В два поредни дни една зала в самия център на италианската столица ще се превърне в дом на багрите, песните, звуците и рецитациите в русенското село Щръклево. В Българския институт в Рим, който се намира на една от централните улици, „Мадонна ди Кампиля“, датите 12 и 13 май ще бъдат посветени на цветовете на една пъстра душевност, каквато е многоликата душа на щръклевчани - от различни етноси, с различни нагласи, с разнообразни дарби и с различна готовност да отворят сърцата си пред непознат човек. Работата е там, че този „непознат човек“ очевидно така незабележимо, но здраво е успял да влезе във въпросните щръклевски души, че в селото вече близо година мине не мине и се спомене името Мария Киара - онова италианско момиче, което само пееше, но и караше баби и лели да му пеят български песни, а то ги 
записваше народните песни с главни букви в тетрадката си
Официалното съобщение от Рим гласи: „На 12 и 13 май от 10 до 19 ч в Българския културен институт в Рим на ул.“Мадонна ди Кампильо“ 6 Мария Киара Калвани ще представи своя изследователски проект „Хамакът и песните“. Той е резултат на творческото събирачество на Мария Киара Калвани, която през юли и август миналото лято живя в село Щръклево, за да събере богата колекция от популярни песни и автентично българско народно наследство“.
В римския дом на най-великия български оперен певец Борис Христов /в който от 2006 година се помещава Българският културен институт/ Мария Киара ще представи своя художествен опит, който е натрупала на българска земя, най-вече именно в русенското село, по време на своята артистична резиденция в Щръклево. 
В течение на двата почивни дни - събота и неделя,
Мария Киара ще покаже фотографска инсталация
която ще разкаже на италианските посетители в Дом „Борис Христов“ за дните на приятелство с хората в Щръклево. Фотографиите ще покажат историята на нейните запознанства с щръклевските самодейки, с жените от клуба „Нова надежда“, с гласовитите певици на селото. Но на снимките ще се видят и децата - тези, които си живеят в селото и тези, които са дошли през лятото за ваканцията при своите баби и дядовци. Италианската публика ще придобие впечатление за това как преминават църковните служби в православния храм /и дори как Мария Киара пее заедно със свещеника църковни песнопения/, но също така и как изглежда мюсюлманската джамия и колко сърдечни са представителите на това вероизповедание в близкото до Русе село. Колоритната поредица във фотоинсталацията се допълва от 
приказните гледки, които Мария Киара е заснела 
- къщите в Щръклево, архитектурни красоти и типични за българското село постройки, но също и цветни пейзажи, които разкриват неподражаемата хубост на родните гледки по изгрев, по залез, в тъмнозелените сенки на натежалите от плод дървета или под шарената сянка на асмата в дома, където живя около месец артистичната италианка. 
В парка на Българския културен институт ще бъде окачен другият „персонаж“ от проекта на Мария Киара Калвани: Хамакът! Тъкмо той предизвика толкова много любопитни погледи у млади и стари в Щръклево. И не само това - когато се убедиха, че хамакът е неотменима част от цялата идея на италианката, която продължаваше да го плете, докато слуша песни или докато самата тя пее, тогава към плетенето на шарената люлка се присъединиха и щръклевчанки. 
Този хамак е изработен от цветни прежди, които Мария Киара си е набавяла в различни държави по време на своето обикаляне по Балканите от две години насам. Така
шареният хамак се е създавал в продължение на месеци
докато младата жителка на Рим е обхождала все със тази своя страст да събира изворна култура и изкуство Черна гора, Хърватия, Турция, Румъния, Македония и България. Този балкански хамак беше завършен не другаде, а в Щръклево и там Мария Киара в един от последните дни на своето пребиваване го беше вързала на две дървета - за огромна радост на малките момичета и момчета. Попил тъжни и радостни песни, смехове, закачки, старинни приказки и стихотворения на известни наши поети, хамакът беше опакован от Мария Киара в навечерието на отпътуването й и беше изпратен за Рим по пощата. Той тежи толкова много, че не знам колко би трябвало да доплатя, за да го взема с мен в самолета, смееше се тогава синеоката италианка. 
Днес вече тя подготвя своята 
пъстроцветна люлка, запечатала движенията на стотици ръце
боравели с двете големи дървени куки, за поредното приключение на хамака: в двора на дома на великия басо профундо. 
Има нещо много символно в това, че Мария Киара представя своя проект с главен акцент българските песни тъкмо тук, където Борис Христов щедро разгръщаше своя неповторим талант пред млади българи, като не само им даваше познания и шлифовка в своята академия, но често той и съпругата му Франка буквално са хранели и приютявали талантливи дарования. Чудесно е, че представителите на българската култура, които обгрижват в момента Българския културен институт, са оценили това, което е направила Мария Киара Калвани, събирайки и подреждайки в своите колекции автентично българско изкуство, запазено през вековете. Точно в дома на
човека, който трепетно носеше България в сърцето си
години наред, ще прозвучат записите на песните, които е направила Калвани. Това ще стане в голямата концертна зала на Дом „Борис Христов“ по време на прожекцията на видеоклипа „Моят твой дом - Моят дом у дома“. Направих го със съдействието на някои жители на Щръклево, които ми дадоха възможност да се озова възможно най-близо до устните традиции на вашата страна“, разказа дни преди представянето на проекта италианката. И с развълнувана усмивка и с благодарност си припомня своите щръклевски приятели - за Джинка и Мария и техните песни, за Геновева, която й показала музейната сбирка на Димтър Добрев, издателя на единствения в България селски литературен вестник, за планините от жито, на фона на които се е снимала с Данка Матеева, за сърдечния отец Румен Трофилов, който любезно й превеждаше от и на италиански... 
Със сигурност и самата Мария Киара ще си попее през тези два български и по-точно щръклевски дни, в каквито ще се превърнат идните събота и неделя в центъра на Рим. Родена в Умбрия, където за първи път се проявило нейното влечение към пеенето, в Рим тя пее в смесения хор на известната италианска композиторка, музиколожка и събирачка на старинни калабрийски и други песни Джована Марини в Рим - втория по слава хор в Италия. И е много вероятно Мария Киара да не се удържи и да запее и сега щръклевските песни, които й станаха любими миналото лято: „Бяла Петранка“, „Мари моме, малка моме“ и 
най-любимата песен - „Ой, Вело, Вело“
Дълбините, извиращи от българските народни песни, ме опияняват, призна преди година италианката. В тях са запазени общите аспекти между хората, независимо от тяхното вероизповедание, от границите, в които живеят, от обстоятелствата, климата, нравите, убедена е тя. И сега се радва, че финализирайки своя пореден артистичен проект по такъв начин - като прави много италианци и българи съпричастни към нейните чудесни и вълнуващи открития, така и самата тя се връща към Щръклево - мястото, където миналото лято тя се чувстваше толкова щастлива, сякаш се беше върнала в собственото си детство в прекрасната слънчева Умбрия.