Клуб „Русчуклии“ е гражданска организация с идеална цел, създадена от група родоизследователи, хералдици, историци, краеведи и обществени лица от Русе и приета като колективен член в Българската генеалогична федерация „Родознание“. 
Мисията на клуба е да издава и отпечатва изготвяни от членовете му изследователски материали, свързани с историята, теорията, методиката и практиката на генеалогията, хералдиката и сродните им науки, както и да участва в поддръжката и изграждането на паметници на националните герои и личности.
Вестник „Утро“ е партньор на клуб „Русчуклии“ и ще публикува материали на неговите членове за познатата и непознатата история на Русе и региона.


Историята на един малко познат предприемач от Русенско от годините на прехода, но не на сегашния, а на оня преход от османско владичество към възстановяването на българската държава, е почти непозната. Историята на житейския му път, сполуките и неуспехите като търговец, като предприемач и политик, на стамболовиста Пеню Цвятков Дяков от някогашното село Чаушкьой е подменена и фалшифицирана. И ако се вярва на писанията на някои местни "ерудирани" краеведи и тълкуватели на история на днешното Ценово, които буквално в три-четири реда ни срещат с Пеню Дяков, оставаме с впечатлението, че това е някакъв дребнобуржоазен изверг и негодник, който с нищо не е допринесъл за добруването на населението от този край.
Самата аз живях в две епохи, в които не смеехме да говорим за рода си и родителите си. През време, в което
вчерашни, а и днешни обвинители ни принуждават да се срамуваме от изживения живот на прадядовците, дядовците ни и родителите ни.
По този повод искам да разкажа за прадядо ми Пеню Цвятков Дяков
Роден е в бурните години след Свищовското съзаклятие и дейността на хайдушките чети из този край - през 1868 година, а почива на 19 декември 1950, в началото на "ерата на изграждането на социлистическото общество". 
Баща му Цвятко Дяков е грамотен за времето си човек, затова и работи като писар в Одаята (Общината) преди Освобождението. Когато след това Стамболов тръгва да търси временни кметове, се спира на него, а при първите демократични избори е избран за първият кмет на селото след Освобождението. Тук трябва да отбележа, че Стамболов е държал да се избират в създадената от него Национал либерална партия хора неопетнени, честни и умни, а не бивши угодници на турската управа и затова изборът му попада на Цвятко Дяков. 
Следвайки пътя на баща си, Пеню Дяков получава първоначалното си образование в родното село. След като завършва основно образование отива в близкия Свищов, а тогава Ценово административно е в Свищовска околия на Търновски окръг, като се захваща да работи за местните търговци братя Тодорови. Първоначално, като юноша, 
гледа коне и едновременно учи и успява да завърши търговско образование.
При завръщането си в родното село Ценово става слуга при известния местен търговец Малкия Иван Тодоров. Работи като келнер в кръчмата и прави впечатление, че е учтив и бърз, не надписва сметките, а безпогрешно и точно ги прави. С това привлича вниманието на инж.Севастаки Попов от Враца, който идва в селото да уреди търга за направа на шосето от Свищов до Бяла. Предлага на Пеню Дяков съдружие след спечелването на тръжните условия. Като равнопоставени партньори предприемачите си поделят поравно печалбата от 8000 златни лева, една много прилична сума за ония времена, при това в такъв провинциален район.  
Младият предприемач 
влага спечелените пари допълнени с кредит от Популярна банка, в направата на парна мелница -
едно крайно необходимо съоръжение за такъв земеделски и плодороден район, какъвто е Ценовско-Беленския.
Жени се за дъщерята на друг местен търговец, Никола Петев, с чиято зестра разширява предприемаческата си дейност. 
Кръстник на младите хора в 1890 г. е лично Стефан Стамболов.
И както Ценово е едно малко провинциално село, дори не е и градец, открива на пазарския му площад ресторант-казино. Между временно се занимава и с изкупуването на много земи от изселващи се турци и с отдаването им под аренда. Остава трайно в народната памет с това, че не притеснява арендаторите, обработващи нивите му и често казва, че има кой да вижда и лошото, и доброто. Изключително е уважаван за тези си дела.
Политическа дейност Пеню Дяков, започва като наследник на баща си в стамболовистката партия.  Израства от обикновен член до член на Околийското партийно бюро в град Свищов. Старият поборник Добри Петков, който е и баща на търговците Петко и Никола Петкови, го предлага за народен представител от Свищов. Първоначално си прави отвод, тъй като преценява, че има и по достойни от него, но старият стамболовист настоява и в проведените избори Пеню Дяков е
 избран за народен представител в XIII-то обикновено Народно събрание 
с мандат от 2 ноември 1903 до 18 април 1908 година от народно-либералната партия от Свищовска околия, към която е Ценово. 
През 1905 година почива първата му жена - Стояна Петева. След четири години той отново сключва брак - този път с великотърновката Райна Пенева.
През този период активно работи за решаването на проблемите на избирателния си район. Специално трябва да се отбележи отпускането на средства, в това число и на кредит от Популярна банка за построяване на два моста на река Янтра: при село Ценово по днешния път към село Обретеник и Русе и при село Кривина на пътя Свищов-Бяла. Дотогава селяните от района преминават реката с каици /малки лодки за превоз на пътници и товари/ през удобните бродове. През 1910 година мостът при село Ценово е отворен за движение, като по него първи преминават младоженците от сватбата на най-големия му син Владимир със Кера поп Станчева от село Брестовица.
Създава организация веднъж седмично, във вторник, в Ценово да има общински пазар, който съществува и до днес,
както и тридневен годишен панаир. Прекарва първата за селото чешма за питейна вода на Пазарския площад, открива телеграфо-пощенска станция, а в селото се разкрива и клон на Популярна банка. 
Лично познавайки се със Стоян Заимов, Пеню Цв.Дяков участва в организационния комитет от местни общественици и заможни граждани за създаването на военно-историческия музей в град Бяла, при чието откриване на 17 септември 1907 година той е сред почетните гости. Достойното му отношение към тази патриотична инициатива е документирано не само с дарените средства, а и в няколкото фотографии (днес във фонда на музея в Бяла), на които Пеню Дяков е сред гостите на тържествата.
Въпреки предложеното му жителство и жилище в София още в битността си на народен представител, той отказва и предпочита да живее сред съселяните си.
Признание за уважението им към него и дейността и качествата му е изборът на Пеню Цв. Дяков за кмет на село Ценово през 1932/1933 година.
За уважението към този местен патриот говори фактът, че когато почива през 1950 година, тялото му не е положено в селските гробища, а в двора на местната църква. 
От двата си брака дядо Пеню има седем сина и две дъщери. Всички са със солидно образование и в последствие живеят в София. Единствено първородният му син Владимир Дяков остава в Ценово и на него Пеню Дяков поверява управлението на имота и търговските си дела след завършването на търговската гимназия в Свищов. 
Деца от първата съпруга Стояна Петева са Владимир, Цветан, Давид, Евгяна, Борис, Асен и Стоянка. Последната почива в 1910 година, след раждане на последното си дете. Деца от втората съпруга Райна Пенева  са синовете му Богдан и Любен.
Наследниците на целия род на Пеню Дяков понасят в най-пълна сила ударите на живота от новоизграждащия се социалистически строй, особено останалите да живеят в Ценово. Върху тях се стоварват несгодите и омерзението на бълващата омраза и ненавист към съзидателите и строителите на нова следосвобожденска България, но въпреки това всеки успява да се реализира с упорито учение и труд и да се гордее със своя именит дядо. 

Керанка ДАМЯНОВА