Д-р Кремена Такова е завършила Медицински институт-София през 1982 г. Веднага след това започва работа в детското отделение на Окръжна болница-Русе, където остава до септември 2017 г. - цели 35,5 години, през по-големия период от които е старши лекар. Има специалност Детски болести и едновременно с работата си в отделението 10 години завежда кабинет по детска хематология. Всяка година повишава професионалната си квалификация, като посещава курсове за всичките видове подспециалности на детските болести, симпозиуми и конгреси.
От февруари 2014 г. д-р Такова има кабинет в Медицински център „Медик консулт“ (срещу спирката на Механотехникума), където приема малките си пациенти. Телефон за записване: 088 290 9725

- Д-р Такова, в началото на новия сезон много хора се оплакват от т.нар. пролетна умора, която основно се дължи на намалените запаси от витамини в организма. Това отнася ли се и за малките ви пациенти?
- Витамините са специфични органични вещества, необходими в минимални количества за нормалната жизнена функция на човека. И когато те недостигат или липсват, това води до болестни състояния, наречени хиповитаминоза и авитаминоза. Разбира се, че тези състояния се отнасят и за децата, тъй като витамините влияят пряко или косвено върху обмяната на веществата, функцията на имунната, нервната, ендокринната система, кръвообразуването и др. А с настъпването на пролетта нуждата от витамини в организма е повишена.
- Тяхната липса или недостатъчност по-зле ли се отразява на детския организъм, отколкото на един зрял човек?
- Да, отразява се по-остро на детския организъм по причина, че растежът и развитието - физическото и нервно-психическото, все още не са оформени. Затова и при тях нуждата е още по-голяма. И понякога се налага да приемат синтетични витамини. Такъв е например витамин Д2, чиято липса може да доведе до рахит.
- Кои витамини най-често създават проблеми при децата?
- Най-често това са D2, B6, А, К - в периода на новороденото, и С. Недостигът на витамин D2 например води до нарушения в развитието на зъбите и ноктите, рахит и др. Недостигът на витамин B6 предизвиква гърчове в кърмаческа възраст, анемия, загуба на апетит, повишена раздразнителност и др. Ако не достига витамин К, това може да предизвика нарушения в съсирването на кръвта предимно на новороденото. Затова когато се родят децата, в първите 3 дни понякога се прави профилактика с витамин К. Както е известно, витамин С стимулира естествения имунитет и неговият недостиг води до предразположеност към простуда, грип и други инфекциозни заболявания, също до лесна уморяемост. Хроничният недостиг пък води до появата на болестта скорбут, но се среща изключително рядко, дори в моята практика не съм се сблъсквала с такъв случай. Витамин А има отношение към растежа и развитието на детския организъм и при неговия недостиг или липса се получава забавяне на растежа, податливост на инфекции, загуба на остротата на зрението, но малко в по-голяма възраст. 
- По какво една майка може да разпознае, че на детето й липсват или са недостатъчни определени витамини, а не се касае за някакво заболяване?
- Когато установи, че има например някаква сухота на кожата, промени в устната лигавица, рагади в устния ъгъл - това може да е признак на липса на витамин А. Ако детето е станало много раздразнително, неспокойно и няма апетит, това може да означава липса или недостатъчно витамин B6. По отношение на витамин D2, трябва да се каже, че неговата липса или недоимък се отнасят преди всичко за кърмаческата и ранната детска възраст и се проявяват с по-изразена апатия, отпуснатост, обилни изпотявания. 
- Правят ли се лабораторни изследвания, които да доказват липсата или недоимъка на определен вид витамин?
- Специфични лабораторни изследвания има за определяне нивото на витамин В12. За недоимъка на другите витамини съдим косвено чрез симптоматичните прояви.
- Какви са най-честите причини да се стига до това състояние на децата?
- Основната причина е недостатъчният внос на витамини с храната. Друга причина са стомашно-чревни разстройства, които могат да бъдат инфекциозни и неинфекциозни. Витамин А например постъпва с храната под формата на каротин, а витамин D като провитамин D. При стомашно-чревни разстройства витамин А трудно може да се усвои, тъй като, влизайки като каротин в организма, се усвоява и разгражда до витамин А в червата. В такива случаи, макар и рядко, прибягваме до лечение с витамини от синтетичен произход. При простудни заболявания и грип пък използваме витамин С допълнително, тъй като той участва в окислително-редукционните процеси в организма. 
- Казахте, че избягвате да давате на децата синтетични витамини и това се прави само в краен случай и при определени обстоятелства. Как в такъв случай детският организъм може да си набави необходимите му витамини?
- Витамините трябва да се набавят чрез храната през пролетта, като започнат да излизат пресните плодове и зеленчуци. Например някои растения съдържат каротин, но тук трябва да отбележим, че той се всмуква в червата само при наличие на мазнини. Каротин има в морковите, червените чушки, доматите, спанакът, тиквичките, магданозът и тяхната консумация трябва да е придружена задължително с мазнини - например салата със зехтин. От плодовете най-много каротин съдържат кайсиите, шипките, сливите, касисът.
Витамин D, който участва в калциево-фосфорната обмяна и е отговорен за растежа на костите и зъбите и за болестта рахит, под формата на провитамин D се съдържа в зелето, спанака, дрождите, особено богат източник е рибеното масло. Той също е мастноразтворим като витамин А и като витамини Е и К. Витамин К, който играе съществена роля в съсирването на кръвта и обмяната на вещаствата, в по-голямо количество се съдържа в зелето, морковите, спанака, копривата, тиквичките и др.
Витамин B6 е важен за обмяната на аминокиселините и мазнините и добри източници за него са бирената мая, черният дроб, месото, млякото, яйцата, бобовите храни. Витамин С пък може да се набави в по-големи количества от шипки, лимони, касис, ягоди, пипер, коприва, спанак и др.
- Препоръчвате ли на родителите да дават на децата си мултивитамини през пролетта?
- Не само през пролетта, а и през късната есен, тъй като през тези сезони храните, които потребяваме, не са достатъчни, за да осигурят витаминния внос. Тогава мултивитамините помагат. От гледна точка на профилактиката обаче родителите трябва да имат предвид, че през различните етапи на израстването децата имат различни нужди от витамини. В кърмаческата и ранната детска възраст по-високи са потребностите от витамин B5, който е съставка на клетъчните ензими. В периода на усилен растеж е повишена нуждата преди всичко от витамини B1, B2, B5 и фолиева киселина, която стимулира растежа. А при фебрилни състояния е повишена нуждата от витамини B2 и С.