Емблематичният български бас Юлиан Константинов ще изпълни ролята на Рамфис в спектакъла на „Аида“, който ще се проведе днес от 19 часа  в залата на Държавна опера-Русе.  
Юлиан Константинов, без преувеличение, е медийна знаменитост. Колоритното му присъствие в различни телевизионни формати го приближава до всяко българско семейство. За ценителите на операта това е певец с образцова артистична кариера, който разнася славата на България, пеейки  в най-големите оперни театри на света - Ла Скала, Метрополитен, Ковънт Гардън, Опера Басти в Париж, Виенска държавна опера и много други. Ден преди пристигането си в Русе Юлиан Константинов даде интервю специално за читателите на вестник „Утро“.

Мая ВАСИЛЕВА
- Здравейте, Юлиан, русенската публика е нетърпелива да види Вашето изпълнение на Рамфис в операта „Аида“, но искам първо да Ви попитам с какво настроение идвате в Русе?
- Всеки път е вълнуващо да участваш в спектакъл от толкова висока класа, какъвто предстои да представим утре вечер /интервюто е взето вчера - б.р./. Освен това Русе е може би най-важният български град преди Освобождението, неслучайно са го наричали Малката Виена. Имам чудесни спомени и впечатления от хора на Русенска опера, от солистите, от оркестъра, въпреки че в последно време артистите пътуват много, не е като преди 30-40 години. 
- Говорите за това, че динамиката се е променила, големите български гласове гастролират по света и все по-трудно могат да бъдат задържани с т.нар. щатове в български театър. На 30 юли Русенска опера организира гала концерт и  ще посрещне много от своите емблематични певци, които разнасят славата ни зад граница, като баса Мартин Цонев, сопраното Светла Кръстева и много други. Но да се върнем към днешния ден и предстоящия спектакъл на „Аида“. С ролята на Рамфис Вие сте гастролирали в едни от най-престижните европейски оперни театри, като Театър Реал в Мадрид, Римския оперен театър и др. Сега предстои да се включите в новата постановка на Русенска опера, дело на международен екип, която на премиерния си спектакъл удиви публиката с майсторска режисура, хореография и сценография, чиято стилистика, без да е авангардна, зададе една много висока естетическа мяра. В тази връзка искам да Ви попитам, дали имате вкус към по-класически режисьорски интерпретации или предпочитанията Ви са на страната на  авангардни и провокативни постановки?
- Не може да се каже с една дума. Това което става по принцип в оперните театри, не само в България, не ми е по вкуса, защото то е провокирано от една несмелост, дори слабост на режисьорите, да направят една истинска класическа постановка. Съответно комплексът е породен от  това, че някой може да каже, че правят остарял спектакъл. Търсят се самоцелни провокации, които според мен не трябва да бъдат в основата на това, как се прави опера в 21 век. Съвременна постановка трябва да се прави със всички съвременни постижения на техниката, но без огромни скокове в пространството и времето, които са изключително нелогични. Смятам, че чудесен баланс между класическа мяра и иновации е постигнал екипът на Русенска опера с новата си постановка на „Аида“, в която ще участвам и аз.
- В тази връзка искам да попитам, какво сме запазили днес като престиж пред света, съизмеримо ли е нивото на българското оперно изкуство като цяло, с това, което се представя в останалите театри в Европа, например? 
- Запазили сме незабравимия бум на нашите певци през 60-те и 70-те години, който се повтаря в някои днешни изяви на певци като Красимира Стоянова, Владимир Стоянов, който за мен е еталон за високо ниво. Случват се спектакли като „Аида“ в Русе, който е повод да съм тук сега. За съжаление в момента в България има малко млади продължители на високите традиции. Имам добри приятели, които преподават в консерваторията, които казват, че всяка година има все по-малко студенти, приемат, едва ли не всички явили се. Все по-малко привлекателна за българина е професията на оперния певец, това е проблемът. Коренчето на проблема обаче трябва да се търси по-назад, още в семейството, където се култивира вкусът на българина към този вид култура. За съжаление трябва да минат години, за да видим промяна. 
- Какво доверие изпитвате към суперлативи, не девалвираха ли „титлите“ като „световна знаменитост“, „звезда на Ла Скала“ и подобни?
- Отдавам използването на подобни епитети на  неграмотност. Защо, например, се говори само за оперни прими, а оперни „секонди“ няма, нима е възможно всички да са прими? Това е наивистично. Но вероятно подобна реторика се определя не толкова от домашното възпитание, а от търсенето, от пазара. В условията на пазар суперлативите се обезценяват, обезценяват се думите и няма реална представа кой, къде, как, какво е постигнал и с какъв труд го е направил.
- В такъв случай, бихте ли споделили, кой комплимент най-много Ви радва, кои думи смятате за пълни със съдържание и Ви изпълват с гордост.
- При мен нещата са малко по-различни. Още от ранна възраст създавам впечатление, че нямам необходимост някой да ми каже „Браво!“. Истината е, че аз също се притеснявам преди и по време на спектакъл. Това е във връзка с комплиментите. И все си спомням, колко съм се надявал моят учител, Асен Селимски, да ми пише поне петица, защото той винаги казваше - и това беше най-голямо признание - е, добре, съвсем добре. 
- Благодаря Ви, Юлиан, за споделеното с нашите читатели време. Последните Ви думи ми звучат като чудесна поанта на разговор, който се надявам да продължим със средствата на изкуството довечера на сцената на Русенската опера.