Има само два деликатеса в света, които заслужават да бъдат наречени царе на кулинарията, твърдят гурманите. Първият е изобретен от древните руси - това е черният хайвер. Известно е, че киевските велики князе са го носили като дар на монасите в манастирите в Атон.
Вторият деликатес е по-млад, макар че и той има вече няколко века история. Това е пастетът от гъши дроб. Историята на неговото раждане е документирана, дори съществуват спомени на участник в първото хапване на този връх във френската кухня. През 1778 г. маркиз Луи Жорж Еразъм де Контад - френски маршал и владетел на Страсбург, казал на нормандския си готвач Жан Пиер Клоуз: "Днес искам да поднесем на гостите истинска френска кухня". Клоуз поднесъл на трапезата ново ястие, приготвено от черния дроб на 17 гъски, подправено с гъша мазнина и пикантни подправки. Участник в това запомнящо се събитие е Жан Антелм Бриа-Саварен, известен гастроном, спечелил си прозвището "философът в кухнята", го описва в мемоарите си така: "Когато ястието беше внесено в залата, всички разговори спряха изведнъж и лицата на всички присъстващи изразиха екстаз и радост". Веднага след това историческо събитие маршалът наредил на Клоуз да приготви още веднъж от своето изобретение, което било изпратено в Париж на крал Луи ХVI. Величеството веднага оценило по достойнство превъзходния вкус на пастета от гъши дроб. 
Това е рожденият вид на прочутия пастет, който първоначално бил наречен Pate a la Contades - пастетът на Контад. След като завладява Франция, той става известен като foie gras. След време един друг главен готвач - Никола Дуан, прибавил към гъшия дроб черен трюфел от Перигор и така се появил прочутият днес Страсбургски пастет.
Пастетите, които са кулинарна френска класика, обаче имат много по-древна история, която се родее с английските пайове. Смята се, че началото е положено още в древния Рим, но истинският им разцвет е през Средновековието, когато пастетите и терините са основни ястия в кухнята. И това се дължи не на фантазията на готвачите, а на чисто практичния стремеж на домакините да се оползотвори всичко от убитите животни. За бедните те били предимно от свинско месо от домашно отглежданите животни, докато богатите се наслаждавали на глезотии като птичи езици в пастета. През 14 век в Англия се правели пайове - тестени печива с плънка от месо, вътрешности и зеленчуци, а във Франция - Pate en Croute или пастет в кора. Обвивката от тесто имала съвсем практична роля - да поддържа формата на плънката и да запазва сочността й. Когато някой готвач решил да експериментира, като премахне тестената кора и опече плънката в правоъгълна тава, се родило друго кулинарно чудо на френската кухня - теринът.
Но докато пастетът все още се криел под хрупкава кора, готвачите стигали невъобразими висоти на кулинарното изкуство за трапезите на кралската фамилия и благородническите родове. Историята свидетелства, че за коронацията на Хенри IV Наварски, която се е състояла на 24 февруари 1594 г., било приготвено удивително лакомство от свинско и телешко месо, гъши дроб, вътрешности и черен дроб от яребици, шамфъстъци и подправки. Цялото това богатство било изпечено в тестена кора във вид на корона. Това кулинарно пиршество носи името Шартърски пастет, за който героят на Анатол Франс в "Престъпленията на Силвестър Бонар" казва: "Аз съм ял Шартърски пастет и това е достатъчно, за да обичаш Отечеството...". Кулинарните историци пък твърдят, че един от любимите специалитети на графиня Матилда (Маго) д'Артуа - първата жена, удостоена със званието пер на Франция, бил пастетът от щука.
Когато се приготвя пастет в кора, има една кулинарна тънкост. След като плънката се облече в тесто, отгоре се правят отвори, в които се пъхат коминчета от алуминиево фолио. Тези отвори имат двойна рола - при печенето оттам излиза парата, а после през тях във вътрешността се налива желатин, който държи плънката стегната. И когато такъв пастет се разреже, тя не се изсипва навън. Това позволява кулинарните факири да дават воля на фантазията си не само при украсата на кората отгоре, а и на самата плънка, която може да изненада с различни фигури или пластове.
Това пък е вдъхновило ценителите на пастета в кора да основат свое братство във Франция през 2009 г. Тяхното верую е, че пастетът, печен в кора, е крайъгълният камък в кулинарията. Под техния патронаж вече девет години през декември се провежда световен шампионат за приготвяне на пастет в кора Championnat du monde de Pate Croute, който навремето е започнал като облог между приятели. Сега 12 финалисти представят пред жури от главни готвачи и преишни шампиони своите кулинарни произведения. Победител в миналогодишното 9-о издание стана японецът Чикара Йошитоми, главен готвач в луксозния парижкия ресторант "L'Ambroisie" с 3 звезди Мишлен. Неговият пастет в кора е приготвен от месо на зеленоглава патица, гъши дроб, шамфъстък, вино порто, подправки и хвойна.

Домашен пастет в кора

Необходими продукти:
за тестото:
500 г брашно
250 г масло
1 ч.л. сол
за пълнежа:
500 г телешко или пилешко месо
300 г свинско месо
250 г шунка
10-12 шам фъстъка
1 яйце
3 с.л. сол
1 щипка черен пипер
1 щипка от индийско орехче
2 с.л. коняк
1 пакетче желатин
1 яйчен жълтък
Начин на приготвяне:
Брашното и маслото на парчета се слагат в купа. Добавят се щипка сол и вода, замесва се гладко тесто и се оставя половин час в хладилник
Месото и шунката се накълцват и се разбъркват. Добавят се конякът, яйцето, индийското орехче, шам фъстъкът, сол и черен пипер. Разбърква се добре.
2/3 от тестото се разточват и се слагат в правоъгълна кексова тава така, че  страните й да бъдат облечени. Изсипва се пълнежът и се покрива с разточеното 1/3 тесто. Краищата на двете теста се навлажняват и се слепват. Отгоре се праваят 1-2 дупки, в които се слага коминче от алуминиево фолио. Тестото отгоре се намазва с разбит жълтък и пастетът се пече в предварително загрята до 220 градуса фурна 45 минути, след което температурата се намаля на 200 градуса и се пече още 45 минути. Оставя се да се охлади.
Желатинът се разтваря във вода и се налива през коминчетата. Пастетът се оставя за една нощ в хладилник.