Тези истории са автентични, но досега не са публикувани. „Утро“ продължава серията материали за знакови престъпления в Русе и региона, разкрити от правозащитните служби в пълен синхрон, с денонощна работа и много усилия, но без много шум.

Една необикновена кражба сблъсква русенските криминалисти с още по-необикновена история покрай разкриването й.
Всичко започва една нощ през 1976 година, когато пазачът на завод „Юта“ дочува необичаен шум от административната сграда и тръгва да види какво става. В това време шумът утихва, а след секунди пред пазача се открива гледка, за която е чел само в евтините криминалета. Голямата огнеупорна метална каса, където се съхраняват паричните постъпления на предприятието преди внасянето им в банка и сумите в дните за раздаване на аванси и заплати, е
разрязана с ъглошлайф и опразнена
Прозорецът на стаята е отворен, а до него се вижда изпусната в бързината чанта с инструмента за рязане, две отвертки, клещи и ръкавици.
Веднага е подаден сигнал в милицията за разбития сейф и на място пристига оперативна група.
Криминалистите бързо разбират как престъпникът е проникнал в сградата - издебнал отдалечаването на пазача, който нощем прави обход на завода, и е нахлул през най-близкия до портала прозорец.
Следи обаче липсват - бандитът е пипал с ръкавици, което вече показва, че е
човек, добре запознат с най-успешните методи в подземния свят
Малка утеха е, че от касата липсват дребни пари, тъй като предния ден са раздавали заплатите и големите пачки са свършили. Големият проблем е, че опасен престъпник е на свобода.
Затова започва трескава работа за разкриване на касоразбивача. Точно тогава се получава сигнал, че от магазин за платове срещу закусвалня „Пирин“ на ъгъла между улиците „Толбухин“ /сега „Николаевска“/ и „Владимир Заимов“ /“Николай Здравков“/ е откраднат касов апарат, който е занесен в близък пуст двор и е разбит върху тревата. Тук обаче има много отпечатъци и  този, който ги е оставил, скоро е прибран в милицията. Това е криминално проявеният работник в „Дунавия“ от разградско село Мюмюн Ахмедов и той веднага си признава за кражбата.
Но това не е всичко. По време на разпитите Мюмюн изненадващо заявява, че е разбил и касата на завод „Юта“.
От вагон на гарата взех лост, а от една работилница откраднах ъглошлайф и разрязах вратата, нарежда арестантът.
Криминалистите не могат да повярват на късмета си - за нула време да открият автора на две тежки престъпления, при това без сложни комбинации и дълги безсънни нощи. Но те са стари пушки и знаят, че късметът е надеждата на аматьорите, а
когато всичко изглежда съвършено и идеално, истината обикновено клокочи под повърхността
Затова решават да подложат понамирисващите на гнило самопризнания на Мюмюн на проверка.
Тогава като по поръчка идва ценна информация - плод на издирване и разпитване на евентуални свидетели в района на „Юта“ във вечерта на разбиването на заводската каса. На вървящи по ул.“Христо Смирненски“ / сега бул.“Трети март“/ хора направило впечатление, че от двора на обраното предприятие на бегом излиза мъж и пресича улицата без да се оглежда, като едва не става жертва на преминаващ автомобил.
Въоръжен с тези детайли, следователят започва да пита Мюмюн за случката около текстилната фабрика. Първо хитро му подхвърля няколко общи детайла, за да може задържаният да разбере за инцидента, а после му задава един конкретен въпрос - в каква посока се е движила колата, която е щяла да го удари - от Сарайския мост към края на града или обратно. Мюмюн смело казва, че автомобилът е идвал от центъра и...
всички подозрения на работещите по случая „Юта“, че това не е техният човек, се потвърждават
точно както са очаквали. Отговорът е грешен и следва интензивен разпит на фалшивия герой, при който му напомнят, че за лъжесвидетелство и заблуда на криминалистите може да полежи доста дълго в затвора.
Тогава Мюмюн се разкайва и признава истината.
Откраднал касовия апарат от магазина и го опразнил, а при залавянето си разбрал, че отново отива зад решетките. Там обаче авторитетът е много важен - може да ти осигури куп привилегии, да те спаси от извращения и дори да ти запази живота. Работещият в „Дунавия“ дребен престъпник чул за удара в „Юта“ и решил да го играе касоразбивач, един вид изпечен бандит, с който всички да се съобразяват.
След отхвърлянето на тази следа криминалистите пак се оказват в задънена улица, но тогава се показва нишката, от която да разплетат целия чорап.
От управлението на МВР във Варна се получава информация, че е задържан касоразбивач, извършил редица кражби в морската столица.
Русенската връзка идва от самия него
По време на разпитите бандитът споменава и разбита каса в русенска фабрика.
Веднага е сформирана групата от специалисти, които работят по случая, които вземат изоставената в административната сграда на „Юта“ чанта с инструменти от касоразбивача и заминават за Варна.
Там началниците на двете следствия разпитват задържания Иван Минков и той си признава всичко. Разбира се, че общата открадната сума от набезите на 42-годишния мъж по Черноморието е близо 14 000 лева, колкото по него време струва голям апартамент в центъра на София, но той упорито мълчи и не казва къде са парите.
„Не признаваше, за да може като излезе от затвора, да има солидна сума зад гърба си, с която да живее охолно“, обяснява криминалист, участвал в разкриването на касоразбивача.
Иван Минков е осъден на 10 години затвор, които трябва да излежи в Ловеч.
Бъдещият затворник е натоварен в арестантска кола на милицията във Варна, която отпътува за Ловеч. Придружаващият го служител обаче
не сяда в клетката до него, а се настанява до шофьора
Така по пътя престъпникът успява незабелязано да отвори задната лява врата. На разклона от Бяла към моста арестантската кола спира, за да даде път на автомобил с предимство. За такъв шанс дебне Минков, който светкавично отваря врата, скача от автомобила и хуква с всички сили по брега на Янтра срещу течението.
Милиционерите се стъписват, но бързо излизат от шока и веднага подават сигнал до районното управление в Бяла. Всички сили са задействани, дори идва самолет от София за оглед на района от въздуха, но от Иван Минков няма и следа. Разбира се, всички - включително и той - знаят, че залавянето му е само въпрос на време, но тревогата е рецидивистът да не посегне на невинни хора заради храна, подслон или просто защото вече няма какво да губи. Затова са мобилизирани всички ресурси на вътрешното министерство за залавянето на беглеца и усилията скоро дават резултат.
След седмица железничари в Горна Оряховица
забелязват нощно време човек да влиза и да излиза от различни вагони
които чакат за ремонт в депото. Сигналът е подаден до Транспортна милиция, откъдето е организирана група за издирване. Иван Минков е открит свит на кълбо на пода в един вагон. От разпита му по-късно се разбира, че денем касоразбивачът излизал от вагона да търси храна, а нощно време се прибирал да спи.
За залавянето на един престъпник се ангажираха няколко служби, което изискваше много време и нерви, но накрая всички се поздравихме с успех, с гордост обяснява един от участвалите в операцията криминалисти.
След бягството присъдата на Минков е увеличена и той прекарва в Ловешкия затвор 15 години.