Като цяло „Дунав“ не се представи убедително, но записа важна победа с 2:1 срещу „Витоша“ /Бистрица/. Единственото оправдание е, че теренът беше изключително тежък и така заличи разликата в стила на двата тима. „Витоша“ е отбор на силовия и опростен футбол, докато русенският отбор минава за по-техничен. Може би по тази причина мачът се превърна в безмилостна борба. Как според нас обаче играха дунавци.
Мартин Луков - направи отлично завръщане на вратата. Спаси с вещина няколко положения, включително и много майсторски удар на Даниел Пеев. Нямаше шанс при изстрела на Лазаров от упор. 
Христо Попадийн - като че ли напипва ритъма си и беше сравнително стабилен.
Мартин Ковачев - действаше много солидно, спечели много въздушни двубои, заложи на сигурността и не се свенеше да изчисти топката, когато бе необходимо.
Преслав Петров - този атлетичен на пръв поглед младеж бе голямата пробойна в защитата. Почти всички опасности възникнаха след пробиви и изсипани топки от неговия фланг. Изпусна човека си при изравнителния гол, направи много технически и тактически грешки, беше колеблив при почти всяко отиграване. С тази продукция може би ще е на пейката в събота срещу „Верея“ за сметка на Божидар Васев.
Петър Патев - показа много добър синхрон с Мартин Ковачев. Както винаги се бореше за всяка топка. Грешката при изравнителния гол не бива да тежи на съвестта му, защото се опита да спре с отчаян шпагат центрираната отдясно топка. Много добър мач за Патев!
Диян Димов - хвърли огромни усилия на тежкия терен. Заради характера на двубоя повече помагаше на защитата. Навъртя сериозен километраж. 
Юлиан Ненов - стара се доста, веднъж пробва удар с глава, друго в нападателен план не му се получи.
Красимир Станоев - ограничи се с дефанзивни задачи. Прави му чест, че не се уплаши и не се щадеше след тежката контузия, която го бе извадила от терена за дълго време. Можеше да помогне повече в градивен план.
Димитър Георгиев - остана изолиран и на почивката логично бе сменен. Загуби се в сянката на защитниците, въпреки че търсеше топката. Не стигна и до удобни ситуации, тъй като така и не получи перспективни пасове. 
Васил Шопов - той е човекът, който направи разликата в мача! Не само защото вкара двата гола. Техничен, умен, изобретателен. Когато трябваше, задържаше топката и сменяше ритъма. С едно докосване на топката във въздуха даде фантастичен извеждащ пас към Клаудио. Футболисти като него в България се броят с пръстите на едната ръка. Няма да е пресилено, ако изразим надежда, че селекционерът на националния отбор Петър Хубчев ще се сети за него и че ще му даде шанс. С нищо не е по-лош от Ивелин Попов, Георги Костадинов или Светослав Дяков. 
Бирсент Карагарен - да кажем, че тежкият терен не бе за неговия стил на игра. Бореше се, опитваше са да помага.
Резервите
Клаудио - бразилецът сигурно ще сънува кошмари от българската зима и терена в Бистрица. Направи добро впечатление при ситуацията, когато стартира зад защитата и изчака по ноти извеждащия пас на Шопов. Заработи фаул, от който падна и победния гол. 
Зитуни - алжирецът влезе като смяна на Ненов. Може би идеята на Малин Орачев бе да подсили средната линия, която все по-трудно задържаше топката. Зитуни пусна няколко технични паса, но в отбранителен план го нямаше никакъв. Само танцуваше около топката. По едно време игра пред пеналта с петичка, загуби топката и създаде предпоставка за гол във вратата на Луков. Техниката и красотата са хубави неща, но това не е мач на малки вратички.
Мохамед Мустафа Н`Дайе - сенегалецът, направи няколко спринта, накрая можеши дори и да вкара гол. Предвид терена трудно може да се съди какво всъщност умее. Но пък игрището на Градския стадион със сигурно ще бъде същото тресавище като в мача срещу „Верея“ тази събота.