Още една незабравима седмица с цветни преживявания записа в биографията си русенският Морски скаутски клуб „Приста скаут“, който за седем вълшебни дни беше домакин на своите приятели от Варна и Елена. Тамошните клубове „Владислав Варненчик“ и „Острец“ бяха посрещнати от русенчетата, които ги отведоха в комфортната за летни приключения база в село Бръшлян. Тази година националният скаутски лагер беше предвиден за групата на най-малките скаути - така наречените „вълчета“, които са на възраст от 7 до 11 години. 
Общо малките вълчета бяха 66, но заедно с доброволците, лидерите и стафски екип - младежи от „по-зрялата“ група на венчър скаутите, които са на възраст 15-18 години, целият лагер наброяваше над 100 човека. 
В двора на Туристическия информационен център, в който е преобразена някогашната детска градина, хлапетата бяха разпънали палатки. С откриването на лагера се забива и брадвата - и вече всички скаути, дори и най-малките, знаят, че 
ако падне брадвата, лагерът се разтуря
обяснява Капитана Теодор Пеев под издигнатото скаутско знаме. Всички живеят по време на лагера на палатки, Сградата на туристическия център само ни дава сигурност - че ако се наложи, ако ни връхлети буря, поройно бедствие, веднага ще можем да се приютим на сухо в зданието, уточнява Капитана. 
Седмицата от началото на месец юли беше наситена за момичетата и момчетата с разнообразна програма. Както си му е редът, децата попълниха своята скаутска колекция от умения и знания, които са част и от програмата за неформално образование на Организацията на българските скаути като цяло и на морски скаутски клуб „Приста скаут“ в частност. Как се пали огън /и едно от най-важните и задължителни познания - къде!/ и как се приготвя храната на огън - това малките скаути практикуваха фактически през всичките дни от летния си лагер. Е, 
мастършефът беше Асен Божанов от групата на венчърите
който заедно с другия венчър Калоян беше в ролята на стаф - екип помощници. Наесен Асен ще бъде ученик в 11 клас в Дойче шуле, но понеже много обича да готви, а пък скаутското движение му е втора природа, не пропуска да помогне на командирите и доброволците, като заедно с това си доставя удоволствието да изненадва с вкуснотии малки и големи. Впрочем Асен беше момчето, което преди две години зае първо място на Фестивала на рибената чорба в Бръшлян и още тогава бе признат от журито за майстор кулинар. Тази година в менюто на вълчетата Асен Божанов беше предвидил най-различни изкушения, сред които шишчета, салати, спагети и, разбира се, месене на традиционния скаутски хляб, който се пече на жар. Обичам да готвя, а другите скаути и лидерите забелязаха това и като ме лепнаха, няма отърване, подмята Асен мимоходом, докато отива към походната кухня, за да се залови за рибената чорба. 
Имаме тук и още една важна подробност, отбелязва не без удоволствие Капитана Теодор Пеев. „В нашия лагер няма да се види нито една пластмасова чинийка, нито една пластмасова виличка или лъжичка! 
Подписали сме договор с WWF, че няма да използваме пластмасови прибори
които замърсяват природата и десетилетия наред не се разграждат. Купили сме купички, чашки, прибори - и сега след всяко хранене ела да видиш какво миене настава!“, смее се Пеев. 
Децата наистина се научават на много полезни и ценни умения. Получават представа как може да се окаже първа помощ, учат се да плуват, да стрелят с лък и с въздушна пушка. Тази година в програмата бяха включени и простички дърводелски умения - вълчетата енергично обработили с шкурка дървени дъсчици, към които после прикрепили тръбички за стрелба с фунийки - едно малко позабравено на фона на електронните игри детско развлечение. И като стана дума за електроника - през всичките лагерни дни няма телефони, няма таблети, няма телевизия! Разбира се, родителите постоянно имат връзка с Капитана и с помощниците му, но обичайното мрънкане от рода на „Искам си възглавницата“ и „Кога ще ме вземеш“ просто са си останали в домовете на скаутите-вълчета.    
Другото, за което няма място и време, е скуката. Когато не се катерят по въжени конструкции или не се припичат край басейна, скаутите рисуват български шевици върху тениските си, разучават стъпките на хора и ръченици, разпознават дърветата, тревите и билките, както и по-конкретно - флората и фауната на защитената влажна зона „Бръшлян Калимок“. Тази година в програмата им бил включен и нов момент - срещи с историите на великите мореплаватели и откриватели. Тези истории децата превърнали в драматизации, които показали в една от творческите вечери.