На 84-годишна възраст в дома си почина художникът, общественик и колекционер академик Светлин Русев.

Малко преди рождения си ден на 14 юни и часове след 24 май, деня, който той приемаше за личен празник, след бурна кариера в изкуството, инфаркт посече сърцето на ученика на професор Дечко Узунов. Но той остави след себе си свят от ученици, последователи, обичащи го хора и огромно творчество.

Член-кореспондент на Академията за изящни изкуства в Берлин, почетен председател на АИАП в Париж, почетен член на „Ника-Кай“ в Япония и на „Кюнстлерхаус“ във Виена, академик на БАН, почетен доктор на Шуменския университет – това е само малка част от биографията му, отдавна надхвърлила пределите на България и позната по целия свят.

"Живеем във време на огромна информация, не трябва да се изгубваме, а да си дадем сметка за това, заради което сме на този свят", казваше маестрото.

„Ние сме съучастници във всичко това, което наричаме безпаметие. Така или иначе, това е съзнанието за нашето съучастие в това, което така или иначе сме принудени да търпим, пък и не винаги сме принудени, а си го търпим, даже го поощряваме в определени моменти, както е случаят с паметника“. Това са негови думи за съдбата на монумента „1 300 години България“, на който беше страстен защитник.

Беше поклонник и ценител на творците, и показа най-ценните живописни платна от огромната си колекция в навечерието на 24 май в галерия „Средец“. Една от последните му изложби се казваше „Забравен дом“. Сега той тръгна към вечния небесен дом при другите големи и ярки звезди на България. А те не угасват.

Поклон пред паметта му!