Поглед към работата на диспансера - това е целта на информационната кампания, която Комплексният онкологичен център /КОЦ/ в Русе провежда през февруари в чест на Световния ден на борбата с рака, който се отбелязва на 4 февруари. Всяка седмица до края на месеца здравното заведение представя по един свой специалист.
Днес ни гостува д-р Никола Билдирев. Визитката му и интервюто с него са предоставени от КОЦ.

Д-р Никола Билдирев е началник на отделението по лъчелечение в Комплексния онкологичен център. Завършва медицина в Медицинската академия, Висш медицински институт в София през 1986 година. След това специализира лъчелечение, а през 2010 година придобива още една специалност - онкология. В периода 1988-2011 година е преподавател по лъчелечение в Медицинския университет в столицата и в Медицинския факултет на СУ „Климент Охридски“. Автор е на 21 публикации, член на престижни научни дружества. В Русе идва преди шест години, за да стане част от екипа на отделението по лъчелечение. Освен ерудиран и приятен събеседник, д-р Билдирев има чудесно чувство за хумор, с което  печели много приятели не само сред колегите, но и в живота. 
- Как се насочихте към лекарската професия? 
- Израснах в семейство на лекари и въпреки желанието ми да следвам археология, в крайна сметка ме приеха медицина. Майка ми дълги години бе зам.-началник на Медицинската академия, баща ми и баба ми бяха ветеринарни лекари. Не можах да кандидатствам археология, поради обявени две години с нулев прием за тази специалност в СУ. Още при първия опит в академията ме приеха да следвам медицина. Като повечето студенти по медицина първоначално исках да стана хирург и по-точно уролог. За съжаление, когато завърших медицина, не можех свободно да избирам като какъв специалист ще работя. Бях разпределен като участъков лекар в Кюстендил за две години. Лъчелечението ме спечели с това, че е високотехнологична специалност в която са включени и техники изискващи хирургични умения. Няма да скрия, че избора ми на специалност бе повлиян от един невероятен специалист и колос в областта на лъчелечението - професор Мушмов. След спечелването на конкурса за асистент-лъчетерапевт, 23 години работих и преподавах лъчелечение в болница „Царица Йоанна-ИСУЛ“ в София. Предложението да се преместя да работя в Русе, първоначално дойде от д-р Корабова (в този период началник на отделението по лъчелечение), а в последствие беше подкрепено и от д-р Кожухаров - управител на КОЦ. 
Допълнителни стимули за решението ми бяха, наличната съвременна лъчелечебна апаратура, идентична с тази, с която са оборудвани всички водещи лъчелечебни отделения в света и екипа от отлични специалисти на отделението по лъчелечение.
- С какво се отличава работата на лъчетерапевта?
- Лъчелечението е екипна работа. Лекарите лъчетерапевти създават индивидуален анатомо-топографски план за лечение на всеки отделен пациент. Въз основа на този план медицинските физици изработват дозиметричен план за съответния пациент. Рентгеновите лаборанти, под контрола на лекарите, осъществяват лъчелечебните сеанси, а медицинските сестри се грижат за пациентите и извършват всички допълнителни манипулации, които се налагат не само за преодоляване на лъчевите реакции, но и свързаните с провеждането на комбинирано лъче-химиолечение. 
- Кое е важно да знаят пациентите, идвайки при вас?
- Пациентите трябва да са наясно, че никъде по света не може да им бъде дадена стопроцентова гаранция за излекуване от злокачествено туморно заболяване. Има световна ститистика за вероятността да бъде излекувано едно туморно заболяване съобразно локализация, хистологичен вариант и стадий на заболяването, която доказва моите думи.
В моята практика съм забелязал, че чужденците приемат това за нещо естествено. Българските пациенти са шокирани, че са се разболели от болест, за която няма стопроцентова гаранция за излекуване. Оттук възникват част от проблемите във взаимоотношенията между лекар и пациент. Най-важното, което винаги казвам на моите пациенти, е, че човек, който има доверие на лекуващия го екип, има по-високи шансове за пълно излекуване. Затова апелирам за повече доверие в нашата работа като специалисти.
Лъчелечението е един от трите основни „стълба“ на които се крепи съвременното комплексно противотуморно лечение. Останалите два основни „стълба“ са онкохирургията и противотуморното лекарствено лечение, по-познато като химиотерапия. 
Правилната комбинация от тези три метода дава на пациентите максимален шанс за пълно излекуване. 
Специално за вашите читатели искам да отбележа, че в своята практика лекарите от КОЦ-Русе се ръководят от най-съвременните стандарти за комплексно лечение на онкологичните заболявания.
Лично за мен най-трудните моменти в професионален аспект са когато - както казваше професор Мушмов - трябва да се правиш на Господ. Когато трябва да вземеш решение, дали при конкретен пациент е възможно да се проведе лъчелечение. 
Какво имам предвид? Има пациенти, при които провеждането на лъчелечение не би увеличило шансовете им за излекуване, а би предизвикало излишни странични ефекти. Има пациенти при които заболяването е в стадий когато лъчелечението не може да бъде понесено физически. В тези случаи отказваме провеждането на лъчелечение с ясното съзнание, че отнемаме надежда. 
Но има и хубави моменти в моята работа. Когато дойде пациент и след проведени изследвания се окаже, че заболяването е излекувано. Животът продължава. 
- Как един потомствен софиянец живее в Русе?
- Тук се чувствам добре. София не е това, което беше в моето детство. Превърнала се е в мегаполис и е изгубила духа и очарованието на уникалността си.
В Русе открих очарованието и спокойствието на София от моето детство. Освен това тук открих активно гражданско съзнание и напълно заслуженото усещане в русенци за аристократично достойнство.
За мое щастие в Русе освен в отличен екип, в отделението попаднах и в среда на приятелство. Това много ми помага да реализирам потенциала си като специалист, защото много по-добре се работи със съмишленици, отколкото в среда на безогледна конкуренция и бясна амбиция. Колегите ми от отделението по лъчелечение са невероятни. Освен че са отлични специалисти, те са и истински приятели. В България лъчетерапевтите сме малко и общо взето се познаваме. С чиста съвест мога да заявя, че колегите ми в отделението по лъчелечение на КОЦ-Русе по нищо не отстъпват, а в някои отношения превъзхождат повечето лъчетерапевти в университетските болници в България. Нашата работа е екипна, всеки един от нас е брънка от веригата, чиято основна цел е адекватното лечение на пациентите. Ако един от нас не изпълни задълженията си, това означава, че се проваля трудът на целия екип. Индивидуализмът в лъчелечението е вреден. Трябва да има отборен дух. За тази цел приятелството помага.
- Какви са любимите ви занимания извън професията?
- Имам си своите хобита, но, уви, нямам достатъчно свободно време. Обичам риболова и най-после живея до река Дунав, а все още не съм ловил риба в нея. Звучи като виц. Обичам природата. В този край на България има уникални места - Поломието, пещерата Орлова чука, манастирът край Басарбово. Едно от любимите ми кътчета в България е Карадере, но и там не съм ходил от години. 
- Ако трябва сега да направите отново своя избор къде и с какво да се занимавате, какъв би бил той?
- Пак същият. Не съжалявам за нищо.