Никой не знае колко живота е спасила една симпатична и отговорна лекарка, дори тя самата. Защото освен с професионалната си компетентност и решителност е връщала в съвсем буквалния смисъл пациенти към живота и с човешката си съпричастност и всеотдайност. Говорим за анестезиолога в АГ комплекса към Университетска болница "Канев" д-р Татяна Русева, която миналата седмица бе отличена от Българския червен кръст като кръводарител №1 в Русе с над 50 донорства за 24 години.
Д-р Русева се определя като човек на емоциите, които разумът често се опитва да пребори, но в края на краищата първото впечатление от преживяното и вътрешният отклик натежават при решенията й както в личния, така и в професионалния й живот.
Благото на пациента за мен е на първо място, но изборът как да подходя към него и как точно да си организирам дейността спрямо него зависи точно от една вътрешна емоция, която ми подсказва какво точно трябва да направя в даден момент в операционната зала, казва д-р Русева.
Нейният път към медицината, която до голяма степен е наследствена професия, не се вписва в този шаблон. В семейството й няма лекари, които да я поведат и ориентират в сферата на здравеопазването, но когато взема решението накъде да се насочи, родителите й, естествено, а подкрепят безрезервно.
Съдбоносния избор Таня прави на 19 години,
през 1993-а, когато е в 12 клас в Английската гимназия в Русе. Тогава всички колебания - а те никога не са малко, защото лекарската професия е една от най-трудните и обсебващите - са преодолени и решението й е твърдо. 
Усещането, че да станеш лекар е нещо много трудно, много отговорно и би било много вълнуващо, не ми даваше мира. Освен това много мои приятели от предни випуски на гимназията влязоха в медицински университети и емоциите от техните разкази за първите стъпки в обучението ме грабнаха и окончателно ме насочиха към лекарската професия, разказва д-р Русева.
След абитуриентския бал Таня започва здрава подготовка и на кандидатстудентските изпити в Медицинската академия в София се представя блестящо.
Още в първи курс, през 1994 година, младото момиче решава да участва в кампания за кръводаряване, организирана от нейни състудентки-доброволци в БЧК. И след като разбира, че няма нищо страшно, започва да дава кръв поне два пъти на година.
След първото кръводаряване ме обзеха гордост, че издържах на процедурата и радост, че съм помогнала на непознат в нужда,
казва д-р Русева.
През 2000 година по време на стаж в хирургическо отделение, дипломираната вече д-р Татяна Русева се влюбва в хирургичната специалност с всичките й емоции, вълнения, непосредствени отговорности и необходимостта от вземане на незабавни решения. Асистентите, които водят практиката обаче, й казват, че хирургията не е специалност за една жена и я насочват към анестезиологията. И след като се докосва до нея, д-р Русева разбира, че наистина това е нейната специалност. По време на специализацията младата лекарка пак е в операционна зала, отново я води емоцията, но този път емоцията за спешност и необходимост от висока организираност.
Тъй като местата за държавна поръчка вече са свършили, д-р Русева започва платена специализация. 
Към тази специалност, която обхваща много сфери от медицината, 
ме привлече неизменното усещане за радост от овладяването на физиологични процеси в човешкото тяло. Да облекчиш болката, да осигуриш безчувственост, за да предпазиш човек, да отнемеш и върнеш съзнание, а още повече да участваш в реанимационни действия, както и работата с колеги от оперативните специалности, се оказаха силно вълнуващи за мен. Толкова категорично се влюбих в тази специалност, че с подкрепата на родителите си четири години специализирах платено в УМБАЛ "Александровска" в София, с радост се връща в началото на професионалния си път лекарката.
През 2004 година д-р Русева вече е дипломиран анестезиолог, но се сблъсква с неочакван проблем - нито в София, нито в Русе болниците търсят анестезиолози. Където и да почука, й отговарят, че нямат нужда от такива специалисти, за разлика от момента, когато има голям недостиг на анестезиолози.
Точно тогава болницата в Тутракан я приема и тя изкарва там четири години, 
в които се научава да се изправя сама пред отговорностите на професията и да поставя акценти в работата си. 
Там среща бъдещия си съпруг, който също е анестезиолог и не след дълго двамата минават под венчилото, а после им се ражда син - Русин.
Така тутраканската болница хем ми даде начало като стабилен анестезиолог, хем ми даде старт в личния живот, допълва с усмивка д-р Русева.
През 2008 година се отваря място за анестезиолог в АГ комплекса и специалистката работи там вече 10 години.
Впрочем, в професионалната й биография има още един епизод, който само потвърждава правилността на избора й. Преди да влезе в дома на родилната помощ, д-р Русева за кратко е ординатор в отделението за палиативни грижи в Комплексния онкологичен център. Там жената, посветила се на облекчаването на страданията, 
се сблъсква с другия полюс на човешките преживявания
и окончателно решава да работи по специалността си.
Освен в Родилно отделение, д-р Русева дава дежурства всеки петък в Многопрофилната болница в Бяла, където с детския хирург д-р Пламен Кожухаров оперират деца в екип. За нея това е един от приятните ангажименти, защото обича децата и родилките, а контактите с тези две категории крехки пациентски групи й носят истинско удовлетворение.
По време на работата си като анестезиолог Таня Русева постоянно се сблъсква със ситуации, които изискват спешно кръвопреливане. Неизбежно става и свидетел на трудностите на близките да осигурят кръв и на драмите на нуждаещите се, когато близките не могат да намерят кръводарители. Това допълнително я мотивира да продължа безвъзмездно да дарява кръв.
Фактът, че по този начин мога да съм полезна за някого, в повечето случаи напълно непознат, се оказа силен стимул да приема кръводаряването като свой ангажимент и сама си поставих за цел да посещавам отделението по трансфузионна хематология два пъти в годината, което напълно ме удовлетворява. 
Най-хубаво е чувството на излизане от кръводарителския център, че си изпълнил една своя лична мисия, 
която за пореден път е в помощ на някого. Наричат кръводаряването благороден акт, а аз бих казала, че това е облагородяващ акт за кръводарителя. Мотивацията за него трябва да е лична, но хората се сещат да дарят кръв при необходимост поради заболяване на близък или при организирана кампания, посочва д-р Русева. 
И уточнява, че не е предполагала, че с този  акт ще получи награда от ОС на БЧК, макар определено да се радва на вниманието и уважението от страна на организацията.
В личен план съм щастлива майка на прекрасно 7-годишно момче, което вече се е научи да живее с често отсъстващи от дома лекари.
Първата мечта на Русин е била да стане космонавт, но сега вече иска да е лекар. Родителите не настояват да последва техните стъпки, макар че се гордеят с неговата съпричастност и състрадателност към всички живи твари.
В момента най-добрият учител в живота ми е малкият Русин, 
защото в тежки ситуации той ми казва да спра, да си почина, да се усмихна и да продължа с нови сили, обяснява д-р Русева.
И ако това ви се струва много зряло, почакайте. Защото още на три годинки Русин казва на мама и татко, че ги е избрал, за да може да им помага. Това изказване трогва двамата лекари с мъдростта си, затова не е чудно, че те имат пълно доверие на второкласника в Европейското училище.
Как се разтоварва един лекар, чиято работа всеки ден го сблъсква с някои от най-тежките мигове в живота на човека? С общоприетите разходки и четене на книги, но и с нещо изненадващо - с рисуване. Което обаче не е чудно за човек, който обича живота и се доверява на емоциите си.