„Зад кулисите“ са нарекли своята изложба трима живописци, които са подредили картини във фоайето на Доходното здание. Мястото за експозицията е избрано неслучайно - то е на метри от сцените в Голямата зала и камерната „Слави Шкаров“, които са основно работно място на тримата автори. Художниците, чиято изложба бе открита снощи, са театър майсторите от Художественото ателие на Драматичен театър „Сава Огнянов“ Цанко Цанев, Веселин Николов и Станчо Станев. 
Миналата година ние тримата направихме първата си съвместна изложба, много ни хареса и ето, решихме тази година пак да направим, каза Станчо Станев. Той е говорителят на нашата скромна група, усмихва се Цанко Цанев. И добавя: „Бил е учител 25 години, така че му приляга да говори“. 
Това, което обединява Цанко Цанев, Станчо Станев и Веселин Николов, е 
ателието, в което работят върху декорите и сценографията 
за различни постановки на русенския театър. И, разбира се, дарбата да рисуват, която сега споделят с русенските почитатели на изобразителното изкуство. Всеки от тримата си има своя пътека в живота и в рисуването. Но тези три пътеки в един момент се пресичат и тази творческа пресечка дава допълнителен импулс не само да рисуват своите картини, но и да ги показват. 
Цанко Цанев е в русенския театър от 33 години. Навремето завърших едно невероятно училище - софийския техникум за художествени занаяти, моята паралелка беше „Дървени детски играчки“, разказва той. Преди това обаче били съученици в русенското училище с именитата художничка Виолета Радкова. Тя беше причината аз да постъпя на работа в театъра, когато стана сценограф, ме покани да работя с нея, казва Цанко. Негово дело са декорите за множество русенски спектакли, автор е и на сценографските решения за над 10 от постановките. Много си обичам сценографията на „Златка златното момиче“, някои от последните ми работи са за спектакли, които публиката вече е гледала над 150 пъти - като „Помощ, жена ми е луда“, „Г-н Ганев“, „Министърът женкар“, обяснява художникът. И признава, че неговото по-енергично и последователно 
завръщане към живописта си има причина - „момчетата“ Станчо и Веско
В работите на Цанко Цанев честа доминанта е природата - пейзажът, но в него са вплетени толкова много пластове и смисли, че човек би могъл да си разкаже не един и два сюжета, докато разглежда неговите картини „Горски път“, „Отражения“, есенни импресии. „Има едно дърво в училищния двор в Басарбово, където е и нашето ателие - толкова пъти се каня да го нарисувам през есените, когато то се обагря в удивително топли тонове, но все не успявам - докато ми остане време, като погледна - листата му вече са опадали. Тази есен обаче беше много дълга и много красива - и успях да нарисувам дървото“, казва Цанко и показва едно от живописните си платна в изложбата. 
От картините на Станчо Станев струят интерпретации на митични сюжети като този за Орфей и Евридика, музикални теми, екзотични африкански ритми, но едни от най-любимите теми за автора са свързани с Родопите. Ето, тази картина, която съм нарекъл „Мостове“, всъщност обединява Русе с Дунав мост и прочутия Дяволски мост над Арда, посочва Станчо. А 
сред родопските сюжети Станчо също си има любим - гайдарите
Рисувал е портрети на гайдаря на именитата певица Янка Рупкина, емблематичния състав „Сто каба гайди“ и още много пъти претворява тази тематична линия. За това Станев си има и друга причина, освен тази, която кара всички българи, озоват ли се в Смолян, да изтръпват от респект. Синът на Станчо - Стойко Станев, преди време стана тв звезда, когато електронните медии научиха, че момчето се завръща от Дания с университетска степен на IT специалист, за да продължи образованието именно в Смолян, защото там има възможност да се отдаде на своята страст: каба гайдата. 
Самият Станчо Станев е завършил полувисш институт за учители по практика със специалност дърворезба и наистина четвърт век преподава тази дисциплина в Професионалната гимназия по дървообработване и вътрешна архитектура. Той е и основател на друга дисциплина там: дизайн. „Много пъти предишният директор ми е правил забележка, че рисувам в кабинета - че съм превърнал учебната стая в ателие. Ама как да не рисувам - учениците като гледат, сами изпитват порив да го правят, а 
за един истински майстор е толкова важно да рисува 
и да притежава усет за изящното“, казва Станев. За съжаление, преподаваните от него специалности не се радват на интерес нито от страна на ръководството, нито от страна на кандидат-гимназистите. И затова директорът Димитър Цанев освобождава Станчо Станев. Сега тук работя по програма - вече приключих едната година, в момента вече втора година съм по тази програма, обяснява Станчев. И не крие, че работата в театъра не само му носи удовлетворение, но и отключва пред него нови предизвикателства, каквото са тези тройни изложби. 
Също по програма за заетост е назначен в ДТ „Сава Огнянов“ и третият от авторите в експозицията - Веселин Николов. Той е завършил живопис, реставрация и консервация във Великотърновския университет и 
години наред е работил като реставратор в Историческия музей 
в Тутракан. След това обаче се завръща в своя град Русе. В сегашната изложба представя само нови работи - рисувани през 2017 година, а някои дори са довършени в първите дни на новата. Специално място той е отделил на портретите на исторически личности - на Васил Левски, на Христо Ботев, интересни са импресиите, изпълнени със смесена техника, които са рисувани като илюстрации на стихосбирка на варненска поетеса. Веселин Николов с гордост показва и свои творби, които представляват реплики на икони и на световно известното мащабно платно на Леонардо да Винчи „Тайната вечеря“. В тези работи прозира трепетното отношение на русенеца към оригинала, реставраторското умение да следва дирята, оставена от оригинала, и желанието да постигне същото въздействие както изначалната творба, която репликира. 
Първата ни изложба миналата година бяхме нарекли „Любовта към театъра“, със сегашната разкриваме какво правим ние, които сме „Зад кулисите“, казва Цанко Цанев. Те не искат отсега да мислят как ще нарекат третата си експозиция /впрочем, не подлагат на съмнение увереността, че догодина пак ще подредят свои работи/. Сега просто се радват на възможността да покажат пред русенци какво правят тримата в малкото време, което им остава между работата за премиерите в театъра. И събират вдъхновение за следващите си картини.