Д-р Цветомира Аврамова е завършила Медицинския университет във Варна през 2011 година. Веднага след това започва работа в Спешно приемно отделение в Многопрофилна болница Русе като ординатор. През 2013-а се прехвърля на работа в Трето терапевтично отделение. Две години по-късно постъпва в отделение „Вътрешни болести“ в УМБАЛ „Медика Русе“, а през декември миналата година се дипломира като гастроентеролог.

- Д-р Аврамова, понякога човек получава киселини след хранене, но кога можем да говорим за Гастроезофагеалната рефлуксна болест и какво представлява тя?
- Гастроезофагеалната рефлуксна болест, която за по-кратко се нарича ГЕРБ, представлявa навлизане на стомашно съдържание в хранопровода, където лигавицата не е подготвена за агресивното действие на солната киселина и храносмилателния ензим пепсин, съдържащи се в стомашния сок. Вследствие на това лигавицата се дразни и възпалява, като дори може да се стигне до язва на хранопровода и кръвоизливи. Наименованието на заболяването идва от гръцкото наименование на стомах - гастер, и латинските езофаг - хранопровод, и рефлукс - обратен поток.
Нормално при здрави хора възникват кратки епизоди на рефлукс след хранене, но киселото бързо се връща обратно в стомаха вследствие на отмиване от храната и слюнката. При болестта ГЕРБ тези епизоди са повече от 50 дневно за над един час.
- На какво се дължи връщането на киселините в стомаха?
- Този болестен процес се дължи на отслабване на тонуса на долния езофагеален сфинктер /ДЕС/. Той представлява мускулен пръстен, разположен на прехода между хранопровода и стомаха. При своето съкращение ДЕС предотвратява рефлукса. Когато е отслабен при повишено налягане в корема или заемане на хоризонтално положение на тялото, в хранопровода прониква кисел стомашен сок, който уврежда лигавицата и води до нейното възпаление, кръвоизливи, язва и рак на хранопровода.
- Какви са причините да се случва това?
- Отслабване на тонуса на ДЕС се случва след злоупотреба с алкохол, шоколад, мента, кафе, мазни храни, подправки и тютюнопушене. Особено предразположени към ГЕРБ са пациенти със затлъстяване, които не се хранят редовно, често пропускат закуската и обяда, но за сметка на това вечерят обилно с мазни и пикантни храни, полети с обилни количества алкохол и си лягат да спят, преди да са минали 2 часа от вечерята. Носенето на тесни дрехи и спането на ниска възглавница също допринасят за влошаване на заболяването. Много лекарства като бета блокери, новфилин, теотард, диазепам, калциеви антагонисти и други допълнително могат да засилят болестния процес. И обратно - храни, които съдържат белтък като нетлъсто месо и белтъка на яйцата, повишават тонуса на ДЕС.
Друга възможна причина за появата на тежък, неповлияващ се от лекарства гастроезофагеален рефлукс е наличието на диафрагмална херния.
- Освен неприятния кисел вкус, какви са другите симптоми на гастроезофагеален рефлукс?
- Най-характерните оплаквания на пациентите са парене зад гръдната кост и киселата регургитация, тоест киселините се разпостраняват нагоре по хранопровода към гърлото и устата. Други симптоми са болка при преглъщане зад гръдната кост, болка в гърдите, имитираща сърдечна болка, гадене, повръщане, уригване, засилване на оплакванията в лeгнало положение, при приемане на антиацидни медикаменти или сода бикарбонат, хронична суха кашлица, дрезгав глас и астмоподобни пристъпи, увреждане на емайла на зъбите с множество кариеси.
Гастроезофагеалния рефлукс при кърмачета протича основно с повръщане, кашлица, задух, аспирационна пневмония, бронхиална астма, безапетитие и неспокойствие. При развитие на езофагит /възпаление на хранопровода/ може да има повръщане на кръв и анемия вследствие на хроничната кръвозагуба.
- До какви усложнения може да доведе гастроезофагеалният рефлукс, ако не се лекува навреме?
- Вследствие на продължителното киселинно дразнене може да се стигне до рефлукс-езофагит, язва, кръвоизливи, стриктури /стеснения/ и стенози, водещи до прогресивно затруднение при преглъщане на твърда храна. Някои пациенти получават така наречения Баретов хранопровод, който е предраково състояние и при 10% от тях впоследствие се стига до рак на хранопровода.
- Как се диагностицира болестта, с какви изследвания?
- Най-информативното и достъпно изследване е фиброгастроскопията, при която чрез оптична тръба се оглеждат визуално лигавиците на хранопровода и стомаха. Друго изследване е амбулаторната 24-часова рН-метрия, при която електрод се вкарва през ноздрите в хранопровода на дълбочина 3-5 см и се измерва процентът време, през което рН киселинността е под 4. Това е най-информативният метод за доказване на ГЕРБ. Третият често използван метод за установяване на ГЕРБ е езофагография - рентгеново изследване на хранопровода с бариева каша.
- Лечението само медикаментозно ли е?
- Лечението включва цялостна промяна в начина на хранене и въобще коренна промяна в начина на живот. Да се консумират храни, приготвени чрез варене, печене и задушаване, избягване на пържени, опушени и панирани ястия. Редовно, често и бавно хранене на малки порции с максимално добро сдъвкване на храната. След хранене да се избягва лягане до 2-3 часа, вдигане на тежки предмети и напрягане. За предпочитане е носене на по-широки и удобни дрехи. За болните от този рефлукс е препоръчително единият край на леглото откъм главата да се повдигне на 10-15 см, да отслабнат и да спрат цигарите.
Медикаментозното лечение трябва да бъде предписано от лекар. Най-често използваните лекарства са нексиум, еманера, омепразол, мепрезор, лансопрол и други подобни, които се вземат в продължение на месеци по преценка на лекуващия лекар. Освен тях, с по малко значение, са мотилиум, деган, зирид, левопрайд, алмагел, алмалокс. При по-леките случаи се използват ранитидин, фамотидин и симетидин. Обикновено за най-бърз ефект се предписва комбинация от един медикамент примесен с друг, но пак по преценка на лекаря.
При по-упоритите случаи, когато има кръвоизливи и стеснения на хранопровода, може да бъде проведена фото- и лазертерапия или аблационна терапия. При наличието на голяма хиатусна херния лечението е оперативно. Лошата новина е, че веднъж появила се в зряла възраст, тази болест може да се причини при всяка по-груба диетична грешка и алкохолна ексцесия. Лечението на ГЕРБ при кърмачета се провежда чрез хранене със специалните млека - Frisovom, NAN AR и други.
- Каква храни препоръчвате да консумират болните от ГЕРБ?
- Препоръчителните храни са зеленчуци и плодове. Картофите трябва да се консумират варени или на пюре. Повече консумация на моркови, тиква, тиквички, ябълки, ягоди, банани, ориз, прясно и кисело мляко, сирене, извара, хляб, сухари, бисквити, солети, макарони, козунак, кифла, фиде, юфка, соя и соеви продукти. От месните продукти за предпочитане са нетлъсти меса като телешко, пилешко и риба, кренвирши, телешки салам, шунка, обикновен пастет. Яйцата задължително трябва да са варени, а не пържени. Олио, зехтин и краве масло трябва да са в ограничени количества. От подправките да се използват магданоз и сол.
Тук трябва да кажа и кои храни трябва да се избягват. На първо място червен и черен пипер, люти чушки, дафинов лист, бахар, хрян, кашкавал и пушено сирене. Болните от ГЕРБ трябва да не консумират портокали, лимони, мандарини, фасул, леща, зеле, лук, чесън, ряпа, гъби, туршии, бакла, грозде, кайсии, вишни, фастъци, орехи, бадеми и незрели плодове, тлъсти меса, сланина, свинска мас, луканки, суджуци, саздърма, пастърма, консерви и други пикантни месни изделия, алкохолни и газирани напитки и кафе.
- Много хора пият сода бикарбонат за облекчаване на коремни болки. Това правилно ли е?
- Не! Содата има бърз неутрализиращ ефект върху стомашните киселини, който обаче е краткотраен. Веднага след този ефект се развива свръхпродукция на солна киселина от стомаха и образуваните при неутрализацията мехурчета от въглероден двуокис носят със себе си частици солна киселина, които попадат в хранопровода и влошават заболяването.