Да успееш благодарение на труд, талант, смелост и накъде без малко късмет - това е фокусът на необичайната, интересна и силно мотивираща книга „Вдъхновяващи истории за успели българи“. Идеята за написването й е на Иван Белчев - млад русенец, посветил част от енергията си на създаване на онлайн списанието „Амбиция“, което не търси пикантното, жълтото, скандалното, а нещо много по-важно, по-ценно и по-смислено - позитивното. В книгата са включени разговори  и разкази на 50 наши сънародници доказали  способностите си и силата на духа си по различни краища на света. Сред тях има е немалко русенци, които ви представяме с изричното съгласие и пълното съдействие на Иван Белчев. Днес ни гостува Станислав Събев, но не по-малко интересен е авторът на разговора с него. това е Ивелина Димитрова, която се бори за повторното си прохождане след тежка катастрофа преди десет години и е подкрепена от много приятели и дарители. Съвсем скоро Ива беше успешно оперирана в кипърската столица Никозия и сега е в период на дълга и нелека рехабилитация, която вдъхва много големи надежди за пълен успех на лечението. Дарителската кампания за Ива продължава.

Станислав Събев е родом от красивия крайдунавски град Русе. Завършил Техникум по вътрешна архитектура и мебелно производство. Той е от мъжете, които са служили в армията. Отбил е дълга си в поделението на Вътрешни войски 72 355. 
„Поделението ми се намираше в Разград, на един стръмен склон, там направих първата си фитнес зала и в ролята си на младши сержант тренирах стотици млади войници“, разказва Станислав.
След казармата Станислав се е впуска да прави бизнес. Изминава пътя от работа в рекламна агенция до консултант-продавач на ветроенергийни и фотоволтаични проекти. Така след 5 години разбира, че призванието му е във фитнеса и работа с интересуващите се от това хора. През последните пет години живее в САЩ работи като съветник по въпросите за тренировки и хранене на различни корпорации с акцент върху групи от управленския състав. Работи и с професионални атлети, на които помага да постигат високо ниво на кондиция.
Помага и като доброволец на деца от средните училища да преодоляват проблеми със затлъстяване и неправилна моторика на движение. В свободното си време работи с хора онлайн, помагайки им да изградят ефективни хранителни навици, препоръчва им упражнения и форми на активност, водещи до целта.

- Здравейте, Станислав! Разкажете малко повече за културизма? От колко време се занимавате с това и как започнахте?
- Можем да мислим за културизма като за кристална топка, която търкулваме по цветен персийки килим, където цветовете са желанията, амбициите и възможностите на хората. Променят се в зависимост кой ги използва и какво ги мотивира. От практична гледна точка това са  методически организирани упражнения и хранителни стратегии за развиване на човешкото тяло по отношение на неговата двигателна култура и естетичен вид. За любопитния ентусиаст в ранна юношеска възраст е извор на здраве, сила, хармония и самочувствие.
Възможност да оползотвори и коригира генетичните си заложби
чрез прилагането на един прост синдром - този на прогресивна aдаптация. Накратко, ако стресираме системата на човешкото тяло с правилно дозиран стрес, тя (системата) ще се възстанови до базовите си нива, плюс още малко в излишък. Представете си човек, който иска да се сдобие с шоколадов тен, ако просто изложи бялото си тяло на слънчевите лъчи за цял ден, то тялото няма да може да се справи с този непознат стрес, в резултат на което човекът ще се нарани поради ниско ниво на адаптация. Но ако същият човек дозирано и прогресивно се излага на слънце ден след ден, като се вслушва в сигналите на своето тяло, той ще придобие неимоверно висока толерантност към излагане на слънце. Така всички ще знаят, че е бил на курорт, а не в болницата или у тях, намазан с кисело мляко.
Същото се случва със скелетно-мускулната система, когато се използва систематизирано и прогресивно натоварване с тежести. 
Тялото се адаптира към постоянно прогресиращ стрес,
като изгражда нова скелетно-мускулна тъкан, също така увеличава костната маса, подобрява работата на сърдечно-съдовата система, оптимизира синтеза и функцията на хормоните, и съответно настроение, функционалност и работоспособност на индивида.
На нивото на клетката образува редица полезни адаптации, които позволяват да се използват нутриентите от храната по-ефективно. Културизмът е лекарството за един от големите бичове на нашето време - затлъстяването.
Що се отнася до мен, преди повече от 20 години осъзнах, че не искам да ходя на басейн с тениска. Не бях дебел. По скоро неразвита горна част и тежки крака. Това ме караше да чувствам, че крия нещо, комплексираше ме. През горещите и прашни лета на 90-те години моя любима дестинация беше село Борисово - при баба. Там се запознах с Пенко, сезонен мой приятел, който беше гребец по това време. Правех, каквото прави той, защото беше силен и изглеждаше като моите примери от списанията и филмите - Арнолд, Силвестър Сталоун, Жан-Клод ван Дам. Цяло лято бягахме, вдигахме тежести в мазата на един тогава бъдещ нотариус и се хранехме обилно, колкото можем.
Така съм си и досега - тренировки, хранене и почивка, но на друго ниво.
- Не са ли прекалено много залите вече в България? 
- Залите са много, но и направленията, в които фитнес индустрията се развива, не са малко. Крос фит, групови тренировки, зали за културизъм, паурлифтинг и т.н. Икономическият принцип за търсене и предлагане коригира естествено техния брой. 
- Живеете във Вегас и Русе, къде хората са по-запалени по културизма и фитнес тренировките и различават ли се едните хора от другите по мотивация?
- Запалени - не бях чувал тази дума отдавна. Различни са нещата. Тук, в САЩ, хората ходят масово в салоните за фитнес. И така е с всички възрасти. Можем да кажем, че фитнесът е като национален спорт и все повече хора са въвлечени в това.
 В България нещата също се развиват добре. 
Много младежи са запалени и е модерно да се занимаваш с това,
както и да публикуваш снимки на обяда си в интернет.
При хората в по-напреднала възраст в България това не е популярно и все още мисленето е на ниво: „Я по добре да копаеш на нивата, вместо да ми вдигаш тези железа“. Жалко е. Хората биха живели по-дълго и леко, ако изберат спортната зала, вместо да се заседяват на всезнаещата ракия.
Това ще се промени, когато ние станем на тяхната възраст. Подмяната на поколенията ще свърши тази работа без усилие от наша страна.
- Занимавате се професионално с обучение по хранене, тренировки, навици...
Така е. Това е моят начин да бъда полезен на хората и да усещам, че това, което правя, има полза. Помага ми да мисля по-малко за себе си.
- Кой плаща по-висока цена - хората, които тренират и спазват хранителен режим или тези, които не се грижат за тялото си чрез тренировки и диета?
- Най-висока цена плащат тези, които не започват. С треньор или самосиндикално, 
вярвам, че систематичните занимания с тежести и повишаване културата на хранене подобряват качеството на живот повече от хирургически инструменти
или фармацевтични продукти.
- Всяко тяло ли може да се поддаде след правилните режим, диета, тренировка и да стане изваяно като на културист?
- Не всяко тяло може да се развие пропорционално до нивото на „Мистър Олимпия“, но всяко тяло може да се подобри драстично. По важното е това, на което учи спортът - че без усърдие няма резултат. 
- Какво е мнението ви за хранителните добавки и част ли са те от правилния хранителен режим?
- Преди време имах статия по тази тема. Зависи, ако режимът е стриктен на ниво състезател, най-вероятно ще се наложи да се използват суплементи /хранителни добавки - б.р./, за да добавят липсващите нутриенти от изолираните хранителни групи. За човека от ежедневието, който има карта за фитнес, по скоро не са. Той ще трябва да се насочи първо към развитие на силата си, второ за организиране на храненето и трето -  почивката. Когато тези три фактора не присъстват, употребата на хранителни добавки в контекста на културизма ще бъде хвърляне на пари на вятъра. Магическо хапче няма, засега!
- Има ли някакво значение от и до каква годишна възраст хората трябва да тренират? 
- От гледна точка на науката 
във всяка възраст е добре да се започне. 
Това, което би било различно, е подходът при различните възрастови групи. При децата например, поради недобре развитите им потни жлези и респективно намалена способност за охлаждане, би следвало упражненията да са с ниска интензивност под формата на игра и упражнения на земя, тип гимнастика. От другата страна на спектъра, обратно на популярната логика, възрастните хора в третата фаза на живота не бива да се насочват към леки упражнения. По скоро те би следвало, ако са все още здрави, да започнат с вдигане на тежести, за да поддържат прогресивната загуба на мускулна маса, която неизменно настъпва с напредване на възрастта. Така че отговорът е да, ако се вземе под информираното внимание на специалист възрастта, то на всяка възраст може да започне занимание с елементи на културизъм, изграждащи тялото, неговите функции и системи.
- Най-голямото ви постижение в личен и професионален план е?...
- Това, че от сутрин до вечер правя само това, което искам и смятам за важно. Никой не ми казва какво да правя. Свободен съм.
- Какво бихте посъветвали читателите?
- За съвет не знам, но бих споделил следното: Ако сме фокусирани върху едно нещо в даден момент, то постигането му е въпрос на време.