Пеню Шилков е един от първите частни нотариуси, отворили кантора в Русе. Беше и първият председател на регионалната структура на нотариусите, която обхваща територията на целия апелативен съдебен район. Понастоящем е един от петимата зам.-председатели на структурата и отговаря за Русе.
Шилков е на 71 години, които изобщо не му личат. Бивш шеф на отдел кадри в МВР, впоследствие за кратко адвокат, а от 15 години - нотариус.
Нотариус е и синът му Любен. Впрочем, на два пъти съдбата без малко да си направи шегичка с Шилкови. Когато през 1990 година Шилков-старши се пенсионирал от МВР, се наложило да кара юридическия си стаж със сина Любен Шилков, който пък току-що бил завършил право. А после старши и младши без малко заедно да се явят и на изпита за нотариуси. И двамата се записали, но Любен в последния момент се отказал - явно не бил съвсем узрял за идеята. Докато Шилков-младши размислял дали иска, или не иска да се хване със „семейния бизнес“, минали години. И накрая хванал буквално „последния влак“, защото сега вече всичките 21 места за нотариуси в Русе са заети.
Потърсихме Шилков, защото в събота нотариусите от Русе за пореден път ще имат своеобразен Ден на отворените врати и ще дават безплатни консултации за граждани в Зала 1 на Общината.


- Господин Шилков, какъв е поводът за тези безплатни консултации?
- Те вече се превърнаха в традиция, от няколко години правим такива дни. Този път поводът е 15-годишнината на частния нотариат в България. Само миналата година пропуснахме тази инициатива, но причината беше, че последния път интересът беше изключително слаб. Не само защото сделките с имоти съвсем замряха, а и аз поне виждам, как колегите масово спряхме да искаме такси за устните си консултации. Така че инициативата като че ли позагуби предмет. Но тя е добра, поели сме ангажимент да я поддържаме като традиция, така че ще я осъществим и тази година - дори двама души да дойдат, да им помогнем да си решат проблема, значи полза има.
- С какви проблеми идват най-често хората?
- О, всеки си има своите. Но при нотариуса се идва главно заради имоти. Най-често идват възрастни хора и въпросите са свързани с наследствата и делбите. Хората питат как да си прехвърлят имота така, че да са спокойни. Дори имаше случай, когато идва един възрастен човек и ме пита как да си прехвърли жилището на сина, ама без той да знае. Явно е имал нещо предвид, човекът. Имотите са най-парливият проблем на българина, включително земеделските земи. В момента арендаторите масово изкупуват земя - много силен интерес има към парцелите, цената стигна до 1100-1200 лева на декар.
- Това е обяснимо, защото получават субсидия на единица площ, но за да я получат, се изисква да имат някакъв договор или собственост върху тази земя.
- Да, затова се вдига толкова много цената на земята в момента. Но това според мен е изкуствено състояние, което надали ще продължи още дълго. Факт е, че се прилагат всякакви трикове, за да се купи повече и повече земя. И понякога това предизвиква проблеми между наследниците - българинът има много особено чувство към земята и собствеността си въобще, това е една от най-чувствителните му теми. Проблемът идва оттам, че повечето наследствени парцели дори не са разделени. А когато става дума за по-големи парцели, те са твърде атрактивни. Обикновено такива парцели имат по 10-15 собственици, които ги получават по наследство. Законът изисква който и да било от тях, ако тръгне да продава своята част, да я предложи първо на останалите съсобственици. Никой не може да продаде на арендатор, без да е спазена тази процедура. Но то е изрично въведено само при продажбата. Затова някои арендатори например се изхитряват, гледат да прикоткат някой от наследниците да им направи дарение на неговата идеална част. Така стават съсобственици с останалите наследници и могат вече да „натискат“ отвътре да изкупуват останалите части. В повечето случаи останалите не знаят за дарението, докато не се появи новият им съсобственик. И като разберат - става голям роднински скандал, страстите ескалират.
- Само земята ли пали страсти между роднините?
- Не само земеделските парцели, всеки имот. И споровете в последните години стават все по-ожесточени. Изостриха се много отношенията между хората, при това между близки хора - родители и деца, братя и сестри, камо ли за по-далечните роднини. Но пък и хората се поизучиха доста, вече влизат и питат направо как да си прехвърля имота, ама да не е с дарение, защото може да се развали. Затова даренията намаляха страшно много като вид сделка. Намаляха и договорите за продажба на имот срещу издръжка и гледане.
- Всъщност колко намаляха сделките с имоти в годините на кризата - знае се, че има намаление, но как се отразява то при нотариусите?
- Аз мога да кажа само какво се случи в моята кантора, за колегите - не знам. Все пак има колеги, чиито сделки са в пъти повече от моите, а има и по-слаби кантори. Но е факт, че при всички сделките намаляха. Ако в добрите години - до 2008-2009 година съм изповядвал по 900 сделки годишно, сега са едва 120. А за цялата минала година бяха 140, като се има предвид, че голяма част от сделките са били за някоя малка нивичка. Това е разлика от 8 пъти и няма как да не се усети, сривът е голям.
- Затова ли нотариусите така пропищяха срещу идеята да им се вземе и друг основен приход - заверките за продажба на автомобили?
- Ако трябва да бъдем честни, ако застрахователите даваха реални застрахователни оценки на автомобилите, щеше да има смисъл от това „пищене“, както казвате. Застрахователните оценки са много по-ниски от реалните цени, на които се прехвърлят колите. Вярно е, че един автомобил само като излезе от магазина и вече цената му е паднала с 30%, оттам нататък намалява с всяка година. Но  по тази оценка се плаща местният данък, нотариалната такса - също, ако не се обяви истинската цена на продажбата. Вярвайте, нотариусът не печели огромни суми от заверките при продажба на автомобили - таксите се плащат по таблица и рядко са повече от 30-40 лева. Така че не е в това проблемът.
- А в кое е тогава?
- В хаоса, който ще настъпи. Гражданите просто няма да имат никаква сигурност, когато купуват кола. Първо при нотариуса отиват и двете страни, за да подпишат договора, проверява се самоличност, проверява се дали е семейна общност колата, без съпругата няма как да стане сделката. Така се охраняват интересите на всички. Кой ще го прави сега, като отпадне заверката? Освен това нотариусите от години изпълняваме и функцията на цербери на общината - за да се прехвърли автомобилът, ние изискваме документ за платени данъци. Защото има хора, които с години не си плащат данъците, после ако си продаде и колата - върви го търси, за да си събереш неплатеният данък. Единственото, което нотариусите не можеха да проверят и досега, беше дали върху тази кола има наложен запор, нямахме свободен достъп до тази база данни - тя е в КАТ. И това беше единственият проблем при тези сделки. Сега обаче се опасявам, че проблемите ще станат много повече.
- Добре, но и сега законът се заобикаляше с така наречените продажби с пълномощни, само и само да не се плати такса при нотариуса.
- Първо, това не се правеше заради таксата на нотариуса, а заради неплатеният данък за колата. И второ - тази мода вече отшумя. Доста хора се опариха от тези продажби с пълномощни. Разбраха, че всъщност колите си остават техни и каквото и да се случи, ще дърпат тях. Пък и данъците продължават да им се трупат. И когато пристигне съобщение, че дължат 600-700 лева данък за кола, за която те отдавна са забравили, става страшно. Имаше даже един клиент, който подаде жалба в полицията срещу нас, защото видите ли, той дошъл в кантората с намерение да си продаде колата, но му станало лошо и излязъл навън. И докато той бил навън, ние сме му били направили пълномощното без негово знание. Това са смешни неща, разбира се, случката мина и замина. Друга клиентка пък тръгна да си търси колата, пак защото получи съобщение, че дължи огромна сума като данък. И се оказа, че през изминалите години тя е била препродавана пет пъти. Обиколи половин България жената, докато си я намери, за да си изчисти въпроса с продажбата. Урокът с пълномощните беше труден за мнозина.
- А измамите с такива пълномощни намаляха ли, или се увеличиха в годините на кризата?
- В Русе няма толкова измами, колкото чувам, че стават в София, например. Тук колегите много внимават. Пък и измами не се правят толкова лесно. Първо се „подготвя обекта“, избира се, после никога не се тръгва директно - първо ще го прикоткат да му станат наематели, после ще го накарат да подпише договор, пък то излязло пълномощно. Такава измама се готви, не става от раз. Пък и в голяма част от случаите измамите стават възможни благодарение на наивността или дори глупостта на самите собственици. На моите клиенти аз винаги им препоръчвам, като дават пълномощно, първо да си вземат парите. Наскоро мина една жена, която направила пълномощно на някаква друга позната да се разпорежда с имота й. Подписано както си му е редът, със заверено съдържание и подписи, написано саморъчно отдолу името й, въведено в регистъра. Към всяко пълномощно има още три декларации - и те попълнени. Няма как да не разбереш какво подписваш. Идва обаче тази жена и иска да оттегли пълномощното, щото с другата нещо се скарали. И като проверява помощничката в регистъра - имотът вече продаден. Е, кажете ми, каква измама е това?
Разбира се, има и други случаи - преди време намериха договори за продажби на автомобили, уж заверявани от нас. Само че се оказа, че печатът е фалшив, подписът не е мой, няма нищо общо - пълен фалшификат. Само че този човек е продал сума коли с този фалшив печат. Е, как да се опазим от подобни „гении“, кажете? Като ги знаем какви чудеса могат да измислят, затова ни е страх как ще се прехвърлят колите в бъдеще.