„Хайде, влизай, влизай! Ти за баня записал ли си се? Ако не си, запиши се, за да можеш утре като дойдеш, да се изкъпеш“. С тези думи посрещна вчера директорът на БЧК д-р Руденко Йорданов мъж наглед на малко над средна възраст в червенокръстката трапезария на улица „Гурко“. Вчера бе първият работен ден за тази зима на социалното островче за изпаднали в беда хора.
Рафаи влиза в трапезарията, записват го в тетрадката, после се упътва към помещението, където доброволките раздават храната. 
„Ръцете изми ли си?“ - пита го едната от жените. Мъжът отива към умивалника в съседното помещение. 
Там е и банята, обяснява д-р Йорданов. Блестящи от чистота плочки, обзавеждането на двете сервизни помещения по нищо не отстъпват на това в един обикновен дом. Ето, и печка има горе на стената - за да се затопля банята, добавя докторът. И се обръща отново към Рафаи: „Като се изкъпеш, ще си смениш дрехите, тук ще ти дадат чисто бельо, ще си имаш и твоя кърпа, четка за зъби и паста, самобръсначка“. Рафаи си измива ръцете, след това взема купичката с топла супа и влиза в другата стая, където вече се храни Емил.
Никога не можем да сме сигурни как точно е изпаднал човек, каква беда го е докарала дотам да си няма нито дом, нито близки, при които да отиде, убеден е д-р Руденко Йорданов. В много от случаите хората, които посещават зимната социална трапезария, не са деградирали типове, напротив, има и доста интелигентни хора, които обстоятелствата или просто сполетялата ги съдба ги е извела от коловоза на това, което считаме за нормално.
Радваме се, че успяхме с наши сили да направим ремонт и да превърнем буквално съборетината, която ни върнаха, в това чисто и напълно прилично място, казва шефът на БЧК. Тази къща на еврейската фамилия Пизанти е била дарена на Червения кръст още през 1938 г., но тя също е била застигната от превратностите на съдбата и дълги години волята на дарителите е била забравена.
Впрочем, това е моят роден дом, засмива се д-р Руденко Йорданов. Непосредствено след 9 септември 1944 г. „народната власт“ настанява тук русенския родилен дом - и аз съм се родил тъкмо тук, обяснява докторът.  
Сега тук хората получават възможност поне за няколко часа да се върнат към „нормалността“, с топлата баня, с топлата храна, с възможността да си поговорят. Много често като се нахранят, Павлин Петров от БЧК, който стопанисва трапезарията, им предлага различни теми за разговор. Има къде да поседят известно време и да отдъхнат, преди отново да излязат на улицата. 
35-40 човека храним на ден в студените дни, днес обаче е топло и затова ще дойдат значително по-малко, казва БЧК-шефът. 
Понякога хората могат да получат и допълнително храна. Вчера менюто, което посрещаше несретните, включваше пилешка супа, хляб, сандвичи „за после“ и чай в неограничени количества. Трапезарията е отворена до два следобед. 
Тук идват обикновено хора със сложни биографии, често те са и чувствителни, така че нашите доброволци се отнасят към тях внимателно, казва Руденко Йорданов. Работата тук натоварва - нерядко чуждата мъка натоварва дори повече, отколкото собствената, а съпричастието е важно, добавя д-р Йорданов и едва забележимо въздъхва: „Ние сме тук не за да ги съдим, а за да помагаме“.