И тази година земеделците от Русенско няма да могат да разчитат за опазване на реколтата си на държавната агенция „Борба с градушките“. Това става ясно от публикуваната на сайта на аграрното министерство Стратегия за развитие на защитата от градушки и от проекта за постановление на министър Румен Порожанов, в което са указани точните координати на изгражданите през тази година ракетни площадки. Както сe разбира от документите, въпреки настояванията на земеделците от региона, нито една от тях не е в Североизточна България. Според намеренията на ведомството, огласени още миналата есен в Русе от изпълнителния му директор инж. Ваньо Славеев, този район ще бъде защитаван единствено със самолети. Това обаче ще стане чак от следващата година.
Стратегията предвижда през тази година да се изградят 63 нови ракетни площадки и 2 командни пункта в с. Тъжа и гр. Любимец. Относно самолетния метод се казва, че ще се приведат летища за работа и ще бъде закупен софтуер и устройства за навигация на самолети и за обработка на радарна информация. За закупуване на самолети не се споменава, няма и такова перо в бюджета за тази година. Положително обаче е, че ще бъдат изградени 4 допълнителни МТО радарни станции, които ще покриват и територията на Североизточна България. Предстои да се разбере кога ще бъдат готови те и дали ще могат да се използват от фермерите, тук там закупили за своя сметка локални противоградни системи. 
Предвижда се от 2019 г. защитата от градушки със самолетен способ да бъде финансирана със 7 милиона лева годишно. Разпръсването на градоносните облаци с ракети ще струва 2,5 пъти по-скъпо - 17-19 млн. лева. 
Според швейцарски експерти, вероятността за увеличаване на валежите от град с размери 2 см и повече в Североизточна България е 0,5-1 на сто, става ясно от стратегията. По прогноза на Националния институт по метеорология и хидрология към Българската академия на науките, до 2020 г. годишната температура на въздуха ще нараства между 0.7 и 1.8 градуса. Към 2050 г. се очаква ръст на температурите между 1.6 и 3.1 градуса, а към 2080 г. - между 2,9 и 4.1 градуса. 
Различни сценарии за изменението на климата в България сочат тенденция към повишаване на честота на екстремните явления и бедствия - обилни валежи, горещи и студени вълни, градушки, наводнения и засушавания, ураганни ветрове и т. н. Разработки, основаващи се на числени модели, предвиждат нарастване на честотата и силата на градобитните процеси. Един от географските райони, за които се прогнозира значително нарастване на екстремните случаи от градушка с размери над 2 см е територията на България.
Делът на напълно унищожените площи в незащитените територии е над 53% средногодишно от общо пропадналите площи в страната. В години с интензивни градобитни процеси този дял е значително по-голям - например през 2014 г. и 2015 г. той е около 75%, а през 2016 г. превишава 67%. Напълно пропадналите площи вследствие от градушки, за които земеделските производители са поискали компенсация, варират през годините от 0,02% до 0,27% от всички обработваеми земи и трайни насаждения в страната. В Русенско напълно пропадналите площи през миналата година са над 1700 дка.
Според анализа на земеделското министерство, за защитата от природни бедствия почти никаква роля не играе застраховането. Застрахователната премия в земеделския отрасъл възлиза на около 10 млн. лева годишно, при 1,62 млрд. лева общ премиен приход за застрахователната система. За първото тримесечие на миналата година земеделците са дали над 1,4 млн. лева за застраховане, предявили са претенции за 632 хил. лева, а са получили плащания само за 358 хил. лева.