В България вариант, който дели страната на 4 района - Дунавски, Родопско-Тракийски, Черноморски и Западен, е най-удачният и в дългосрочен план е най-добрият от предложените. Районите имат обосновани географски характеристики, което е също толкова важен критерий, както и броя на населението. Населението е относително равномерно разпределено и няма опасност някой от районите да се доближи до минималния праг от 800 000 души. Дунавският регион в този вид (сливане на Северозападен и Северен централен), освен всичко друго, е и част от българско-румънската трансгранична програма. Той обхваща от наша страна всички области от Видин до Силистра - точно 10 с едно перспективно население от грубо 1 500 000 души. Основните му инфраструктурни репери са четвърти коридор от моста при Видин през София към Гърция, коридор 7 - самият Дунав и 9-и коридор, който идва от Хелзинки, Букурещ, Русе и след това Русе-Велико Търново. Магистралата „Хемус“, която е в процес на изграждане, оформя гръбнака на този регион. Това посочва архитект Белин Моллов, който е бивш заместник-министър на регионалното развитие в кабинета „Сакскобургготски“ и автор на аргументация за това коя е най-добрата концепция, която България трябва да избере в своето прерайониране. 
При варианта с четири района се очаква Русе да е център на Дунавския район, в който ще бъдат включени Видин, Монтана, Враца, Плевен, Ловеч, Велико Търново, Габрово, Разград и Силистра. 
Той обхваща 30,5% от територията на страната, като този вариант осигурява дългосрочна демографска устойчивост. Дунавският район за планиране се стабилизира на 1 500 000 жители, Черноморският на 1 900 000 жители, Южният на 1 700 000 жители, а Софийският на около 2 милиона жители. При него са отчетени природните дадености, съобразен е с географските характеристики на територията на България, селищната мрежа, центровете на растежа и осите на развитие. Отчетени са културно-историческите предпоставки, както и съвременните тенденции за развитието на инфраструктурите - европейските транспортни коридори, както и възможностите осъществяване целите и приоритетите на макрорегионалните стратегии за Дунавския и Черноморския макрорегиони и програмите за Европейско териториално сближаване. С тази промяна може да бъдат създадени силни и жизнени райони, които да са добре географски обособени и стабилни по отношение броя на населението, посочва арх. Моллов.
Не мога да си обясня споровете между отделните градове за това кой да бъде център на своя регион, тъй като от това не произтичат привилегии, заявява експертът.
През следващия планов период регионите ще се делят на 3 групи - изостанали, които произвеждат под 75% от средния брутен вътрешен продукт на Европейския съюз, региони в преход и напреднали. Половината от помощта по европейските програми ще бъде за изостаналите региони, така че район, в който влизат Видин, Враца и Монтана, ще привлече повече евросредства, обяснява той.