Това не е просто още една торта. Това е Тортата!
Така би възкликнал всеки френски сладкар, ако го попитате за Buche de Noel - емблематичната коледна торта на французите.
Коледното пънче, както е известна тортата у нас, има богата история, която води началото си от келтските традиции. Келтите празнували зимното слънцестоене, като в най-краткия ден от годината изгаряли огромен дървен ствол, който довличали от гората заедно с корените. Така отбелязвали прераждането на слънцето и благодаряли за топлината и живота, които то ще им донесе. Те вярвали, че определи видове дървета - особено дъб, бук, бряст и череша, имали мистични сили.
Когато християнството упорито започнало да заменя езическите традиции в Европа, точно с тази не успяло да се пребори, затова тя просто била адаптирана към новата вяра. Семействата вече влачели към дома си, а не към езически светилища, огромни трупи и дори позволявали на най-малкото дете да се качи върху дървото. А докато минавали по улиците, минувачите ги поздравявали с вдигане на шапка, защото знаели, че дървото означава обещание за благополучие, а пламъкът му ще изгори старите грехове.
Езическите вярвания били забравени, а традицията  започнала да се свързва със средновековен феодален данък, наречен „право на дърво“, който се изпълнявал по Коледа и задължавал селяните да занесат голямо дърво в имението на феодалния владетел. Във времето те започнали да го правят и за собствените си домове, като благославяли ствола, украсявали го с панделки и зеленина, а преди да го изгорят, го наръсвали с масло и вино. По пламъка и искрите съдели каква година ги очаква. Хвръкналите искри показвали каква ще бъде реколтата - колкото повече жарава, толкова повече царевица, пилета, телета, здраве и богатство в семейството. Ако огънят хвърлял сенки по стената, това било лошо предзнаменование - щяло да има смърт в къщата. Пепелта от коледното дърво разхвърляли на нивата, за да няма болести по зърното, около пилчарниците, за да държи надалеч лисицата, в хамбарите, където съхранявали царевицата, за да я пази от плъхове.
Подобен е обичаят и в България, а дървото се нарича Бъдник. Той трябвало да гори цяла нощ на Бъдни вечер до сутринта на Коледа. Светлината и топлината му били символ на раждането на новото слънце и Исус Христос. Преди това стволът се миросвал, като в него се правела дупка и се пълнела с вино, зехтин и тамян.
Това изискване - дървото да гори цяла нощ, се смята за една от причините да бъде измислена тортата. Невинаги стволът можел да пламти по 12 часа и повече, а с тортата това време се удължавало. По-логично звучи друга версия - че постепенно огнищата били сменени от камини, а те от печки, в които нямало как да се поберат големи стволове, нито дори пънове. А най-странната версия е свързана с Наполеон, който решил да се бори с с честите болести, които налягали през зимата поданиците му, като ги задължил да запушат всички комини на домовете си, за да не влиза студ. Огнищата угаснали и нямало как да се спази коледната традиция. На помощ се притекъл неизвестен пекар, който направил торта във вид на отсечен дървесен ствол. Нарекли я Buche de Noel - Коледно дърво.
Най-ранното писмено споменаване на тортата е от 1894 г. в „La cuisine anglaise et la patisserie“ на Алфред Сузан. В книгата се споменава някой си Феликс Бонат, който имал рецепти от 1884 г., включително за руло с шоколадов ганаш. Най-ранната открита рецепта обаче е в готварската книга „Le Memorial Historique et Geographique de la Patisserie“ на парижкия сладкар Пиер Лакам, публикувана през 1898 г. Според нея тортата се прави от бисквитено тесто с шоколадов крем или маслен крем с кафе. Рецептата, която най-много се доближава до днешната торта, е от 1905 г. и е на Джоузеф Фабр във второто издание на неговия „Dictionnaire universel de cuisine pratique“.
Класическото Коледно пънче се прави от пандишпанено руло и шоколадов ганаш. Често се поръсва с пудра захар и какао, декорира се с коледни фигурки, клонки, дребни плодчета, гъбки от целувчено тесто. През последните години обаче пънчето се променя не само като декорация, а и като форма и текстури. Вкусът става по-лек и по-плодов. В Париж майстори сладкари дори експериментират с цвета - появяват се Коледни пънчета в зелено, бяло, червено, в необичайни форми, понякога доста далеч от първообраза на отрязано дърво. Има желирани варианти с различни пълнежи. Но всички те са предназначени да съберат семейството заедно на Коледа.
Направете го и вие с нашия вариант на Коледно пънче.   

Коледно пънче тирамису

Необходими продукти:
250 г маскарпоне
200 мл течна сметана 30%
12 бишкоти
2 яйца
100 г кристална захар
150 мл хладко кафе
1 пакетче желатин
какао за поръсване
коледни фигурки за украса
Начин на приготвяне:
Сварява се кафе и се оставя да се охлади.
Желатинът се накисва в малко вода и след това се загрява, докато се разтопи.
Белтъците се разделят от жълтъците и се разбиват на твърд сняг. Сметаната се разбива с миксер, докато стане пухкава.
В купа се разбиват жълтъците със захарта до светла пяна. Прибавя се маскарпонето и се разбива до хомогенна смес. Добавя се сметаната, като с шпатула се съединява с яйчения крем чрез въртеливи движения. Прибавя се охладеният желатин и се разбърква пак с шпатула. Последно се прибавят разбитите белтъци, като внимателно се съединяват с крема. Сместа трябва да стане хомогенна и пухкава.
Продълговата кексова форма се облича отвътре с прозрачно фолио, като краищата му остават да висят отвън. На дъното се слага част от крема. Отгоре по дължина в средата се слагат две бишкоти, предварително потопени в хладкото кафе. Покриват се с крем, върху който се подреждат четири напоени с кафе бишкоти. Покриват се с крем и отгоре се подреждат останалите бишкоти. Завършва се с крем. Тортата се завива с фолиото и се прибира в хладилник поне за една нощ.
На другия ден се обръща върху подходящ поднос, поръсва се обилно с какао и се украсява с коледни фигурки.