Немарата към паметта на видни русенци от година на година става все по-тревожно явление. Основна причина да не се отбележат през последните години по подобаващ начин 100-годишните юбилеи на достойните русенци Йосиф Цанков, Змей Горянин, проф.Алберт Афталион и др. е непростимата летаргия и безразличие на русенската общественост. Подобна е и съдбата на интелектуалното наследство, което е завещал забравеният и непознат в родния му град проф. д-р Кирил Маринов Чолаков. А кой е той, ще се запитат мнозина?
В Интернет най-сбитата информация за него се открива в Уикипедия: „Кирил Чолаков е български психиатър и педагог. Известен е най-вече със създаването на „метод на психофизиологична декапсулация“ за психотерапия при невроза“. 
Зад това кратко и сухо изброяване на част от реализациите на този виден русенец се крият богата биография на учен, изследовател и забележителни творчески успехи. 
Наред с д-р Никола Кръстинков и д-р Найден Шейтанов, д-р Кирил Чолаков е едно от имената дали неоспорим тласък на психиатричната наука в България в началото на ХХ век. Освен това д-р К.Чолаков е редовен сътрудник на сп. „Философски преглед“ и разпространител на фройдизма у нас през 20-те и 30-те години на ХХ век.
Роден в търговско семейство на 20.01.1897 г. в Русе, завършва гимназия, 
но не взема диплома, тъй като е изключен от Русенската мъжка гимназия „завинаги, заради бунтарски прояви“ 
(организира стачка през 1916 г.). 
Мобилизиран, завършва школата за запасни подпоручици (1917) и с IV тежък артилерийски полк участва в Първата световна война. Като войник (1917) полага с много добър успех зрелостен изпит в Първа Софийска мъжка гимназия. През 1918 г. се записва в Софийския университет и завършва (1921) специалност философия и педагогика. 
Стажува като кандидат учител в Русенската мъжка гимназия и през 1922 г. полага държавен изпит за редовен гимназиален учител. Назначен е в Разградската мъжка гимназия, но след четири месеца напуска и се записва студент в Софийския медицински факултет. Продължава образованието си по медицина в гр. Грац, Австрия (1923-1924), след това се прехвърля във Виенския медицински факултет, където се дипломира (1927 г.) и защитава докторска дисертация. Няколко месеца е
на стаж във Виенската  университетска психиатрична клиника, 
завръща се същата година в България и взема държавния изпит за лекарска правоспособност.
Като доброволен лекар (асистент) работи в Софийската университетска психиатрична клиника (октомври 1927 г.-края на 1928 г.). От 1929 г. е на частна практика, като специалист по нервни и душевни болести в Русе, а от 1930 г. до октомври 1937 г., е учител-лекар в Русенската мъжка гимназия, след това е  на същата длъжност в Първа Софийска мъжка гимназия. В края на 1941 г. напуска и остава на частна практика. 
Мобилизиран е като невро-психиатър в Софийската общовойскова болница (август 1942 г.-1943 г.), а от 1945 г. е лекар специалист във въздушните войски. Председател е на Секцията на лекарите невролози и психиатри към Българския лекарски съюз (1945).
Комисията за избор на доцент в Медицинския факултет-Пловдив, отчитайки научните трудове и качествата му на преподавател и специалист-психиатър,
избира д-р К.Чолаков направо за професор по нервни и душевни болести. 
От 1 март 1946 г. завежда едноименната катедра при Висшия медицински институт (ВМИ)-Пловдив, а от 1953 г. е ръководител (до кончината си) на Катедрата по психиатрия. 
Проф. Чолаков е с богата биография на учен, педагог и общественик. Завършил философия в София, той специализира в школата на видния немски философ Йоханес Ремке. Творческият му път преминава през три етапа. Първият започва през 20-те години на XX в., с публикуването на редица статии в областта на философията в сп. „Философски преглед“, в тясно сътрудничество с известния български проф.Димитър Михалчев, като по същото време е учител и завършва медицина.  
Вторият творчески период на д-р К.Чолаков (основно през 30-те години) е посветен на психологията и психотерапията, а в практически план - на създаване на метод за психотерапия, наречен  „кортико-динамична декапсулация - катарзисен метод, при който в състояние на хипноза, за да се разтовари емоционалният заряд, стресовите преживявания се изживяват отново“.
Изложен в монография през 1933 година, този метод не е изгубил значимостта си и днес. 
По проблема е работил и Зигмунд Фройд, но се отказва и въвежда метода на свободните асоциации, защото при хипноза „болният все пак се манипулира, което може да бъде и доста неетична намеса“.
През 40-те години на ХХ в. д-р К. Чолаков дейно се занимава с клинична психиатрия и основава частна клиника в София. Издава и редактира списание „Душевно здраве“.
Третият творчески период, като университетски учен и преподавател, започва след 1946 г. във ВМИ-Пловдив, където основава собствена психиатрична школа. Проф. К. Чолаков предава разностранните си интереси на своите ученици, някои от които са с оригинални приноси в българската психиатрия. 
Това е най-трудният за проф. Чолаков период, защото след 1944 г. психотерапията е в кома, тъй като комунистическият режим в България спира по-нататъшното й развитие. 
През 50-те години на ХХ век психоанализата и дори психологията са обявени за „буржоазни науки“.
Единствената „наука“ за човешкото поведение е една опростена „марксистка“ версия на рефлексологията на И.П.Павлов. Според основната й догма психика не съществува, има само „висша нервна дейност“, базирана на вродени и условни рефлекси. Независимо от това, някои психиатри продължават да прилагат психотерапевтични техники. Ан. Кръстников (син на Н. Кръстников) използва създадения от баща му метод, Ат. Атанасов работи с модифицирана собствена версия върху рефлексологията на Павлов, а проф. Чолаков изучава и публикува оригинални виждания в двутомен труд на тема „Проблеми на епилепсията“. Проучваните от него  проблеми са свързани с всички области на психиатрията и така той става родоначалник на медицинската психология в Пловдив.
Творчеството на  проф. К. Чолаков е богато: над 200 научни статии, рецензии, научнопопулярни брошури и статии; първият учебник по психиатрия от български автори; 12 научни монографии. Според проф. Д. Цацов трудовете му „са изпълнени с евристики, които е нужно да бъдат осветени и актуализирани“. 
В „Психоанализата на Фройда в критично осветление“ е направен критичен анализ на основните психоаналитични концепции, а в кратка глава е разгледано разпространението на психоанализата у нас. Проф. д-р К. Чолаков е 
първият от „голямата четворка“ университетски клиницисти и преподаватели 
от средата на миналия век, заедно с връстниците си проф. Никола Шипковенски и проф. Емануил Шаранков, както и по-младия акад. Георги Узунов, които по-късно са сред най-известните професори психиатри у нас, създали собствени научни школи. 
Отличен преподавател и майстор на живото слово, 17 години той чете оригинални  лекции по неврология и по психиатрия. Запазено е образно описание от негов студент: „Най-загадъчна беше хипнозата, която понякога проф. Чолаков  демонстрираше на лекции... По време на лекции се разхождаше пред катедрата, леко приведен, със син халат... С прекрасното си чувство за фин хумор лекциите му, освен интересни, бяха и приятни. Затова още от първи курс посещавах лекциите, които изнасяше следобед... Те се посещаваха не само от студенти медици, но и от много лекари... Сред най-впечатляващите пловдивски професори е и Кирил Чолаков“.  
А според един от бившите му асистенти: „В основите на пловдивската психологическа традиция... стои 
една много ярка личност и солиден, мащабен и оригинален учен -
проф. д-р Кирил Чолаков. По европейски образован (следвал е в София, Грац и Виена, Австрия), познавач и на ортодоксалната фройдова психоанализа, и на модерните европейски течения в психиатрията и психологията, продуктивен автор (публикувал е 12 книги и над 200 статии), създал и оглавил през 1953 г. катедрата по психиатрия в Медицинския университет - Пловдив, проф. Чолаков е оставил много ученици и последователи в тези области“. 
Извън психоаналитичния кръг само двама видни български психиатри създават през 30-те години собствени психотерапевтични техники. Д-р Кирил Чолаков нарича своята „декапсулация“ - разновидност на хипнозата, а методът на д-р Н. Шипковенски е наречен „освобождаваща психотерапия“... През същия период двамата публикуват в сп.“Философски преглед“ статии, в които се разглеждат психоаналитични тези, но авторите им не застават на позициите на психоанализата.
Д-р Кирил Чолаков и сътрудниците му в сп. „Душевно здраве“ (1938-1940, год. I-II) поддържат рубрика „Велики психопати“, където обекти са Ж.Ж.Русо, Л.Н.Толстой, Байрон, Мопасан, Ницше и др. 
На родната литература той посвещава статиите „Психопатичност и гениалност“, „Наши поети-самоубийци“, портрети на П. Яворов, Кирил Христов и Петър Дънов.
Проф. д-р Кирил Чолаков умира на 23 октомври 1963 г. в София и е погребан в парцел N48 на Софийските централни гробища. Според неговия ученик проф. М. Роглев: „Проф. Чолаков бе отзивчив не само към учениците си, но и към всеки от персонала на клиниката, към всеки болен, студент... Неговата човечност и скромност са достоен пример за подражание. Със смъртта на проф. Чолаков ние, нашият институт и нашият народ, загубихме един голям човек, задълбочен и оригинален учен, вдъхновен лектор, отличен педагог и голям общественик“.
Акад. Никола Узунов, също ученик на видния русенски психиатър, философ, лекар и педагог проф. д-р Кирил Чолаков, му посвещава монография, в която оценява българските психолечебни методи, създадени от Н. Кръстников и К. Чолаков, като значителен принос в нашата и в световната психотерапевтична практика.
И, скъпи съграждани, този виден български учен не заслужава ли да бъде патрон поне на болнично отделение в Русе, а защо не и на Центъра за психично здраве?!

Доц. Атанас КОЛЕВ