Майки на деца с увреждания запалиха вчера свещички в знак на недоволство от социалната и здравната система и от образованието пред сградата на общинската и областна администрация. Но и като символ на погребаното бъдеще на децата в България, както обясни една от протестиращите - Силвия Дянкова. Протестът им мина под наслов „Код: Черно“ и бе част от националната кампания на родители на деца с увреждания, които непрекъснато трябва да се борят както с медицински кошмари, така и с бюрократични подигравки и абсурди. 
Искаме детски надбавки за всички деца, независимо от дохода на семейството; реална пенсия за децата полусираци, а не някакви 80 лева на месец; постъпването в детска градина да не е като война, а правителството да смени своите приоритети и не да поставя на първо място откъде ще мине магистрала „Струма“, а да се погрижи за нашите деца, заявиха майките на площада.
„Искаме системата най-накрая да започне да работи в полза на нашите деца. Искаме промяна в социалната политика, в образованието и здравеопазването. Никой не ни чува“, заяви Бахтишен Джуджева, която е майка на дете с увреждане.
Тя обясни, че синът й е на 34 години, лежащо болен е и има нужда от денонощна грижа. Инвалидната му пенсия е 140 лева, а с тези пари не може да се преживява.
„Искаме децата ни да се върнат в България. Имам две деца, като едното е в чужбина. Искам да се върне, за да сме заедно. Искам децата ми да живеят нормално“, каза Валентина Тодорова.
„Ние двамата със сина ми Еркан общо имаме 465 лева пенсии - той по болест, аз по трудов стаж. Нямаме даже минимална заплата, не може да се живее така. За да оцелеем, ходя да чистя. Като е хубаво времето, го вземам с мен. За да мога да работя - пея му и чистя. За да можем да оцелеем. Той е на 21 години, на памперси е, на лекарства, аз имам нужда от лекарства, как се издържа? Ако не работя, няма да можем да оцелеем. Ходя с него, но в тролеите няма платформа за качване, трудно ни е, едва издържам. Бащата на сина ми искаше да го пратим в дом, аз не се съгласих и съм разведена. Сама с мъката си съм. Дали съм болна или здрава трябва да го гледам и да го обслужвам. Нямам право да се разболея. Със счупено рамо съм в момента, но няма кой да ме замени. Не ни е лесен животът, просто сме забравени, разказа сподавяйки риданията си Бакие Османова, която ще навърши 64 години на 10 май. 
Майките разпънаха и транспаранти с надписи - „И аз искам да живея!“, „Децата с увреждания могат да са щастливи и да носят щастие, ако имат любовта на всички нас!“.