Сдружение „Национален център за безплатно правна помощ“ e организация, чиято цел е да осигури на гражданите безплатна защита срещу дружества-монополисти. Сдружението разполага с екип от опитни адвокати, предоставящи помощ на територията на цялата страна при дела срещу топлофикации, ВиК, банки, мобилни оператори, кредитни институции, фирми за бързи кредити, колекторски фирми, застрахователи, както и в изпълнителни производства, образувани от държавни и частни съдебни изпълнители срещу гражданите.
Въпросите си към Сдружение „Национален център за безплатна правна помощ“ можете да поставяте на телефони 0988 86 75 77 и 02 441 08 99, или на e-mail адреси: [email protected] и [email protected], както и чрез електронната поща на вестник „Утро“ [email protected] 

Обръщам се към вас, тъй като имам огромен проблем и се чувствам в пълна безизходица. Съвсем наскоро разбрах, че съм осъдена от някаква кредитна фирма, раздаваща онлайн кредити, като аз такъв кредит никога не съм теглила. За това, че съм осъдена научих, след като не можах да си изтегля пари от дебитната карта. Попитах в банката какъв е проблемът и ми отговориха, че имам наложен запор от частен съдебен изпълнител. След като се свързах с въпросния ЧСИ, ми бе обяснено, че дължа суми по приключило дело в съда и делото е било за „изтеглен и неплатен от мен“ онлайн кредит. Това е абсурд! Аз дори не съм разбрала, че в съда е имало дело срещу мен!
За да разберете сложността на ситуацията, в която се намирам, първо искам да споделя, че съм инвалид и безработна и единствените пари, които получавам, са от инвалидната ми пенсия. Как е възможно законът да допуска да ми вземат мизерните средства, с които едва оцелявам? На следващо място, както казах вече, онлайн кредити не съм теглила. Допускам, че е възможно да съм обект на злоупотреба от страна на мъж, с когото доскоро живеех и на който имах пълно доверие. Дори му бях издала генерално пълномощно да ме представлява пред всякакви органи и институции, както и да се подписва от мое име, включително да тегли пари от банковите ми сметки. Трудно подвижна съм и не мога сама да се справям с всичко. Казано накратко - той имаше личните ми данни и пълномощия да действа от мое име. Ако той е теглил кредит онлайн от мое име, какво мога да направя, за да докажа, че не аз съм го теглила и да си го търсят от него? И изобщо, какви възможности и права имам в тази ситуация?“, П. Б., гр. Русе

Въпросите, които поставя г-жа П.Б., са само част от евентуалните проблеми, с които немалко кредитополучатели на онлайн кредити се сблъскват в последно време. Медийното пространство е залято от оферти за сключване на бързи кредити онлайн, което се прави главно с цел  улеснение на потребителите на този вид кредитни услуги, но всъщност ги изправя пред множество „изненади“ в един последващ момент. Разбира се, има и коректни фирми, но има и такива, които разчитат на незнанието на потребителите за основните положения при договорите за потребителски кредити.
Онлайн кредитите са вид договори за заем и към тях са приложими всички законови разпоредби, уреждащи заемите и договорите за потребителски кредити, но наред с това имат своите специфики. Това означава, че потребителите първо трябва да се запознаят със законовите правила при сключване на договори за потребителски кредити, както и какви права имат като кредитополучатели. На следващо място трябва да са наясно, че в един евентуален последващ съдебен процес в тежест на кредитора е да докаже, че действително е сключен договорът за онлайн кредит, както и ред други обстоятелства. 
Дали ще сключат договор за потребителски кредит онлайн или в офис на кредитна фирма, потребителите първо трябва да получат набор от документи, съдържащи цялата преддоговорна информация за основните параметри, които ще залегнат в бъдещия договор, както и да се запознаят с общите условия на кредитора си преди да подписват каквото и да било. Подписът им впоследствие ги обвързва по договора и е много трудно да доказват, че не са знаели какво подписват и че не са искали да подпишат договора при конкретните условия. Кредитополучателите не са длъжни на момента да подписват окончателния договор - законът им дава право първо да се запознаят спокойно с всички условия.
Не всеки подпис в договорите за онлайн кредити води до обвързване на кредитополучателя
Към кредитите, сключвани онлайн, се прилагат освен общите, така също и специални закони, като например този за електронния документ и електронния подпис. За да се приеме, че сте сключили валиден договор за онлайн кредит, самият договор, който ви изпращат на електронната поща, трябва да е подписан в съответствие с този закон. Електронният подпис има силата на саморъчен подпис, но само ако са спазени всички разпоредби на закона за електронния документ и електронния подпис. Както става ясно от обясненията на г-жа П.Б., самата тя лично не е полагала никакви подписи, което може да се докаже в съда и да я освободи от всички задължения, които някой друг е поел от нейно име по договора за онлайн кредит. 
Един от основните проблеми, пред които тя е изправена, е, че не е уведомена от съда за образуваното срещу нея дело. Но дори и в този случай г-жа П. Б. има шанс да „върне“ делото в съдебната му фаза, където ще има възможност да изложи всичките си възражения срещу фирмата за онлайн кредити. Ако съдът не я е уведомил редовно за образуваното дело, в закона съществува механизъм, по който тя може да иска връщане на делото за разглеждане в съда - независимо че вече има образувано изпълнително дело срещу нея при частния съдебен изпълнител. Важно е да се знае, че от момента, когато е научила за делото от ЧСИ, текат законови срокове, в които може да иска от съда да възобнови разглеждането на делото, след което това й право се погасява. 
Ако тези срокове се пропуснат, тогава актът, с който съдът е постановил, че г-жа П. Б. дължи пари на фирмата за онлайн кредити окончателно влиза в сила и в частният съдебен изпълнител е в пълното си право да събира суми от трудови възнаграждения, пенсии или по друг начин, за да удовлетвори вземането на кредитора й. 
Частният съдебен изпълнител не може да удържа от длъжника суми, ако заплатата или пенсията му са в рамките на минималното трудово възнаграждение
В това отношение законът е категоричен - съдебният изпълнител може да удържа суми от заплата или пенсия само над минималното трудово възнаграждение. Минималното трудово възнаграждение е гарантиран несеквестируем доход и се определя, след като се приспаднат дължимите върху него данъци и задължителни осигурителни вноски. 
Казано в резюме, положението на г-жа П. Б. не е толкова безизходно, колкото изглежда на пръв поглед.  Поставените от нея проблеми могат да намерят своето генерално решение, ако делото може да бъде върнато в съда. За целта трябва да се проучи как е извършено уведомяването за образуваното срещу нея съдебно дело и ако тя не е била уведомена редовно, да се спазят законовите срокове за връщане на делото в съдебната му фаза. Ако това не е възможно и актът на съда, с който е установено, че дължи пари на кредитната фирма, е влязъл в сила, тогава тя следва да прояви активност в изпълнителното дело, като докаже документално, че получаваните от нея доходи са в рамките на минималното трудово възнаграждение, тоест - те са несеквестируеми.