Д-р Мирела Минева е родом от Плевен. През 2006 година завършва Медицинския университет в родния си град, след което започва работа като ординатор в Центъра за спешна медицинска помощ в Ловеч. По-късно се прехвърля в тамошната болница и през 2013 година взема специализация по неврология. От месец май тази година д-р Минева е част от екипа на отделението по неврология в УМБАЛ „Медика-Русе“. 

- Д-р Минева, русенските горещини започнаха, а с това се увеличава и опасността от топлинен удар. Какво всъщност представлява това състояние?
- Топлинният удар, познат още като инсолация, хипертермия и хиперпирексия, е сериозно състояние на организма, което налага незабавна медицинска помощ. Той може да увреди мозъка и други жизненоважни органи и да доведе до летален изход. Получава се в резултат на излагане на високи температури и дехидратация на организма. Тези неблагоприятни условия афектират способността му за терморегулация и при температура на тялото над 40,5 градуса по Целзий може да се увреди централната нервна система. 
- Какъв е механизмът, по който тялото реагира толкова остро на горещините?
- Първо трябва да се знае, че главен източник на топлина в организма са химичните реакции при разграждането на приетите хранителни вещества. При нормални условия в мускулатурата се образува около 50-60% от телесната топлина. Задържането й в организма би довело до повишаване на телесната температура, а оттам до нарушаване и спиране на жизнените процеси. Ето защо за поддържане на постоянна температура на тялото организмът отделя непрекъснато известно количество топлина. Този процес се нарича топлоотдаване. 
При по-висока температура на околната среда кръвта нахлува в периферните капиляри на кожата, която се зачервява и в резултат се отделя по-голямо количество топлина. Обратно, при по-ниски температури капилярите се свиват и това води до намаляване на кръвната циркулация, от което топлоотделянето се намалява.
Чрез потните жлези на кожата човек непрекъснато се поти. Когато външната температура се повиши над 25 градуса, започва по-обилно изпотяване. Ако се извършва усилена физическа работа в среда с висока температура и висока относителна влажност, какъвто е климатът в някои тропични страни, отделянето на топлина се затруднява. Тя се натрупва в организма, при което вътрешната му температура се повишава и може да настъпи топлинен удар.
При ниските температури през зимата се предизвиква свиване на кожните кръвоносни съдове. Намаленият кръвен ток води до охлаждане на кожната повърхност, а с това се намалява загубата на топлина. Усилва се клетъчният метаболизъм. Започват неволеви съкращения на мускулите /треперене/, както и волеви съкращения, което увеличава топлообразуването.
Обратно, при високите летни температури терморегулацията се постига чрез намаляване на топлообразуването и увеличаване на топлоотдаването. Клетъчният метаболизъм се понижава и така се намалява образуването на топлина. Кожните кръвоносни съдове се разширяват и се увеличава потната секреция. Така от тялото се изнася поетата от околната среда топлина. 
- Кои хора са най-чувствителни към високата температура?
- Силно чувствителни на топлина са възрастните над 65-годишна възраст, малките деца под 4 годинки, спортисти, хора, които не приемат достатъчно количество вода и течности, и тези, които в горещо време консумират алкохол. От високите температури следва да се пазят и хората със сърдечни, белодробни, бъбречни заболявания, с диабет, психически болести, анемия, с наднормено тегло и затлъстяване, високо кръвно налягане и всяко състояние на повишена телесна температура. 
Трябва да се има предвид, че приемът на някои лекарства намалява способността на тялото да се справя с високата температура. Такива са антихистамини, диуретици, транквилизанти, антиконвулсанти, медикаменти за сърце и срещу високо кръвно налягане като бета блокери и вазоконстриктори, антидепресанти и невролептици. В тази група попадат и таблетките за отслабване и наркотични средства като кокаин и амфетамини.
- В града или на полето е по-голяма опасността от топлинен удар?
- В градски условия хората могат по-лесно да изпаднат в състояние на топлинен удар, за което допринася нагретият асфалт и близкото разположение на сградите, които ограничават движението на въздуха.
- Освен топлинен, човек може да получи и слънчев удар. Каква е разликата между двата?
- Разликата е в това, че топлинен удар може да се получи не само на слънце. При него най-неприятното усложнение е, че спира отделянето на пот вследствие на дехидратация, за разлика от слънчевия удар, при който потоотделянето е запазено. Топлинен удар може да се получи при работа в топли и влажни помещения, при задушно време и висока влажност на въздуха и на открито. При такива условия се затруднява отделянето на топлина от организма към околната среда.
Слънчевият удар се получава от преките лъчи на слънцето, които са особено опасни на плажните ивици или на полето при земеделска работа. Сириазата /слънчасване/ представлява внезапно изтощение поради излагане на слънце или прекомерна топлина. Симптомите на топлинен удар понякога може да имитират тези на инфаркт или други състояния, защото за него допринасят леки, свързани с топлината заболявания, като топлинни крампи, топлинен синкоп /припадък/, както и топлинно изтощение.
- Спрете се по-подробно на симптомите на топлинното изтощение.
- Симптомите са гадене, повръщане, умора, слабост, главоболие, мускулни спазми и болки, виене на свят. Кожата по лицето на такива пациенти става влажна и лепкава, зениците се разширяват, но телесната им температура е нормална или субнормална. Някои хора обаче могат да развият симптоми на топлинен удар внезапно и бързо без предупреждение.
По принцип различните хора могат да имат различни симптоми на топлинен удар. Честите симптоми и признаци на топлинен и слънчев удар включват: висока телесна температура, свити зеници, суха гореща кожа по лицето, липса на изпотяване въпреки жегата, гореща червена или поруменяла суха кожа, ускорен пулс, гадене и повръщане, затруднено дишане - бързо и повърхностно, странно поведение, пулсиращо главоболие, халюцинации, объркване, възбуда, дезориентация, мускулна слабост или крампи, припадък и кома. 
- До какви усложнения води това състояние?
- Потенциалните усложнения на топлинния удар включват мозъчен оток, разграждане на мускулни влакна, нарушения в кръвосъсирването, остра бъбречна недостатъчност и дихателна недостатъчност.
- Какво включва първата помощ на пострадали от топлинен удар?
- Поразените от топлинен удар трябва да потърсят незабавна медицинска помощ и лечение, за да се избегне трайно увреждане на органи. Първата помощ включва охлаждане на организма на получилия топлинен удар човек, за да се свали температурата на тялото до 38-39 градуса. За целта пациентът се поставя на сенчесто място в полуседнало състояние, махат се дрехите, кожата се полива внимателно с хладна или студена вода, над него се развява леко кърпа или вестник за насърчаване на изпотяването и изпарението, поставят се опаковки лед под мишниците, на слабините, врата, гърба и главата. Ако пострадалият е в състояние да пие течности, му се дава студена вода или други разхладителни напитки, които не съдържат алкохол или кофеин, защото те затруднят терморегулацията на организма. На пострадалия не бива да се дават антипиретици, като аспирин и парацетамол, тъй като те не само няма да помогнат, но могат и да навредят. След 4-5 часа човек връща нормалния си тонус.
- Как хората да се пазят от топлинен и слънчев удар?
- Най-важните мерки са избягване на дехидратацията и енергични физически дейности в горещо и влажно време. Ако в такова време трябва да се извършват физически дейности, човек трябва да приема много вода, а не алкохол, кофеин, безалкохолни напитки и чай. Чаят може да доведе до дехидратация.
Тялото може да се нуждае от електролити като натрий и ако човек се поти прекомерно или извършва енергична дейност под слънцето за продължителен период, трябва да пие айрян, натурални плодови и зеленчукови сокове, за да се предотврати обезводняване. Освен това, честите почивки са задължителни, както и носене на шапка и светли, леки и свободни памучни дрехи. В горещините, които ни очакват занапред, в колите не бива да се оставят бебета и малки деца без надзор.