Един от основоположниците на импресионизма - Пиер-Огюст Реноар, остава влюбен в живота и четката, дори и когато ревматоиден артрит го сковава в инвалидна количка. След паралитичен пристъп с помощта на любимата си съпруга Алина той се научава да рисува с лявата ръка, което никак не е лесно за десничар. Но Реноар и за миг не си представя, че може да спре да рисува. За него писателят Октав Мирбо казва: „Реноар рисува, както диша. Живописта стана за него продължение на зрението му. Ръката на Реноар е създадена, за да изобразява щастието, което изпитват очите“. А от всичко най-много Реноар обича да рисува жени, за тях той казва, че ги обича със своята четка.
Всъщност единствената жена, която той обича до края на дните си, е Алин Шариго. 38-годишният Реноар среща 20-годишната девойка в парижкото кафене „При Камила“, където често обядва. Алин е олицетворение на неговия идеал за красота - пухкава, с тънка талия, бяла кожа и кръгло лице. Тя му дава не само любов, но и домашен уют и отлична кухня.
Шестото дете в семейството на шивач и обща работничка Пиер-Огюст от 13-годишен започва да печели пари, като рисува върху порцеланови чинии и вази. На 21 г. постъпва в Школата за изящни изкуства в Художествената академия, където се запознава с Клод Моне, Сезан, Писаро и Сисле - художниците, които стават ядрото на групата импресионисти. В търсене на подходящи за рисуване природни гледки те често пешком извървявали дълги разстояния и Реноар се шегувал, че пейзажът е вид спорт. За обяд той обикновено вземал парче от любимото си сирене Бри, бутилка леко сухо вино и плодове. В околностите на Барбизон отсядали в хотел „Златен лъв“ и се хранели в най-евтината гостилница, където сервирали чудесен омлет със салам, а по празниците печени яребици и бекаси, осигурени от местните ловци. На пианото винаги имало голям хляб, от който всеки си отчупвал парче, а виното се предавало от ръка на ръка.
През лятото парижани обичали да се разхождат по Сена и да посещават крайбрежните ресторантчета, от които най-известно било „La Grenouille“. Неговият собственик се гордеел, че веднъж там се отбил да хапне и Наполеон III с императрица Евгения. Реноар обаче харесвал друго модно заведение - „Maison Furness“, където украсявали салона с букети от моркови, цвекло, аспержи, цъфнали вишни, парчета тиква или грозде в зависимост от сезона. Там сервирали морковена супа „Крес“, змиорки и пържена риба, гъска на шиш и младо вино. Там Реноар често водел кралицата на своето сърце Алин - тя е момичето с шапка с цветя и кученце в ръцете на картината му „Закуската на гребците“.
Двамата заживели в Замъка на мъглата на хълма Монмартър сред градини, лозя и ниви с люцерна. С тях заживяла и майката на Алин, която Реноар изобщо не харесвал, но и тя му отвръщала със същото. Веднъж когато той отказал допълнително телешка яхния, тя сърдито подхвърлила: „Стоят гладни, но искат само гъши пастет!“. Затова пък съседите били любезни и често отскачали да се похвалят с виното си. В събота приятелите идвали без покана, за да хапнат вкусното пот-о-фьо на Алин - варено телешко с домашно мариновани корнишони, което тя готвела в чугунен съд на дървени въглища. За обед купувала любимите на съпруга си скариди, също дребна и едра риба, лангусти и морски таралежи, чесън, лук, домати и средиземноморски подправки, от които приготвяла супа буйябес. Готовата супа разсипвала върху препечени филийки, натрити с чесън. Дори и гостите, които не обичали чесън, обожавали буйябеса на Алин.
Алин ражда трима синове на Реноар. Средният - Жан, през 1962 г. издава мемоарната книга „Баща ми Реноар“. В нея той разказва за вкусовете и навиците на художника, който делял нещата на „богати“, „бедни“ и „фалшиви“, но според собствените си разбирания. Например бедни за него били белият хляб, пържено в тиган месо, сосове с брашно, нарязан хляб, защото обичал да го чупи, обелен със стоманен, а не със сребъран нож плод, бульон, от който не е отстранена мазнината, евтино вино в бутилка с цветен етикет и гръмко име. Към богатите причислявал черния хляб, печено месо на дърва или дървени въглища, пресни сардини.
През лятото художникът често сядал да рисува в кухнята, докато Алин готвела. Тя имала строги правила за приготвянето на ястията: листните зеленчуци задушавала в лъжица вода, а за да не загори храната, на дъното на тенджерата слагала няколко листа маруля. Месото се печало само по 12 минути от всяка страна.
През 1903 г. семейството се преместило в Кан сюр Мер, по средата на пътя между Антиб и Ница. Отначало наели стая при собственика на пощенската станция, бившия готвач Динан. Но скоро купили замъка Колет с вековни маслинови дървета, посадени от войниците на Франциск I по време на войната му с Карл V. Алин отглеждала в градината артишок, салата, зеле, боб, босилек, чубрица и други подправки. Посадила лозе и след няколко години имали собствено вино. Реноар обичал да гледа как момичетата от селото събират портокалови цветчета, от които Алин правела ликьор. Зимата събирали маслини, които носели на мелницата, а в кухнята с препечена филия с натрит чесън Реноар чакал първия зехтин. Понякога в дома им се отбивал бившият им хазяин Динан, за когото било удоволствие от време на време да готви за своите приятели. Как мислите, дали на Пиер ще му хареса заек с маслини и чесън?, питал той Алина и се отправял към печката. А цялото семейство начело с художника се опиянявало от аромата, който скоро се понасял от кухнята. 

Заек с маслини и чесън

Необходими продукти:
1 заек около 1,8-2 кг
2 с.л. зехтин
1 стрък мащерка
1 дафинов лист
2 с.л. винен оцет
3 с.л. черни маслини без костилки
1 връзка магданоз
5 големи скилидки чесън
сол
черен пипер
Начин на приготвяне:
Заекът се измива и разделя на 6 части - 2 бедра, 2 лапички с месо и гърбът, срязан на две с бъбрек на всяко парче. Мазнината се премахва, а вратът и сърцето се оставят за допълнителен вкус на соса. В широка тенджера се загрява маслото. Месото се запържва от двете страни, след това се добавят нарязаното сърце и вратът. В края на пърженето месото се поръсва с мащерка, натрошения дафинов лист, овкусява се със сол и черен пипер и топлината се намалява. В отделна тенджера се загрява оцетът на слаб огън и с него се заливат парчетата заек. Тенджерата се покрива с капак и ястието се оставя да къкри 30 мин. Вратът се изважда, а парчетата заек се поръсват с едро нарязан чесън, магданоз, черен пипер, маслини. Разбърква се хубаво и се готви без капак 10 минути на ниска температура. За сервиране месото се изважда в затоплена чиния, залива се с прецедения сос и се украсява с маслини.