Една кошничка конци и едни пликчета с мъниста. Пъстри, грабващи погледа цветове. А как едното и  другото да се превърнат в стилни и ефектни бижута? Как шарените нишки да се заплетат, при това с помощта само на една-единствена кука, и от това да се появи гривна, колие или дори пръстен?! А към грейналите алени и шафранови багри или в мъдрите сини и зелени тонове да се добавят и мъниста - за да направят бижуто релефно, още по-красноречиво и още по-впечатляващо? 
А, и още нещо - във всичко това къде по-отчетливо, къде по-трудно доловимо и дискретно да се вгражда и друго, което всъщност е и своеобразна основа на цялото това прекрасно упражнение по изработката на бижута: да се вгражда вечната българска шевица. Онази българска шевица, която е попила всичко от живота на поколения по нашите земи: пролетно бистро небе, лястовича песен, жетварски надпявания, любовни закачки на хорото, но и тъга по любимия, свидна майчина обич, носталгия и порив към чистота... 
Всички тези приказки от цветове и символи съставя една млада русенка, която прави въпросните бижута. Нейните оригинални накити са търсени от истински ценителки на уникалните украшения и красят шии, китки и тоалети в Съединените щати, в Скандинавието, в много европейски страни и на други места по света. 
Младата русенка се казва Елисавета Йорданова и по професия е дизайнер. С други думи, професията й е да създава красота и хармония.
На една кука плета от момичешките си години
разказва Елисавета. И категорично опровергава поговорката „Ако ставаше с гледане, кучетата  щяха да станат най-добрите касапи“. „Не е така! Ето, аз, например, само с гледане съм се научила. Бях някъде на 12-13 години, когато започнах съвсем целенасочено да се вторачвам в ръцете на баба, която плетеше на една кука. И така се увлякох, че започнах да опитвам - да пробвам, да греша, да поправям и да пробвам отново. А малко по-късно, вече 14-годишна, оплетох една цяла покривка. Е, тя беше от модулчета - плетях ги едно по едно и ги сглобих в покривка! Голяма гордост беше“, разказва Елисавета. 
Завършва русенския Техникум по облекло. 
„Рисувах хубаво и докато учех там, във фоайето на училището имаше три табла с рисунки, средното беше моето - много обичах да рисувам модели. Така ме откри и професор Николай Орлоев, създателят на катедрата по промишлен дизайн в Русенския университет - беше дошъл в техникума и останал впечатлен от средното табло. И докато завърша техникума, 
професорът не спираше да ме навива да кандидатствам при тях промишлен дизайн
Така и направих. А като бях втори курс в РУ, усетих „накъде духа вятърът“, че бъдещето на всичко е свързано с компютрите. Започнах да се занимавам сериозно с компютри, започнах и сериозно да уча английски, защото беше ясно, че ще ми потрябва. После пък работих една година за американска фирма“, продължава разказа си Елисавета. 
След като се дипломирала, работила като графичен дизайнер. През 2012 година обаче се пробудила страстта към изработването на бижута. Първо започнала с плетените накити. После обаче видяла в един сайт гривни с вплетени мъниста. „А аз по начало 
имам голям афинитет към мънистата 
- и веднага ми се прииска да опитам да вплета мъниста и в моите неща. Въодушевих се и се амбицирах. Не можах да открия никъде технологията написана и обяснена. И отново по метода на гледането и разучаването достигнах до техниката, която използвам днес - плета мънистата заедно с дантелата“, казва русенката. 
Започнала да снима това, което прави, и да го публикува в сайтове за продажби. Първо в един ирландски електронен магазин за ръчно изработени неща - нейните работи се харесали и започнали да се купуват. После си направила страница във Фейсбук само с нейни авторски произведения - отново предизвикала интерес. И така постепенно 
продажбите на бижутата на Елисавета се множали
В момента нейни накити притежават жени най-вече в САЩ, но също и в Австралия, Финландия, Канада, Франция, Израел, Нова Зеландия. 
След като предизвикала този огромен интерес и започнала да се радва на това, че нейното любимо занимание може да й носи приходи, Елисавета вече основно се занимава с това - да твори украшения. Ако само това правя, за три дни мога да направя една гривна, но тъй като рядко мога да се занимавам само с това, а повечето време трябва да отделям внимание на децата, някъде за около седмица успявам да направя едно украшение, казва Елисавета. 
Децата - това са 15-годишният Захари, 12-годишната Марина и 2-годишната Славяна. Съпругът е капитан, така че обикновено грижите за сина и за дъщерите е предоставена главно на майката. Но може би тъкмо защото се налага „да краде“ време за любимите си занимания, тя с още по-голямо желание се отдава на изработването на тези красоти. И дори се задълбочава не само в направата на украшенията, а и в историята на шевицата, която за нея е новият основен мотив за интерпретации. 
„Шевицата ми е отдавнашна идея, но напоследък вече започнах да я вкарвам като осезаем елемент от бижутата. Тя се бродира на самата плетка - с нисък пълнеж. Българската шевица е богата на символи и значения - тя предава вярванията на древните българи, пресъздава основните стихии: слънцето, огъня, водата. 
Българката е вплитала в шевицата историята на своя род
своите радости и горести, така тя разказва душата си. Ако човек се научи да разчита тази символика, многобройните цветни знаци и мотиви, може да научи много за миналото и за богатата душевност на поколенията преди нас. А пък като започне да съпоставя нашенските шарки, примерно, в чипровските килими, с африканските мотиви, може да открие неподозирани успоредици“, разказва оживено Елисавета. Всяка шевица разказва нещо - в зависимост от броя на елементите, от тяхното разположение, от повторяемостта - и е толкова интересно да четеш тези удивителни приказки от цветове и бодове, казва русенката.  
Тя е подготвила авторски албум - заглавието е „Приказки в шевици“, със 70 авторски интерпретации на българска бродерия. В албума, който предстои да излезе, са включени схеми за бродиране, народни песни, снимки на шевици, тълкувания на символиката, указания. 
Шевицата е писмо върху дрехи - това е начинът за изразяване без думи, но пък толкова богат на емоции и асоциации, убедена е Елисавета Йорданова. И иска да предаде своите умения и своята възхита от везмото и неговата хармонична красота и на други русенки. Убедена е, че шевицата и бродерията е в кръвта на всички българки - просто някои от тях, залутани между грижите и оскъдицата на време, са забравили това. Амбицията да помогне на 
много днешни русенки да прогледнат отново за тази красота 
кара Елисавета да отделя по два часа всяка събота от своето собствено време - също достатъчно оскъдно. През тези два съботни часа тя ще предава на други жени и момичета умението да бродират, да плетат - да създават своите приказки в цветове и шарки. Това ще става всяка събота от 3 март нататък в образователен център „Диалог“. „Ако нещата потръгнат, ще вкараме в действие и мънистата, после ще пристъпим и към бразилската бродерия - тя е своеобразна триизмерна бродерия. Тези занимания мен ме карат да се чувствам щастлива и равновесна, иска ми се да споделя това и да помогна и на други жени да отключат у себе си тези умения и този стремеж към красотата“, заявява Елисавета Йорданова.