През 1946 г. в една книжарница в Лос Анджелис влиза 22-годишен младеж, който прави впечатление на младата продавачка. Денят е ясен и топъл, а младежът е с дълъг шлифер с дълбоки джобове и куфарче в ръка. Първата мисъл на 20-годишната девойка е „Той ще краде“. Подозрителният млад мъж обаче обикаля спокойно книжарницата и спира пред момичето, за да я покани да излязат на кафе. Това е първата среща на бъдещия писател Рей Бредбъри с бъдещата му съпруга Маргерита Маклайър. Кафето на двамата се превръща в романтични вечери, една година по-късно - в брак, а бракът - в 56-годишен семеен живот и четири дъщери. Когато се женят, Рей има само 8 долара в джоба си и големи амбиции да получи признание като писател. Маргерита толкова много го обича, че остава на работа на пълен работен ден, за да може той да пише на спокойствие вкъщи - нещо нечувано през 40-те години на миналия век. Рей й се отблагодарява с книги, които печелят световна слава, и с вечна любов към единствената жена в живота му.
Славата обаче не идва веднага, макар че още през 1947 г. той печели наградата „О‘Хенри“ за най-добър къс разказ. Бредбъри обикаля издателствата и предлага свои произведения. Така при един млад редактор в списание „Мадмоазел“ попада „Завръщане вкъщи“ - история за единственото момче човек в семейство на свръхестествени същества. Редакторът решава да го публикува и така разчиства пътя пред Рей Бредбъри, който още същата година издава сборника разкази „Мрачният карнавал“. Всъщност награденият „Завръщане вкъщи“ пресича пътищата на двама класици, макар и в различни жанрове - младият редактор в „Мадмоазел“ е Труман Капоти.
Младото семейство Бредбъри живее повече от скромно в квартира под наем, за която плаща 30 долара. Заради оскъдния бюджет, с който разполагат, се хранят почти спартански. За щастие Рей е свикнал с този икономичен режим, дълги години е карал на сандвичи, хамбургери и доматена супа. По-късно той разнообразява значително менюто си, но любовта му към доматената супа си остава все така непобедима. Докато Маргерита е на работа, Рей пише, а през почивките чисти дома и приготвя вечеря. Обикновено това беше доматената супа на „Кемпбъл“, казва по-късно в едно интервю писателят. „Кемпбъл“ е американска фирма за производство на консервирани супи и други храни, създадена през 1896 г., която съществува и до днес и продава в повече от 120 страни по света. Супите й са толкова известни, че Анди Уорхол прави цяла изложба с картини с нарисувани консерви със супа, които излага в галерия „Феликс“ в Лос Анджелис през 1962 г.
Рей изневерява на любимата си доматена супа при специални случаи, когато отива в местното кафе „Clifton“, което привлича гладни писатели и художници с обещанието никой да не остане гладен. Понякога той сяда сам в странично сепаре и се наслаждава на безплатната лимонада, а по-късно превръща кафенето в седалище на Обществото за научна фантастика. Но дори и когато славата му се устремява към висините и банковата му сметка набъбва, Бредбъри остава верен на любимото си ястие - доматените супи „Кемпбъл“, от които поръчва по дузина кутии. 
Това, че обича консервираната доматена супа, не означава, че Бредбъри просто отваря консервата и сяда да яде. Той правел различни експерименти за вариации на любимото си ястие. През 1989 г. неговият приятел Джак Смит публикува в „Лос Анджелис Таймс“ рецептата на писателя за „Течна пица“: „Нужни са 1 кутия доматена супа „Кемпбъл“, 1 л мляко и 1 кг крекери. Супата се загравя, добавя се млякото и се слагат натрошените крекери. Бърка се, докато заприлича на течна пица“.
„По едно време бях планирал, като умра, да сложат пепелта ми в кутия за доматена супа „Кемпбъл“ и след това да я заровят на Марс“, казва писателят в интервю за „Плейбой“ през 1996 г. Разбира се, той се отказва от тази идея, защото съобразява, че така феновете му няма да могат да посещават гроба му.
А те, феновете, започват да растат лавинообразно - особено след публикуването на научно-фантастичния му роман антиутопия „451 градуса по Фаренхайт“ в „Плейбой“ през 1953 г. Той го написва само за 9 дни в библиотеката на Калифорнийския университет в Лос Анджелис, а името е от свойството на хартията да се самозапали при 451 градуса по Фаренхайт или 232,78 градуса по Целзий. По това време в Щатите в сила е маккартизмът и шпиономанията и ловът на вещици са в разгара си. Затова не е изненада, че неотдавна декласифицирани документи на ФБР показват, че през 50-те и 60-те години на миналия век бюрото е разследвало автора на антиутопията заради предполагаема симпатия към комунизма. Един информатор пише, че Бредбъри е написал истории, които са „категорично против“ капитализма и че самата научна фантастика би могла толкова да ужаси читателите, че те ще се поддадат на „некомпетентност, граничеща с истерия“ и ще бъдат безпомощни по време на Третата световна война.
Бредбъри доживява до 91 години. Дотогава написва 12 романа, 20 сборника с разкази и новели, филмови и телевизионни сценарии, радиопиеси, поезия, произведения за деца и публицистика. Замисля да проектира сам надгробния си паметник, на който да са изписани заглавията на книгите му. Но днес на гроба му  в Уестууд Мемориал Парк в Лос Анджелис има само един надпис :“Автор на Фаренхайт 451“. И понякога някой оставя глухарчета като благодарност за най-харесвания роман на Рей Бредбъри „Вино от глухарчета“.

Доматена супа Бредбъри

Необходими продукти:
100 мл зехтин плюс 2 с.л.
2 глави лук
3 големи моркова
4 скилидки чесън
6 чаши кубчета бял хляб
2 консерви белени домати
800 мл пилешки бульон
1/2 чаша сухо червено вино
100 г настърган пармезан
свежи листа босилек
сол
черен пипер
Начин на приготвяне:
100 мл зехтин се загрява и в него се слагат нарязаните ситно лук, чесън и моркови. Готвят се 10 мин на умерена температура. Добавят се 3 чаши хлебни кубчета и се готви още 5 минути.
Доматите от консервите се пасират кратко, за да останат на по-едри парчета. Добавят се към задушените зеленчуци заедно с бульона, червеното вино, нарязан босилек, сол и черен пипер. След като кипне, супата се оставя да къкри 45 мин на умерена температура, частично покрита.
През това време останалите хлебни кубчета се разпределят в тава върху хартия за печене, наръсват се с 2 с.л. зехтин и част от настъргания пармезан. Пекат се в предварително загрята на 180-190 градуса фурна 20-25 мин до златистокафяв загар.
Когато супата е готова, се разбърква хубаво с телена бъркалка, за да не остават големи парчета хляб и зеленчуци. Добавя се останалият пармезан и при необходимост още сол и черен пипер. Сервира се гореща с крутони и листа босилек.