Името му е символ и знаме за милиони. Животът му е като роман, само че всичко в него е истинско. Това е Мохамед Али, който на днешния 24 февруари 1964 година печели първата си световна титла по бокс в тежка категория. Тогава още се нарича Касиус Клей.
Касиус Марселус Клей-младши е роден в Луисвил в 6.35 следобед на 17 януари 1942 г. Баща му, Клей-старши, рисува билбордове и знаци, а майка му - Одеса Грейди Клей, е домакиня. Макар че бащата е методист, позволява на Одеса да възпита и двамата му сина като баптисти.
Момчето е насочено към бокса от луисвилския полицай Джо Е. Мартин
който вижда 12-годишният Касиус Клей разгневен, защото колелото му било откраднато. Мартин води Клей при първия му треньор Фред Стоунър и той остава с него през цялата му аматьорска кариера.
Под ръководството на Стоунър Клей печели 6 титли „Златна ръкавица“ в Кентъки, две национални титли „Златна ръкавица“, националната титла на Аматьорския атлетичен съюз и златен медал от Олимпийските игри в Рим през 1960 г. Като аматьор има рекордните 100 победи и 5 загуби.
След олимпийски триумф Али се връща в Луисвил, за да започне професионална кариера. Там на 29 октомври 1960 г. за първи път печели професионален мач в шест рунда срещу бивш полицейски началник. От 1960 до 1963 г. младият боец натрупва рекорд от 19 победи, 0 загуби и 15 нокаута. 
През този период Касиус се отличава и с точните си прогнози в кой рунд ще свали съперника си
 През 1963-а Клей печели оспорвана победа в 10 рунда над Дъг Джоунс, а срещата получава името „Боят на годината“. Следващата среща на Клей е срещу Хенри Купър, когото нокаутира с ляво кроше към края на четвъртия рунд, а в петия рунд мачът е спрян заради дълбока аркада на лицето на Купър. Но основният съперник е Сони Листън, с когото предстои бой за титлата.
Въпреки внушителния рекорд на Клей, от него не се очаква да победи действащия шампион. Боят трябвало да се състои на 25 февруари 1964 година в Маями. По време на претеглянето предишния ден все така самохвалният претендент, който
често се присмивал на Листън по време на подготовката им и го наричал „голямата грозна мечка“,
произнася знаменитата си фраза: „Ще се рея като пеперуда и ще жиля като оса“.
Първа битка за титлата започва неочаквано за традиционалистите и напълно резонно за познавачите. Самонадеяният Листън очаква да свали нервния младок още в началото, но бързият като мълния Клей не само успява да се опази от всички атаки, а и да пласира тежки удари. До третия рунд Листън вече е с аркада под окото. В четвъртия обаче успява отчасти да навакса изоставането, докато зрението на Клей е замъглено от неизвестно вещество. Едната версия е, че това е медикамент за обработване на раната на Листън. Другата - че е нещо, нанесено на ръкавиците на опитния боксьор. Няма официално становище по инцидента, но историкът на бокса и човек от кухнята на този спорт Берт Шугър си припомня поне два други мача на Листън, в които се е случвала подобна ситуация и не изключва възможността за измама. Каквото и да се е случило, краят е логичен. В петия рунд възстановеният Клей се развихря, в шестия канонадата продължава, а в седмия 
съперникът му позорно не излиза на ринга!
По-късно се оправдава, че бил получил контузия в рамото.
Но докато сензацията от победата над Листън още не е отшумяла, новият шампион взривява следваща бомба. Суперталантът шокира с разкритието, че е член на организацията „Ислямска нация“ (наричана още „Черните мюсюлмани“) и тя му дава името Касиус Х, пренебрегвайки презимето му като символ на заробване на неговите предци, каквато е практиката и с други членове на групата. на 6 март 1964 г. Елиа Мухамад записва изявление по телефона, което да бъде излъчено по радиото, че Клей ще бъде преименуван на Мохамед Али. Само неколцина журналисти приемат изявлението по това време. Уважаваният боксов коментатор Дон Дънфи се обръща към шампиона с новото му име, както правят и британските репортери. 
Клей е открил „Нацията“ по време на турнира „Златната ръкавица“ през 1959 г. в Чикаго и дори е написал доклад за нея в гимназията. Много спортни хроникьори от началото на 60-те години съобщават, че братът на Али - Руди Клей, приема първи исляма две години преди него. Други пишат, че Касиус е виждан на мюсюлмански сбирки две години преди мача му с Листън.
Между другото години след смъртта на великия боксьор архивите разкриха нещо любопитно - той никога не е подавал документи за смяна на името и никога не е имало подобна процедура. Но в крайна сметка властите приемат волята му да се нарича така, същото прави и целият свят.
През 1964 г. Али 
пропада на квалификационния изпит за въоръжените сили
защото писмените и говорните му умения са под необходимото ниво. През 1966 г. обаче изпитите са ревизирани и Али е преквалифициран в 1А. Той отказва да служи в щатската армия по време на Виетнамската война заради религиозните и етичните си убеждения.
Али отказва да отговаря и на името Касиус Клей и личният му живот се изпълва с противоречия. В крайна сметка му е забранено да се бие за САЩ и е принуден да приема състезания в чужбина през по-голямата част от 1966 г. От реванша му с Листън през май 1966 г. до последния му бой срещу Зора Фоули през март 1967 г. той 
защитава титлата си девет пъти - 
доста активен график за този период. 
Али има среща с шампиона на Световната боксова асоциация Ърни Терел в унификационна среща в Торонто на 29 март 1966 г., но Терел се оттегля и Али печели победа в 15-рундов мач срещу заместника му Джордж Чувало. След това заминава за Англия и побеждава Хенри Купър и Брайън Ландън със спиране заради аркади. 
Следващата защита на Али е срещу германския левичар Карл Милденбергер. В един от най-трудните мачове в живота си Али спира съперника си в дванайсетия рунд. Боксьорът се връща в САЩ през ноември 1966 г., за да се срещне с Кливланд Уилямс-Голямата котка. Година и половина преди мача Уилямс е бил прострелян в стомаха от упор от тексаски полицай. В резултат на това се бие само с един бъбрек, с десет фута (три метра и нещо) тънки черва и с по-къс ляв крак от нараняване на нерв от куршума. Али го побеждава в три рунда. 
На 6 февруари 1967 г. Али се връща на боксовия ринг в Хюстън, за да се срещне с Теръл в мач, който се превръща в един от най-грозните в историята на бокса. Теръл е разгневил Али, като го е нарекъл Клей и шампионът се заклева да го накаже за тази обида. По време на боя Али продължава да крещи 
„Какво е името ми, чичо Том?! Какво е името ми?!...“
Теръл страда 15 рунда брутални репресии и губи 13 от 15 рунда, но Али не го нокаутира. Аналитиците предполагат, че мачът продължава само защото Али искал да накаже и унижи напълно Теръл. След мача Текс Моул пише: „Това беше чудесна демонстрация на боксови умения и варварска изява на жестокост“.
Отказът на Али от военна служба и привличането му на страната на „Ислямска нация“ го превръщат в гръмоотвод за противоречията. Появите му на сбирки на „Ислямска нация“ заедно с лидера й Елиа Мохамед и заявяването на вярност към него по времето, когато Америка се отнася към това с подозрение, прави Али мишена на възмущение и подозрение. А той умишлено провокира подобни реакции. Веднъж например заявява във връзка с интеграцията: „Ние, които следваме Елиа Мохамед, не искаме да бъдем насилвани да се интегрираме. Интеграцията е погрешна. Не искаме да живеем с белите хора. Това е всичко“.
Към края на 1967 г. Али е 
лишен от титлата си от професионална боксова комисия
и не му е позволено да се бие професионално за повече от три години. Също така е обвинен, че е отказал записване в армията и е осъден на пет години затвор, които прекарва в изгнание и в обжалване на присъдата. Той остава в светлината на общественото внимание и се защитава главно с речи против войната във Виетнам. През 1970 г. му е позволено да се бие отново, а на 28 юни 1971 г. в делото „Клей срещу САЩ“ Върховният съд отменя присъдата му.
През 1970 г. Али най-сетне е в състояние да си възстанови лиценза за боксиране и през октомври се завръща с гръмка победа срещу Куори в три рунда. Скоро след този мач Върховният съд на Ню Йорк постановява, че на Али незаконно му е бил отказан лиценз. След като му е позволено да се бие в Ню Йорк, той се среща с Оскар Бонавента в „Медисън Скуеър Гардън“ през декември 1970 г. След тежки 14 рунда Али спира Бонавента в 15-ия, подготвяйки пътя си към мача за титлата срещу Джо Фрейзър.
Али и Фрейзър се срещат на 8 март 1971 г. в „Медисън Скуеър Гардън“. Мачът, познат като „Боят на века“, е 
една от най-нетърпеливо очакваните срещи на всички времена
и остава един от най-известните. Боят оправдава огромните очаквания и Фрейзър затвърждава победата си като поваля своя противник със силен ляв удар в 15-ия и последен рунд. Това е първата загуба на Али на професионалния ринг.
Сразеният шампион си връща титлата на 30 октомври 1974 г. като побеждава Джордж Форман в странния мач в Киншаса, Заир. Шоуто е наречено „Тътенът на джунглата“ и е организирано от Дон Кинг. Почти никой не вярва в успеха на Мохамед, който стига до спора за най-високото отличие след четири тежки мача с Джо Фрейзър и Кен Нортън, от които е загубил два. А Форман е съкрушил и двамата във втория рунд.
Мачът се превръща в политически символ. Али се изживява като острие на черния народ, който се бори срещу бялата сила, докато Форман представлява американската арогантност. Който се интересува от бокс, знае как Али триумфира в Киншаса. За останалите ще припомним, че 
„Тътенът на джунглата“ е тема на спечелилия „Оскар“ 
през 1996 г. документален филм „Когато бяхме крале“, а мачът е поставен на седмо място от Би Би Си в класацията „Стоте най-велики спортни събития“.
На 24 март 1975 г. Али се бори срещу Чък Уепнър в Кливланд - мач, който ще вдъхнови спечелилия „Оскар“ филм „Роки“. По ирония на съдбата обаче точно опонентът на Али е този, които осигурява вдъхновението за най-известният измислен боксьор в историята.
Същата година Али отново има мач с Джо Фрейзър. След 14 изтощителни рунда треньорът на Фрейзър Еди Фъч не му позволява да продължи, а след мача Али казва „Сигурно така се усеща смъртта“ и поздравява Фрейзър за смелите му усилия.
Четири години по-късно, след още няколко бляскави победи, на 27 юни 1979 г. иконата на бокса обявява, че се оттегля и освобождава титлата.
Оттеглянето обаче е за кратко и на 2 октомври 1980 г. 38-годишният Али предизвиква Лари Холмс за еквивалента на Световната боксова асоциация на световната титла в тежка категория. Мачът с Холмс, обявен за „Последното ура“, е бой, който много почитатели и експерти възприемат с пренебрежение. Холмс е бил спаринг партньор на Али като начинаещ боксьор. И така някои възприемат резултата от боя като символично „предаване на щафетата“. Холмс дори по-късно казва, че макар да е доминирал в боя, той е сдържал ударите си от чист респект пред своя идол и бивш работодател. След мача става ясно, че Али е бил 
прегледан в клиниката „Майо“ и резултатите са шокиращи
Той е признал, че има изтръпване в ръцете и заваляне на речта. Прегледът разкрива, че той всъщност има дупка в мембраната на мозъка си. Дон Кинг обаче позволява мачът да продължи. 
Въпреки очевидната категоричност на загубата си от Холмс и все по-подозрителното здравословно състояние, Али се бие още един път. На 11 декември 1981 г. той се изправя срещу изгряващия си съперник и бъдещ световен шампион Тревор Бербик в мач, който е провъзгласяван за „Драма в Бахама“. От този мач не се интересува на практика никой. Той се играе в Насау, където легендата губи в десетия рунд и победата е единодушно дадена на 12 години по-младия Бербик. Следва окончателното оттегляне на Али през 1981 г. Рекордът в кариерата му е 56 победи (37 с нокаут) и 5 загуби; той е три пъти световен шампион по бокс в тежката категория.
През октомври 1983 г. на боксьора е поставена диагноза синдром на Паркинсон. А когато на 3 юни 2016 година душата му полита към небето, на земята остава красивата приказка за едно малко момче, което с воля, сила и дух успя да покори света.
По материали от интернет