Всеки трети жител на областта изпитва материални лишения, а 101,7 хиляди живеят в риск от бедност или социално изключване. Това са почти половината от всичките 220 хил. жители на региона. Линията на бедност е изчислена на 377 лева месечно и под нея живее 21,6% от населението. Това показва изследване на Националния статистически институт.
Данните сочат, че населението на Русенска област, живеещо в материални лишения, се увеличава - от 33.3% при предходното изследване, до 34,1% сега.
От основни продукти и услуги се лишават 31.5% от мъжете и 36.7% от жените, докато предишната година тези показатели бяха съответно 29.5% и 37%. Повече са и хората в риск от бедност или социално изключване съгласно приетите в стратегията „Европа 2020“ критерии. Според изследването в тази група попадат общо 100.5 хиляди човека - 42.7 хил. мъже и 57.8 хил. жени. Година по-рано в риск са били 91.8 хиляди жители на областта.
Тези отрицателни тенденции обаче са в резултат най-вече от факта, че самата линия на бедност е качена доста по-високо - от 301 лева през 2016 г. до 377 лева за миналата година. Според приетата в Европейския съюз методология, тя се изчислява като 60% от средния нетен доход на едно лице от домакинството, така че е относителен, а не абсолютен показател. Линията на бедност в областта се покачва с 25,3 на сто, което е резултат от по-високия размер на средните доходи. И ако през 2016 г. за бедно се смята четиричленно семейство с доходи под 7589 лева годишно, за 2017-а този показател е 9508 лева.
Такава е ситуацията в почти цялата страна. Линията на бедност за 2017 г. намалява спрямо 2016 г. само в две области - Сливен (с 4.2%) и Монтана (с 2.5%). Основната причина за по-ниския размер на линията на бедност се дължи на намаляването на средния размер на дохода от пенсии с 16.7%. В Русе средният размер на дохода от трудова дейност се покачва с внушителните 37.9%, което се дължи както увеличените заплати, така и на броя на работещите в областта. Така процентът на бедните в Русенско се увеличава от 20.7% на 21.6%, но на едно доста по-високо средно ниво.
Системата за социална защита има съществено значение за редуциране на бедността. Данните от 2017 г. показват, че ако в доходите на русенските домакинства се включат доходите от пенсии, но се изключат останалите социални трансфери (обезщетения, социални и семейни помощи и добавки), равнището на бедност се повишава от 21.6% до 27,1% или с 5.5 процентни пункта. Ако се изключат и пенсиите, бедните нарастват до 38.5%.
Въпреки че средната работна заплата в Русенско е доста под средната за страната, линията на бедност от 377 лева е над средната за България - 351 лв. Това е така, защото в структурата на доходите заплатите заемат само около 50%, а останалите компоненти (пенсии, социални обезщетения и др.) не са чак-толкова по-ниски от тези в София. Всъщност ако се извади столицата от сметките, всички данни за средни заплати и доходи в страната ще се променят драстично, но за съжаление такава съпоставка - столица срещу провинция, националната статистика не прави. 
Ако се гледа само линията на бедност, Русе е на пето място в страната, след София - 511 лева, Габрово - 399 лв., Стара Загора - 396 лв. и Варна - 379 лв. Тъй като по заплати сме чак на десето място, основен принос за пренебрежимо малкото изоставане на Русе в тази класация има сравнително ниското неравенство в разпределението на доходите в областта. Отношението между доходите на най-бедните и най-богатите 20% от домакинствата е 5.4 пъти и е петото най-ниско в страната. За сравнение, в Сливен най-богатите 20% получават 13 пъти повече от най-бедните, а средното отношение за страната е 8.2. Това неравенство обаче се увеличава - през предходната година съотношението в Русе е било 4.8 пъти, през 2015 г. - 4.5 пъти, а през 2014 г. - 4.2 пъти.
Коефициентът на Джини, който е най-използваният в света за определяне на разликата между благосъстоянието на бедните и богатите в едно общество, показва същата тенденция за увеличаване на неравенството. За Русе той е 30.1 и е много под средния за страната (40.2). Този показател през миналата година остава на същото ниво от 30.1%, но през 2014 г. бе 26,2%. В нерадостната класация по социално неравенство слизаме едно място надолу и вече сме четвърти в страната след Търговище, Кюстендил и Перник.