За четвърта поредна година Международно дружество „Елиас Канети“ организира поклонение в местността Балюв дол (между селата Щръклево и Нисово) където, в първите дни на ноември 1944 г. са разстреляни внучката на Баба Тонка и нейния съпруг - Тонка и Нико Просеничкови и други русенски граждани. Панихидата ще се отслужи на 2 ноември. За желаещите да участват, които нямат собствен превоз, е осигурен транспорт. Той ще потегли в 10.45 ч. от ул. „Хан Аспарух“, отстрани на Си Банк, срещу павилионите за цветя. Към вкоренената в българската обредна култура молитва на свещеника, преливане на червено вино и раздаване на обреден хляб, присъстващите ще опитат и от домашните сладки на семейство Обретенови. С финансовата подкрепа на МД „Елиас Канети“ по проект PlaceCRAFT беше издадена „Кулинария с история (дома на Тонка Оретенова-Просеничкова)“.

В тази малка книжка публикуваме кулинарните предпочитания на Тонка Никола Обретенова-Просеничкова, намерени в обикновена тетрадка, изписана от нейната ръка. За пръв път се докосваме до личното й пространство, символично влизаме в дома й. Не става дума за изключителна кулинария, а за нещо много по-важно - докосване до личния свят на една българка с род и име, чиято жестока съдба и до днес остава недоразказана, непрочетена, нечута. Животът и участта й не бива да бъдат помитани и забравяни.
Кулинарията е част от духа на дома - и в делника, и в празника. Тези бележки, родени от привидно незначителното, са повод да се обърнем към уроците на голямата история, защото в битието ни разделението между малко и голямо не съществува: човекът е и едното, и другото. Малката книжка е нишка памет, за която се надяваме да става все по-видима. Разказвайки за Тонка Просеничкова, потомка на легендарната Баба Тонка, ние проверяваме чувството си за историчност и (не)достатъчността на националното си мислене.
Тетрадката
След убийството на Тонка и Нико Просеничкови в началото на ноември 1944 г. няма запазени техни документи и архиви - комунистическата власт се е постарала да бъдат заличени, забравени, забранени. Библиотеката е единственото материално наследство, и то вероятно остатък от много по-богата сбирка. Дълго е стояла в кашони на тавана на къща музей „Баба Тонка“ (1958) - дома на Никола Обретенов, на чийто първи етаж са живели две семейства: Димитра и Никола Обретенови и дъщеря им Тонка със съпруга й Нико Просеничков и дъщерите им Лиляна и Милкана.
През 2025 г. дипломният проект на Кристина Ангелова от Русенския университет (научен ръководител доц. Велислава Донева) установява над 400 оцелели книги. Предстои да се инвентират още, да се изготви каталог и изданията да станат част от експозицията. Сред тях са трудове на Нико Просеничков и българска и преводна литература от немски, френски, руски, английски, италиански и чешки; най-многобройни са немските - той е възпитаник на университета в Йена.
Тонка е една от първите българки, следвали земеделие във Франция; учителства и се занимава с благотворителност. Френските книги я показват като абонат на периодика за кулинария, земеделие и възпитание на децата - „Земеделски и селски живот“ (Париж, 1912), „Сладки ястия и конфитюри“, кулинарни списания от 1911-1912 г. Нейният подпис носи и книга за бубарство - любопитна приемственост, защото баба й Тонка е отглеждала копринени буби. Чете още за децата и домакинството: д-р Никола Койчев, Емми Фройндлих, Ил. Янулов; художествената литература е представена от Октав Мирбо, М. Марян и Андре Вертиол, има и френска и немска граматика.
Сред тези книги се открива тетрадка с надпис „Д.Д.З.С.У. Орхание“ - Държавното земеделско стопанско училище, където Тонка е учителка. Страниците й са изпълнени с рецепти от френската кухня на български и френски. Преводите са на Женя Борисова, магистърка по лингводидактика в РУ. Тетрадката е в основата на изданието, което я представя във фототипен вариант; оригиналът се пази в Регионалния исторически музей в Русе.
Родът
Тонка е родена на 8 декември 1885 г. в Тутракан, където баща й Никола Обретенов е околийски началник, а майка й Димитра Гегова - учителка от Плевен. Никола (р. 28 май 1849 г.) е пето дете на русенския търговец на колониални стоки и книги Тихо Обретенов и предприемчивата му съпруга Тонка Тончева. Венчани през 1831 г., през 1832 г. те купуват имот в махала „Бахче чифлик“; родната къща на Баба Тонка е на днешната ул. „Войводова“ 35.
Тончеви и Обретенови са преселници от Червен и Щръклево, прокудени от природни бедствия и междуособиците в Османската империя. Родоначалникът Обретен Ганюв оставя уникален документ - Обретенов сборник с жития, поучения, рецепти за лечение и летописни бележки за 1772-1838 г. Около 1780 г. се заселва в Русе - а 160 години по-късно правнучката му Тонка и съпругът й са убити там, където са живели предците й.
Тихо (1808-1870) вече на 30 години има дом, магазин в Русе и хан с два дюкяна в Исакча. Църковен епитроп и училищен настоятел, той приема в дома си Георги Раковски (1854). Един от първите русенски книготърговци, с търговски тефтер от 1839 г., абонат на „Любословие“, създава с рода си библиотека с ръкописи и старопечатни книги. После в къщата настанени хора палели печките с ръкописи и книги, а сандък с възрожденска периодика изчезнал; останалото днес е в РИМ и в Централния държавен архив.
Баба Тонка (1812-1893) ражда 12 деца, пет умират; живи остават Атанас, Ангел, Петър, Петрана, Никола, Георги и Анастасия. Следи пазара, продава на кораби в пристанището годишно по 210 литра ракия и 4,6 тона вино, произвежда бубено семе за италиански прекупвачи. Петър загива с Хаджи Димитър и Стефан Караджа, Георги - в Сливенския балкан през Априлското въстание. Ангел излежава доживотна присъда в Акра, Никола е заточен за участието си в Ботевата чета и е основател на Русенския частен революционен комитет. Петрана, куриерка на комитета, ушива знамената на Ботевата чета и на четата на Стоил войвода; снимана в четническа униформа от Бабет Енгел, става известна в Европа като българската Меркус.
След 1878 г. братята се връщат, но руската администрация ги обявява за неблагонадеждни. В дома им на Дунава се срещат Стоян Заимов и Тома Кърджиев, отбива се Стефан Стамболов, а Захари Стоянов започва „Записки по българските въстания“. Никола става околийски началник на Тутракан, но през 1881 г., след суспендирането на Търновската конституция, е уволнен. Издава памфлета „Искендер бей“ на Захари Стоянов в тираж от три хиляди и го разпространява чрез „тайната поща“. Плаща глобите, две години е без работа и с Ангел гладуват. Анастасия, дъщерята на Баба Тонка, се омъжва за Захари Стоянов на 31 януари 1882 г.; първородната им Марийка живее само няколко дни.
Никола е околийски управител във Враца, после пак в Тутракан - там среща голямата си любов Димитра. Живеят заедно до смъртта му през 1939 г.; тя му е секретарка - той диктува спомените си, а Димитра ги записва. Внучката Лиляна, тогава на 17, разказва: „Дядо ми умря на 90 години. Обличаше се само в светли костюми и всеки ден ходеше на бръснар. Той беше най-разкошният мъж, който мога да си представя, най-любящият съпруг. Не позволяваше никой друг да й направи кафето, поднасяше й го в леглото и започваше да й чете „Русенска поща“. Когато той почина, за нея сякаш животът свърши“.
Съединението (1885) и детронирането на Александър Батенберг (1886) раждат напрежение между русофоби и русофили; в Русе е създаден Народният комитет „България за себе си“, а Никола, окръжен управител на Силистра, потушава русофилския метеж от февруари 1887 г. На 27 октомври 1886 г. се ражда Аглика, наречена на Агликина поляна, но умира от менингит през 1888 г. През 1889 г. Анастасия пътува с мъжа си за Парижкото изложение и се връща с ковчега му; на 4 април 1890 г. ражда Захаринка. През 1891 г. румънският журналист Замфир Арборе посещава Баба Тонка: „Да снемем шапки пред това човешко същество, което е минало като ярка звезда по небосклона на българската история“. Тя умира на 27 март 1893 г., в събота на Възкресение - както винаги е желала. През 1894 г. умира и Ангел, а след оставката на Стамболов Никола е уволнен, съден и оправдан.
Анастасия дълго се бори с дълговете на Захари Стоянов: единственият й имот в София е продаден от съдия-изпълнител и тя си построява дом в Русе, до брат си Никола. Пенсията й е отнемана, възстановявана, увеличавана и намалявана по политически причини - така родът плаща и в мирно време цената на убежденията си.
Тонка и Захаринка растат заедно и завършват френския пансион „Notre-Dame de Sion“ с чужди езици, стенография, счетоводство, музика и домакински умения. После се разделят: Захаринка с майка си заминава - през Женева, където искала да учи рисуване - за Мюнхен, омъжва се за инженера Вилхелм Громбах и ражда Хилдегард. Последното й идване в Русе е през 1978 г. - за къща-музей „Захари Стоянов“. Тонка завършва млекарско училище във Франция, а по време на Балканските войни е медицинска сестра в дивизионната болница - както леля й Петрана и лечителката Баба Тонка.
Семейство Просеничкови
Тонка е учителка в Орхание до 1918 г. На 21 декември 1921 г. се омъжва за Нико Просеничков, директор на мъжката гимназия „Княз Борис“, а годежът им е уреден чрез Стоян и Клавдия Заимови. В писмо до Заимов той се шегува, че го е „сразила една Русалка“: „В нейните жили тече кръвта на баща й, а в гърдите й бие сърцето на баба й“. Дъщерите им са Лиляна (1922-2003) и Милкана (1926-1945).
Нико е роден през 1876 г. в Лясковец, философ и педагог от Йена, директор на гимназии и инспектор, издател на списание „Нашето семейство“ и автор на „Семейството и нравственото възпитание на нашите деца“. Заклет въздържател, активен в Червения кръст, дарява книги на читалище „Св. Георги“. Идеите му за ролята на семейството и училището респектират с прозорливостта и демократизма си.
Тонка е касиер на женското дружество „Добродетел“ (1919-1937), основано от майка й Димитра. Грижи се за детските ясли и ръководи младежката секция „Пчеличките“: учи девойките да готвят, а те продават сладки и купуват дрехи за бедни. През 1940 г. организира храна за евреите от кораба „Пенчо“. Сто години по-рано баба й е помагала на унгарските емигранти и е укривала революционери.
Краят
След 9 септември 1944 г. на 2 ноември Тонка и Нико са поканени „за справка“. Народният съд ги обявява за безследно изчезнали: той на 2, тя на 5 ноември. Срещу Нико са фабрикувани доказателства за „фашистка дейност“. На 30 март 1945 г. - пет месеца след убийството му - е осъден на смърт, конфискация и глоба. За Тонка няма дело. Според слухове е разстреляна, защото станала свидетел на масовото убийство в Балюв дол. Четири месеца по-късно Милкана умира от менингит.
Така е прекъснат един живот, осмислен с милосърдие и състрадание. И ето ни тук, сред семейните фотографии и ръкописи с рецепти на френски и български.

Веселина АНТОНОВА
Велислава ДОНЕВА