Преди години, работейки по темата за Русенския период в дейността на епископ Климент, попаднах на интересни негови писма и дневник за настроенията и тревогите на християнското население в Русчук в навечерието и по време на Руско-турската война 1877-1878 година.
Наскоро, в периодичния печат, а и в научната  литература, се поднови полемиката за действията и поведението на епископ Климент по време на Априлското въстание и Руско-турската война. Става дума за неговите писма до Доростолския и Червенски митрополит Григорий, в които подкрепя решението на Екзархията в Цариград за запазването на съществуващия ред и  властта на султана в българските земи, и негативното му отношение към  въоръжената борба за освобождение.
Изследователите или умишлено не споменават тези факти, или ако ги споменават, то е с уговорката, 
че епископът е постъпвал така, за да запази българското християнско население. Това е вярно, но също е вярно, че Климент изпълнява точно и дословно всички разпореждания на митрополит Григорий, по това време член на екзархийския съвет в Цариград. Дискусията продължава и аз се включвам в нея с анализа на част от запазените в Русенския държавен архив негови писма и дневник от 1877-1878 година.
Те ни връщат 140 години назад във времето, за да ни направят съпричастни на онова, което се е случило по улиците и площадите в Русчук  по време на войната.
В деня на обявяването на войната по стар стил - 12 април 1877 година - валията Садък паша с цялата си свита посещава лично епископ Климент в митрополитския дом. След разменени любезности на уважение и сервирано черно турско кафе, валията убедено казва, че не ще допусне произвол и насилие в трудното време. Едва ли епископът е приел без съмнение думите на пашата! Четири дни след този разговор,  Климент пише на Григорий в Цариград, че 
обявената война е „направила скръбно впечатление и доста смути духовете в Русчук. 
Едно само създава страх на населението, особено в градът, и имено това-да не би да се яви оскудност в храната...“.
От Цариград Григорий връща отговор с инструкции до Климент да разпрати час по-скоро писма до енориите за вярност и любов към турското правителство и за мир и съгласие с мюсюлманите.
Официалната позиция на църквата да подкрепя правителството и османската власт по места, естестевено, раздвижва духовете сред българското население във вилаетския град. Епископ Климент се стреми да балансира между нарежданията на митрополит Григорий от Цариград и на валията в Русчук, за да облекчи донякъде участта на християнското българско население.
Писмата на Климент се превръщат в своеобразна хроника на случващото  се. На 23 април 1877 година - десет дни след обявяването на войната - той съобщава на Григорий: „...Засега сме добре, но хората са се изплашили и бягат от тук. Г.Д.Селвели и той си праща днес фамилията и децата в Цариград. Та и дядо иконом захвана да ми се одумва да прати децата в Елена и ако е възможно и сам той да идел там...“.
Не случайно Климент е написал името на Димитър Селвели, който е един от богатите и влиятелни хора в града, член на вилаетския административен съвет.
В следващите си писма епископ Климент 
безпристрастно описва нарастване на напрежението в Русчук.
През месец май той съобщава на Григорий за „българи, които казват някои думи срещу съжителите си турци и срещу управлението...“.  Тук той съвсем накратко информира за политическото противопоставяне на християни срещу мюсюлмани и публично неодобрение на султанското правителство. Следва бързата намеса на новоназначения валия Ахмед паша, който се среща с българския духовен пастир и го уверява, че „правителството отблизо познава Българский народ и че то никогаж не ще да укори цялото население за двама-трима чапкъни /разбирай революционери - б.а./ ако би да се намерят такива...“. В писмото си Климент не е поместил и ред за одобрение или неодобрение на казаното!
Много скоро обещанията и уверенията на турските власти за справедливост и ред по време на войната се оказват неверни. Черкези и редовна войска извършват грабежи, убийства, изнасилвания и помохамеданчвания на българското население в Русчук и околните села. В следващото си писмо от 21 юни 1877 година той пише на Григорий: „...Всички хора се разпиляха по селата. Моята резиденция е на чадърите /турски военен лагер на Левент табия - б.а./... За зла участ въоражени башибозуци, които денем, като няма бомбардировки, отиват в града и кръстосват улиците... 
По следствие на туй, станаха обири, биенията и даже съсичания на някои сиромаси българи“.
  Девет дни по-късно, в друго писмо, съобщава на митрополита ужасяващи факти за „разграбванието и съсипванието на много села и особено на Кадъкьой /Щръклево - б.а./ дето черкезите и башибозуците, освен дето са разграбили имотът на българите и много българе изтрепале, но обезчестиле жени и девици и до 15 моми отнесли бог знае накъде... Таквози е, В.В Преосвещенство засега положението ни в градът... Селата обаче много теглят. По завчера, в сряда, Червена вода се ограби и разпиля от черкези и башибозуци... Такава участ заплашва и селата Липник, Гагаля, Ряхово, които наполовина са вече ограбени... Бог да ни запазва!...“. 
Консулите в града, на нарочно поискана среща, обсъждат с епископ Климент дипломатическите донесения от европейските правителства. А те са тревожни -  готви се изселвания и заточение на българите, а градът Русчук - запален.
От този момент нататък епископ Климент 
взема присърце съдбата на християнското население, загърбва подкрепата на султанското правителство и всеотдайно работи за това, което е призван. 
Изисква от вилаетското управление да назначи комисия за разглеждане на турските издевателства и своеволия. Комисията не изпълнява задълженията си, а обвинява епископа в даване на неверни данни. От ден на ден християните са подложени на геноцид. Климент пише на Григорий, че е приютил в митрополията около 300 беззащитни българи. Ходатайства пред валията да бъдат освободени петима българи осъдени на смърт. Убеждава командира на арабската военна част Хасан паша да позволи на изгонените русчуклии да се върнат в града.
В края на 1877 година султанът издава специално назамнаме /нареждане/, с което разрешава в турската войска да се вземат мъже от 17 до 80-годишна възраст, без разлика на вяра и народност. Епископ Климент е смутен. Няма инструкции от Цариград, а властите в Русчук искат от него подробни списъци с имената на мъжете. Дават му срок три дни. Той забавя изготвянето на тези списъци като казва на валията, че не е получил наставление и заповеди от митрополит Григорий. 
Забавянето 
спасява над 850 български мъже от служба в турската армия.
Освен писмата, епископ Климент си води и дневник, който допълва реалната картина на случващото се в столицата на Дунавския вилает. Започнат е през юни 1877 и завършен през март 1878 година. По месеци и дати - стар стил - са записани направените разходи на митрополията:  даване на милостиня и бакшиш; ремонт на църкви; плащане на файтона до военния лагер на Левент табия и вилаетството, където всеки ден е викан. Отбелязъл е всичко: ежедневните случай на издевателства над християнското население; дадени храни на бедни; искане за освобождаване на затворени българи; предотвратяване на насилствено помохамеданчване на момичета и момчета; вземане на войници от християните.
На 2 февруари 1878 година командващият войските при Левент табия Даловер паша съобщава на Климент, че скоро руските войски ще влязат в Русчук. На 6 февруари същата година той е записал в дневника си за заминаването на турската войска от града и изпращането на валията. На следващия ден епископ Климент се среща с руския генерал Шилдер-Шулднер, командир на разузнавателния отряд, за да се съветва как да посрещне генерал Тотлебен и командира на Източния отряд Дондуков-Корсаков, които победоносно и тържествено ще влязат в Русчук на 8-ми. На 9 февруари изпраща Тотлебен, а през следващите дни е гост на руския губернатор Алексей Тимофеев и неговия секретар Иван Вазов. 
На 23-ти изпраща генерал  Дондуков-Корсаков. След тържественото посрещане на Тотлебен и Дондуков-Корсаков с молебен в катедралната църква „Света Троица“ епископ Климент 
съставя и текста на благодарствения адрес за освобождението на България, 
поднесен в края на месец март 1878 година на Великия княз Николай Николаевич в Сан Стефано, а на 10 април и на император Александър II в Петербург.
Русофил и консерватор по убеждение, епископ Климент става истински защитник на паството си
Дейността на епископ Климент в Доростолската и Червенска митрополия свършва на 28 септември 1878 година, когато е назначен за ректор на семинарията в Петропавловския манастир край Лясковец.
Анализираните писма и дневник от 1877-1878 години подкрепят и двете становища за дейността на епископ Климеинт през този период - безпристрастен изпълнител на заповедите, наставленията и инструкциите на Екзархията в Цариград за подкрепа на султанското правителство и защитник на християнското българско население. В повествованието ясно е очертан повратният момент - това е месец юни 1877 година.

Йордан БОРИСОВ