Автократичен лидер за едни, герой на нацията за други, наречен на шега от Жан-Клод Юнкер "диктатор", Виктор Орбан постигна в неделя убедителна победа в третите последователни парламентарни избори. Това му осигури още четири години на власт начело на една страна, която този бивш либерал и противник на имиграцията, промени дълбоко. Така Франс прес коментира изборната победа на Орбан, чиято партия по предварителни данни отново спечели мнозинство от две трети в парламента.

"Спечелихме, Унгария постигна велика победа“, заяви десноцентристът Орбан пред симпатизанти. "Зад нас остана голяма битка, спечелихме важна победа, която ни дава шанс да защитим Унгария“, каза премиерът, който изгради кампанията си върху борбата срещу миграцията. Той допълни, че високата избирателна активност е отхвърлила всички съмнения към властта.

Преброяването на 93% от бюлетините показва, че ФИДЕС на Орбан получава подкрепата на 48.9 на сто от избирателите, което му осигуряла 133 депутати в 199-местния парламент. Това е с 4 на сто повече подкрепа в сравнение с предишните избори, отново спечелени от Орбан. Втора остава крайнодясната "Йоббик“( "Движение за по-добра Унгария“), която напоследък се придвижва към центъра, с 26 депутати, трети са социалистите с 20 места. В парламента влизат още две малки леви - "Демократическа коалиция“ на Ференц Дюрчани и "Политиката може да бъде друга“, съответно с 9 и 8 депутати.

Това мнозинство позволява на Орбан да променя конституцията. И то при активност на избирателите от близо 70 процента - повече, отколкото на трите предишни парламентарни избори.

В победната си реч Орбан благодари за подкрепата на Ярослав Качински - лидера на управляващата в Полша консервативна партия "Право и справедливост“. Двете политически сили гледат една на друга като на съюзници в битката им срещу институции на Евросъюза, които ги заплашват с глоби и други наказания заради неспазване на общите политики в областта на миграцията и върховенството на закона.

Силната победа на 54-годишния Орбан може да окрили други националисти в Централна Европа, в Полша и в съседна Австрия, както и за очертае по-ясно различията в 28-членния ЕС, посочва Ройтерс.

Европейските лидери обаче не се разбързаха да поздравяват Орбан за успеха му. Неговите националистически изявления срещу "миграционната инвазия", мултикултурализма и предполагаемата намеса на Брюксел във вътрешните дела са повод за безпокойство и за главоблъсканици за част от страните членки, посочва Франс прес, цитирана от БТА.

Но Орбан не остава изолиран. Той, който през 2015 г., нареди да се изградят стотици километри ограда от бодлива тел по границите, за да се спре бежанската вълна и който асимилира бежанците с терористи, се чувства уверен в позициите си заради осезаемото втвърдяване на миграционната политика на някои европейски столици. Орбан, вече съюзник с няколко страни от Централна Европа в "суверенисткия си поход", казва, че иска да работи и с Италия и Австрия за създаването на съюз на страните, които са противници на мюсюлманската имиграция.

Победата на Орбан вече бе приветствана от лидерката на френската крайна десница Марин Льо Пен и от холандския антиислямски депутат Герт Вилдерс, който често посещава Унгария.

Модел за твърдите десници в Европа и отвъд Атлантика, Орбан неотдавна бе наречен "герой" от Стив Банън, бившия съветник на американския президент Доналд Тръмп.

Орбан печели известност, когато е млад либерал на 26 години и дръзва да се противопостави на комунистическия режим в Унгария с пламенна реч през юни 1989 г. на церемония по отдаване на почит на жертвите от въстанието през 1956 г., в която отправя призиви за свобода.

Година преди това той е съосновател на Съюза на младите демократи (превърнал се през 2003 г. настоящия Унгарски граждански съюз (ФИДЕС) и става символ на въжделенията на Унгария да се освободи от тоталитаризма и да приеме западните ценности.

През 1998 г. Орбан става премиер, но четири години след това той е принуден да се откаже от властта след поражение на партията му от социалистите, наследници на бившите комунисти. Това унижение той не забравя никога. Връща се на власт през 2010 г., докато страната му е дълбоко разтърсена от икономическата криза и от скандалите, свързани с предишното правителство на либералната левица. Орбан започва да затяга хватката на партията си върху всички институции в страната, казвайки, че го прави в името на унгарската нация.

Преизбран с убедително мнозинство през 2014 г., Орбан, който е баща на пет деца, заявява възхищението си към руския президент Владимир Путин. Той е и първият лидер от ЕС, срещнал се с Путин след анексията на Крим.

От 2010 г. партията на Орбан ФИДЕС затяга контрола върху редица институции и "противотежести на властта", като медиите или съдебната система, но също и икономиката и културата. Всичко това Орбан направи благодарение на своето супермнозинство, без да се вълнува от критиките на Европейската комисия, на САЩ и на редица международни наблюдатели. Преди изборите Орбан каза, че иска да вземе "морални, политически и юридически мерки" срещу своите противници след изборите. Той каза, че разполага със списък от 2000 души, на които е било платено да свалят правителството му.

Критиките от чужбина срещу Орбан заради накърняването на баланса на властите или за отказа му да приема бежанци, не промениха неговата политика. Освен това той превърна американския филантроп и милиардер Джордж Сорос, финансиращ редица неправителствени организации за граждански права, в своя предпочитана изкупителна жертва, обвинявайки го, че готви план, целящ да удави Европа с мигранти. Интересното е, че Орбан е учил в Оксфордския университет благодарение на стипендия от Сорос.

За след изборите Орбан обеща нов пакет от мерки, кръстен "Спрете Сорос", предвиждащ облагането с данъци на неправителствените организации, подкрепящи имиграцията.

Но Орбан винаги е внимавал да не прекрачва напълно червените линии, тъй като страната му е зависима от европейските фондове за почти всички структурни инвестиции.

Въпреки че в социологическите анкети преди изборите едно леко мнозинство от избирателите се обявяваше за промяна на управлението, опозицията не успя да се мобилизира и да извлече ползи от умората от крайностите на Орбан.

Критикуващи емиграцията на младите, клиентелизма и съмнителните практики във властта, по-специално при използването на европейските фондове, както проблемите в системата на общественото здравеопазване, левицата и либералите, разпокъсани в редица конкуриращи се политически формации, така и не се сториха на унгарците пораждаща доверие алтернатива на тези избори.

Електоратът на Орбан пък му е благодарен за спада в безработица (3,8 процента) и за динамичния икономически растеж (4 процента през 2017 г.)