Грамадната зала на читалнята в библиотека „Любен Каравелов“ за първи път се оказа тясна да побере всички, които искаха да влязат в нея. Причината за този небивал интерес, който беше довел тук и млади, и възрастни, и дори съвсем малки ученици, се казва Стоянка Мутафова! Неоспоримата прима на българската комедия дойде в Русе заедно с дъщеря си Мария Грубешлиева-Муки, за да представи биографичната книга, написана от Муки, „Добър вечер, столетие мое!“. Ученици от основно училище „Отец Паисий“,    по чиято идея е била отправена поканата към актрисата, бяха застанали в шпалир по стълбите на библиотеката. Мутафова обаче излезе от хранилището в читалнята и премина през редиците русенци под нестихващите им аплодисменти. Буквално преди да започне същинската среща, тя призна, че на рождения си ден, 2 февруари, предпочита да остане сама. „Аз тези празници не ги празнувам. Заключвам се вкъщи, оставам сама и почвам да се съсредоточавам в себе си, почвам да мисля за живота си, за грешките си, за всичко. Телефоните ми звънят - не вдигам. Обичам да съм сама и на имен ден, и на рожден ден. Не правя тържества“, призна. 
Но гостуването в Русе, при това пред толкова многобройна и трепетна публика, очевидно е от друга категория „тържества“, от онези, които са по сърце на Стоянка Мутафова. 
Деца от училището изиграха няколко скеча по откъси от книгата с биографията на актрисата. Тя с видимо удоволствие поклащаше глава, особено на някои от най-сполучливите превъплъщения. А след това показа неизтощимата си енергия, докато разказваше интересни случки от живота си и правеше равносметка на дългия творчески път, който е начертала за нея съдбата. 
В това време през отворените врати на читалнята продължаваха да влизат хора, научили за гостуването на грандамата на българския театър. А 92-годишната артистка се връщаше назад към по-младите си години и описваше свои пристрастия, лудории, съкровени радости. Като например удоволствието да е насаме с морето. „Обичам да плувам, при това обичам да плувам сама, а не с други хора. Тогава си говоря с чайките и с вълните, с морето - и се улавям, че говоря на някакъв непонятен за мен език, без даже да го знам какъв е. При едно такова плуване бях навлязла доста навътре, а срещу мен се носи параход - тогава не знаех, че параходите могат да плават и без капитан на руля... По едно време видях, че иде много близо и реших да се върна към брега. А хората там умрели от страх, като ме гледат да приближавам до парахода - още малко и ще ме направи на кайма“, разказа Стояна. 
Въпросите не спираха. „Удовлетворена ли сте, щастлива ли сте? Има ли нещо, което още искате да постигнете?“ „Аз съм така устроена, че винаги не съм доволна, на мен доволството ми е чуждо. Да кажем, направя една роля - хората викат браво, браво, а аз не съм доволна. Човек трябва да иска още, да не си казва - ей това е. Като кажеш така - значи си умрял вече. Пък аз още се имам за жива“.
Стоянка Мутафова изрази почит към таланта на своята свекърва - незаслужено забравената днес писателка Мария Грубешлиева, чието име носи Муки. Актрисата разказа за първото голямо признание като актриса, което получила от Кръстьо Сарафов. „Тъкмо беше се отворила телевизията в България и предаванията бяха на живо и чернобяло. Повикаха ме да играя в една пиеса ролята на хубаво младо момиче. А аз викам на режисьорката: моля те, дай ми ролята на старата жена. „Ти си луда! - вика тя, - Та ти си на 21 години!“ Молих се, молих се, накрая тя каза: „Айде, проваляй се!“. Свършва пиесата и Кръстьо Сарафов идва при мен, щипна ме и каза: „Браво бе, мойто момиче! Как направи тази дъртофелница?!“. И отишъл веднага вкъщи при баща ми, който не искаше да ставам актриса, да му каже. Прибирам се и баща ми ми казва: „Сега ще умра спокойно. Щом като Кръстьо Сарафов те хвали за ролята“. 
Чудесен партньор със страхотна интуиция, макар и много суетен - така определя Стоянка Мутафова любимия си сценичен партньор Георги Калоянчев. Най-любимата й роля? „Министершата! Богата роля е тя. Играх я 30 пъти и повече, все при пълен салон!“. А в отговор на друг въпрос признава, че никога не е наказвала дъщеря си. „Аз бях свободно дете, чупех чужди джамове, баща ми ги плащаше. На мен ми викат хулиганката на българския театър. Зло не правя никому, но пакости съм правила много, такъв си ми е на мене темпераментът“.
А когато едно от децата я запита: „Ако ви се отдате шанс да заживеете в Русе, бихте ли го направила?“, играещата Г-жа Стихийно бедствие гостенка отговори, без да се замисля: „С най-голямо удоволствие! Най-любимият ми град! Много обичам Русе, просто съм влюбена в този град. Има нещо в него, което го няма другаде. Вие трябва да сте щастливи, че живеете тук. Не се стремете към столицата. Имате своя красив град - с тези старинни къщи, с тази несравнима атмосфера, с тази богата култура...“. 
Въпросите не спираха, макар часовете на срещата да надхвърлиха два. Гостенката не показа умора или отегчение, каквито биха били обясними при нейната достолепна възраст. Очевидно интересът към нея и сърдечното отношение допълнително зареждаше нейните жизнени батерии. А колкото до интереса - освен стотиците в залата до атмосферата в читалнята на библиотеката се докоснаха още 5200 души, които са гледали живото излъчване на видео от срещата, осигурено от РБ „Любен Каравелов“.