забравят какво е направила или казала, но едва ли ще забравят как ги е накарала да се чувстват. А Райна години наред прави така, че пенсионерите да преживявят красиви емоции, да се изявяват, да общуват и да се чувстват полезни.
Няма празник, който местните пенсионери да пропуснат. И това не са сбирки просто за раздумка, хапване и пийване. Възрастните хора имат мисия - да съхранят и да предадат на поколенията местните обичаи, традиции, легенди и песни.
Един от уникалните ритуали е Лъчитба, който се нарича така, защото се изпълнява точно когато овцете се отлъчват от овчарите и се прибират при стопаните си за зимата. С възстановка на този обичай Красенчани печелят първа награда миналата година на фестивала "Авлига пее" в община Полски Тръмбеш, посветен на именитата народна певица Мита Стойчева.
На почит е и Еньова буля - традиционен обред, извършван на Еньовден.
Хубавото е, че при пресъздаване на народните обичаи, почти винаги участват деца и младежи. Така ги възпитаваме в любов към родното и се надяваме да опазим традициите, казва Райна, но и с тъга признава, че млади в селото рядко остават, защото поотраснат ли, се пръсват по света. 
Райна Абрашева много се гордее с женската група за автентичен фолклор "Красенски кехлибар" с ръководител Иванка Абрашева. Бабите не само откриват и изпълняват автентични народни песни, но и са в основата на възстановките на народните обичаи. За съхраняването и пресъздаването на това наследство голяма заслуга има Вяра Косева, председател на русенското читалище "Христо Ботев", която с етнографските си познания много им помага.  
Райна е благодарна и на всички хора, които активно участват в живота на пенсионерския клуб.
Аз сама нищо не бих могла да направя без тяхната инициативност и талант, признава тя. Разказва например за ентусиазма тази година, с който жените от местния пенсионерски клуб и Клуба на инвалидите са изработили 600 мартеници, с които на Баба Марта закичили целия персонал и всички пациенти на русенската болница "Медика". Радостта в очите на хората била голяма награда за положените усилия. Другата хубава страна на това сътрудничество с "Медика" са безплатните профилактични прегледи, които лекарите от веригата здравни заведения правят на красенските пенсионери.  
Райна умее да мотивира хората, споделят съселяните й. Затова пенсионерските структури, които тя ръководи, участват в какви ли не конкурси и проекти. Изработени от тях през 2014 г. килимчета стават част от една голяма пътека с дължината на река Дунав. За да се сътвори този уникат, осъществен по европейски проект, застлал пъстрата  пътека до германския град Улм, участват сръчни жени от почти цялата Русенска област и от още 4 дунавски държави. 
Наскоро красенските баби развихриха кулинарен талант по друг проект "Хлябът ни свързва" и изработиха питки и сладкиши, украсени така, че да показват нашата съпричастност към реката и Европейския съюз. Едно от най-оригиналните изделия е на Маринка Тодорова и носи името "Децата на Европа". Снимките на красивите лакомства са изпратени в град Улм, където са издадени в албум. Ето така уменията на красенчани стигнаха до родния град на Алберт Айнщайн. А само преди седмица, от 12 до 15 юли, майсторките, сред които и Райна Абрашева, лично показаха там изработени от тях вкуснотии от брашно по време на заключителната конференция по проекта. Донесените от България пити, соленки и сладки впечатлили германските им приятели и с вида си, и с вкуса си.
Може още много да се разказва за дейността на пенсионерския клуб в село Красен и неговата председателка, но ми се струва излишно, защото казаното до тук е достатъчно, за да стане ясно защо местните хора я ценят. Не бива обаче да пропускаме едно нейно дело - малката книжка за историята на Красен, издадена по проект на Българския червен кръст. В нея тя е събрала спомени на местни хора, използвала е материали от вестниците. "Русенска поща", "Дунавска правда", реферати на учители, а за вдъхновение й послужили стихове, посветени на родното място, на художничката Рада Бенева. Това е един скромен, но ценен принос към паметта за населеното място и неговите хора. Както сама пише Райна Абрашева в увода на книжката, опитала се е да запали "огъня на спомена" за поколенията.